Китай изстреля мисията "Шънчжоу-17" с най-младия си екипаж към космическата си станция "Тянгун" с амбицията да повиши знанията си за пилотирани полети и да стъпи на Луната до 2030 г..
Космическият кораб "Шънчжоу-17" с трима тайконавти на борда стартира от космодрума Цзюцюан в пустинята Гоби с ракета-носител "Чанчжън 2F".
Екипажът включва 48-годишния командир Тан Хунбо и колегите му - 33-годишния Тан Шънцзе и 35-годишния Цзян Синлин. Средната им възраст е 38 години в сравнение с тази от 42 години на участниците в предишната мисия "Шънчжоу-16". Средната възраст на екипажа, участвал в мисията "Шънчжоу-12", която стартира през юни 2021 г., беше 52 години, а на "Шънчжоу-15" - 53 години.
Десетки служители на космическата програма, много от които обитават целогодишно огромния център за изстрелване Цзюцюан, наблюдаваха изстрелването и отпразнуваха успеха му около китайския флаг.
Около шест часа и половина след изстрелването китайският пилотиран космически кораб "Шънчжоу-17" с трима тайконавти се скачи с основния модул на орбиталната станция "Тянгун" на азиатската държава, предаде междувременно Синхуа, като цитира китайската централна телевизия.
Ръководството на китайската програмата за пилотирани космически полети обяви, че скачването е било успешно. Космическият кораб се е приближил към станцията и се е скачил в автоматичен режим.
По план престоят на новите тайконавти на орбиталната станция трябва да продължи шест месеца.
Китай има да наваксва в тази област, тъй като изпрати първия си човек в космоса едва през 2003 г. - много време, след като Съветският съюз и САЩ направиха това през 1961 г.
Опитът е безценен за Китай, който се стреми да изпрати свой тайконавт на Луната до 2030 г. - основната цел на космическата програма на страната, която се развива стабилно от няколко десетилетия.
Китайската космическа станция "Тянгун" ("Небесен дворец"), чието изграждане приключи миналата година, е в окончателната си Т-образна форма. Подобна по размери на бившата руско-съветска станция "Мир", тя е много по-малка от Международната космическа станция (МКС).
Станцията "Тянгун" трябва да остане в околоземна орбита поне 10 години.
Китайските тайконавти осигуряват ротацията на екипажа, постоянното обитаване на "Тянгун", поддръжката и изследователската работа, както и бавното разширяване на възможностите на станцията.
Китай отчасти беше тласнат към изграждането на собствена станция, тъй като САЩ отказаха да му позволят да участва в МКС. Приет през 2011 г. закон в Съединените щати на практика забранява всякакво сътрудничество между американските и китайските космически власти. Въпреки това Китай желае да развива международно сътрудничество около "Тянгун", по-специално за провеждане на експерименти.
Проектите, свързани с китайската "космическа мечта", се умножават по време на президентството на Си Дзинпин.
От няколко десетилетия Китай инвестира милиарди евро в своята космическа програма, което му позволява да навакса по-голямата част от загубените от американците и руснаците позиции.
Китай изпрати първия си тайконавт в космоса през 2003 г., а космическата му станция "Тянгун" функционира пълноценно от края на 2022 г.
Оттогава на станцията се редуват екипажи, за да осигурят непрекъснато присъствие в орбиталната лаборатория. В орбита те провеждат научни експерименти и тестват нови технологии.
Общото тегло на "Тянгун" е около 66 тона - малка част в сравнение с това на МКС, която тежи около 465 тона. Китайската космическа станция предназначена за трима души и до шестима за кратко време, когато има смяна на екипажа.
През 2019 г. Китай успя - за първи път в света, да позиционира свой космически апарат на обратната страна на Луната. През 2020 г. страната върна проби от естествения спътник на Земята, а през 2021 г. осъществи спускане на малък робот на Марс.
До 2030 г. Китай планира да изпрати първия си екипаж на Луната.
Орбиталната базова станция "Тянгун" разполага с най-съвременно научно оборудване, включително "първата система за студен атомен часовник" за космоса.
По план китайската космическа станция трябва да се движи в ниска околоземна орбита на височина от 400 до 450 километра в продължение на поне 10 години, за да може Китай да поддържа дългосрочно човешко присъствие в космоса.
(БТА)

Кадър на деня за 21 юни
Иран прекрати преговорите със САЩ след заплахите на Тръмп
САЩ засилват икономическата си война, но враговете не трепват
Енергийният преход на Китай сега зависи от декарбонизацията на промишлеността
Stellantis, Wayve Technologies и Uber се обединяват за масово навлизане на роботизирани таксита
Иран и САЩ започнаха преговори за постоянно мирно споразумение, Тръмп заплаши с нови удари
Забрана от ЕС: Край на пакетчетата захар, сосове и мини шампоани
Двама мъже с опасност за живота след стрелба във Варна
Де ла Фуенте разкри голяма тайна за героя си
Напуска ли? Ас на Левски взе ключово решение за бъдещето си в Левски
В полза на Левски? КЗК се произнесе по любопитен казус
НА ЖИВО: Белгия – Иран 0:0
Елой Роом: Трябва да ми вдигнат статуя в Кюрасао!
Испания разгроми клетите араби
Дневен хороскоп за 22 юни, понеделник
Ястия за здраве и берекет на Еньовден
Седмичен хороскоп за 22 – 28 юни: Хубав период за Рибите
3 ритуала, които сбъдват желания на Еньовден
Таро карти за юли за всяка зодия
Италианска рецепта за паста с чесън, моцарела и салчичон
Електромобилите с голям пробег се превръщат в проблем
Какво време ни очаква в понеделник?
Обърната кола стои в канавката край Кичево вече втори ден
Приключенец ще обиколи България с "Балканче" (ВИДЕО)
Иван Иванов завърши втори на турнира в Ливърпул
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове
Откриха нов клас древни космически обекти в Млечния път