САЩ губят лидерството си в НАТО?

Позицията на Москва не е единственият фактор за отказа да се започне процедурата за присъединяване на Киев и Тбилиси към Алианса.

В Букурещ се решаваше дали САЩ ще запазят мястото си на едноличен лидер в НАТО и по какъв път занапред ще се развива Организацията на северноатлантическия договор, коментира анализатор за „РБК Дейли“.

Срещата на НАТО, която приключва днес в Букурещ, отложи разглеждането на въпроса за присъединяването на Украйна и Грузия към Плана за действие за членство (ПДЧ) на Алианса до декември тази година. 

Европейските страни се пребориха за това решение, въпреки директния натиск на Белия дом. Европейските страни изтласкват Вашингтон от позицията на едноличен лидер в НАТО. Положението на САЩ в НАТО още повече ще се усложни, след завръщането през декември на Франция във военните структури на Алианса. Официалната вечеря в сряда, на която лидерите от НАТО обсъждаха въпроса за присъединяването на Украйна и Грузия, бе удължена с два часа повече от предвиденото, отбелязва "РБК Дейли".

Между американския президент и германския канцлер се е водела най-острата дискусия, твърди за „РБК Дейли“ източник от щаб-квартирата на Алианса.

Към Ангела Меркел, която по думите на източника на „РБК Дейли“ изключително рязко е критикувала Джордж Буш за „обещанията на Киев и Тбилиси, дадени от името на всички членове на Алианса“, са се присъединили френският президент Никола Саркози и лидерите на Испания, Италия и страните от Бенелюкс.

В крайна сметка решението за ПДЧ е било отложено за декември. Въпреки уверенията на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, че „вратите на алианса остават отворени“, лидерите на неприетите страни не могат да скрият разочарованието си.

„НАТО, такъв какъвто го познаваме, прекрати своето съществуване“, заяви грузинският лидер Михаил Саакашвили, предполагайки, че „в Кремъл новината за решението на алианса е посрещната с "победоносен рев“.

Руската позиция, която последователно се противопоставя на разширяването на НАТО на Изток, бе важен, но не единствен фактор, накарал европейските членове на алианса да откажат на Киев и Тбилиси.

„Въпросът е много по-дълбок и сериозен. В Букурещ се решаваше дали САЩ ще запазят мястото си на едноличен лидер в НАТО и по какъв път занапред ще се развива Алианса“, заяви за „РБК Дейли“ професорът от Харвардския университет Крайтър Сайдерсинк.

Вашингтон настоява НАТО да се запази като инструмент за борба с глобалния тероризъм, смята експертът.

„Администрацията на Буш смята, че ако Алиансът се е справил с комунизма, той ще може да се противопостави и на глобалния ислямизъм“, отбеляза професор Сайдерсинк.

САЩ искат да запазят възможността да изпращат натовска войска във всяка точка на света, където според тях, възникне подобна заплаха. От своя страна, държавите от Западна Европа се стремят да преобразят НАТО в регионален отбранителен съюз, защитаващ интересите на Европа.

Участието на европейски войски в операцията в Афганистан, която е в интерес на САЩ, бе грешка, която в Париж и Берлин не желаят да повтарят.

„Америка постепенно е изтласквана от позицията на едноличен лидер в НАТО“, смята Сайдерсинк.

Във Вашингтон осъзнават това и се стремят да включат в Алианса колкото е възможно повече страни от Източна Европа, лоялни на САЩ.

Именно с това може да се обясни стремежа на Буш да издейства по-бързото присъединяване на Украйна и Грузия, както и отказа на Франция и Германия.

Присъединяването на Франция ще съдейства за усилването на позициите на европейските страни в НАТО. Президентът Никола Саркози обеща в сряда, че Франция ще се завърне в НАТО не по-късно от декември тази година.

Франция напусна военните структури на НАТО през 1966 г. по инициатива на Шарл дьо Гол, който мотивира тази стъпка с „необходимостта да се бори с американския хегемонизъм в Европа“.