Киев: Западните страни биха могли да изпратят 50 хиляди военни в Украйна

Публична тайна е, че западните специални сили присъстват в Украйна като „маратонки на терен“. Засега обаче няма масово разполагане на западни „ботуши на земята“. Това може би ще се промени.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом отново разпали интереса към идеята, лансирана за първи път преди година от френския президент Еманюел Макрон, пише Financial Times. Тогава тя беше отхвърлена като неосъществима и твърде рискована. Но оттогава украинската армия изпитва затруднения. Перспективата за членство в НАТО намаля. Тръмп, който се стреми да откъсне САЩ от европейската сигурност, заяви, че иска прекратяване на огъня „възможно най-скоро“. А Киев намекна, че е готов за споразумение, стига съюзниците му да предоставят силни гаранции за сигурност.

В резултат на това бяха възобновени преговорите за това как западните войски, по-специално европейските сили, биха могли да помогнат за поддържането на примирието, което Тръмп се надява да постигне с Москва. Володимир Зеленски заяви, че ако Европа има сериозни намерения да осигури ефективна възпираща сила, ще са необходими „минимум“ 200 000 военнослужещи.

Доколко реалистична е цифрата на Зеленски?

Съвсем не. Това е много повече от броя на войниците, участвали в десанта в Деня Д през Втората световна война. Според хора, участващи в дискусиите между Киев и западните му партньори, украинските официални лица смятат, че между 40 000 и 50 000 чуждестранни военнослужещи, действащи като сили за сигурност по протежение на 1000-километровата фронтова линия, биха могли да бъдат осъществими.

Междувременно се водят разговори между европейските съюзници, като се очаква британският министър-председател сър Киър Стармър и генералният секретар на нато Марк Рюте да обсъдят въпроса на „неформално изнесено заседание“, организирано от ЕС на 3 февруари. Засега само балтийските държави са дали знак за подкрепа на идеята, стига тя да е по-широка мисия с участието на други съюзници. Полша изключи възможността за изпращане на войски и настоява, че не бива граничните държави на НАТО с Русия да участват с войски на терен в Украйна.

Отиващият си канцлер на Германия Олаф Шолц се противопоставяше остро на разполагането на германски войски в Украйна. Фридрих Мерц, християндемократическият лидер, който вероятно ще стане канцлер след изборите на 23 февруари, изрази подкрепа за Украйна, но не подкрепи изрично идеята за разполагане на войски.

Каква би била целта на разполагането на войски на място?

Когато Макрон представи тази възможност през февруари миналата година, идеята беше, че европейските войски биха могли да поемат ключови поддържащи функции - като защита на критична инфраструктура, обучение на украинските сили, ремонт на оръжия или патрулиране на границата с Беларус. Това би позволило на по-голяма част от 800-хилядната армия на Киев да се съсредоточи върху фронтовите операции, където в момента са разположени по-малко от половината.

Преизбирането на Тръмп обаче промени дискусията. Сега фокусът е върху това как европейските войски могат да бъдат използвани като мироопазващи сили, като същевременно помагат за поддържането на украинската армия. Мисията би имала три цели: да увери Украйна, че има подкрепата на Запада; да възпре Русия да атакува отново; и да покаже на САЩ, че Европа е ангажирана с гарантирането на сигурността на Украйна. Както заяви Зеленски на Световния икономически форум в Давос, ако Европа не предприеме решителни действия, континентът може да изпадне в безпомощност. Според Зеленски „дори не е ясно“ дали европейците ще имат роля в евентуални мирни преговори.

За европейските държави с ограничени парични средства разполагането на войски може да се окаже по-приемлива алтернатива от безкрайното предоставяне на милиарди евро военна помощ на Украйна.

Как би могло да изглежда разполагането?

Силите ще трябва да бъдат „достатъчно стабилни, за да не бъдат „мека мишена“, която Русия би могла да тества веднага, и достатъчно големи, за да не изискват незабавно подсилване и да не се разглеждат като задочен ангажимент от страна на НАТО“, каза Камий Гран, бивш високопоставен служител на НАТО, който сега работи в Европейския съвет за външни отношения.
По оценка на Гранд тези сили биха могли да наброяват 40 000 военнослужещи и вероятно ще бъдат сформирани в рамките на специална коалиция, ръководена от Обединеното кралство, Франция и Нидерландия, както и от балтийските и скандинавските страни.

Ролята на НАТО умишлено ще бъде сведена до минимум, за да се ограничи рискът от ескалация на отношенията с Русия. Въпреки това Гранд предположи, че в рамките на така наречения формат „Берлин плюс“ ЕС може да използва възможностите на НАТО за стратегическо планиране на мироопазващи операции, както в Босна и Херцеговина. Той позволява и участието на Обединеното кралство.

Съществува ли прецедент за такива мироопазващи сили?

Да - макар че това няма да е традиционна мироопазваща операция като сините каски на ООН, които следят за прекратяването на огъня, броят изстреляните снаряди и други нарушения, но нямат право да използват смъртоносна сила и трябва да запазят неутралитет.
Европейските войски очевидно ще бъдат на страната на Украйна. Те обаче няма да се сражават на фронтовата линия. В това си качество те ще формират „стабилизиращи сили“ или „възпиращи сили“, а не напълно неутрални „мироопазващи“ сили.
Един от моделите е Южна Корея, в която има значително военно присъствие на САЩ, въпреки че южнокорейските войски водят бойните действия. Друг пример е КФОР, ръководената от НАТО „операция в подкрепа на мира“ в Косово.

Откакто беше разположена през 1999 г., KFOR претърпя множество загуби от сръбска страна. Но това не означава, че НАТО е „във война“ със Сърбия. Подобна логика би могла да важи и за силите за стабилизиране в Украйна, ако те бъдат изправени пред руско нападение.

Ще се случи ли това някога?

Възможно е да не се случи. Самата идея се основава на това, че ще има достойно мирно споразумение с Русия, което ще позволи на Украйна да запази суверенитета си, да контролира територията си, да запази армията си и да остане демокрация, с която Западът с удоволствие ще работи.

Русия може никога да не се съгласи на това. Москва може също така да наруши всяка сделка, която подпише, както направи, когато нахлу в Украйна през 2022 г., в нарушение на споразуменията от Минск, които подписа след анексирането на Крим през 2014 и 2015 г.
Европейските съюзници често казват, че крайната им цел е да изградят „по-силна Украйна“, която, според един западен служител, ще бъде „в състояние да продължи да налага тежки разходи на Русия, да спре напредването на руските войски и... да поддържа това толкова дълго, колкото е необходимо от гледна точка на материални средства, жива сила и финанси“.

Но Европа може да се въздържи от изпращането на войски в „гореща война“ поради страх от ескалиране на конфликта с Русия. Дори ако европейските лидери решат да изпратят войски, техните парламенти и избиратели може да не са съгласни. САЩ също могат да откажат да предоставят логистичната подкрепа, от която операцията ще се нуждае.

Все пак рисковете от изпращането на войски могат да бледнеят в сравнение с тези от бездействието. Както заяви Стармър по време на неотдавнашното си посещение в Киев: „Не става въпрос само за суверенитета на Украйна. Ако Русия успее да осъществи агресията си, това ще се отрази на всички нас за много дълго време“.