Ще успее ли Европа сама да произведе достатъчно оръжия?

На срещата на върха на НАТО в Хага този месец се очаква държавите членки да одобрят значително увеличение на военните бюджети — под нарастващия натиск от страна на Вашингтон и в частност президента Доналд Тръмп.

Европа все по-решително поема курс към по-голяма стратегическа автономия и намаляване на зависимостта си от Съединените щати, но изниква един ключов въпрос.

Ще успее ли континентът сам да произведе достатъчно оръжия?

„Това, което наистина ме държи буден нощем, не е само как да увеличим разходите, а как да ускорим самото производство на отбранителна техника“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Три години след началото на пълномащабната война в Украйна, НАТО предупреждава: Русия произвежда оръжие в пъти по-бързо от Запада.

А според анализите, Кремъл може да бъде готов за атака срещу съюза в рамките на едва пет години.

Големи амбиции — и още по-големи предизвикателства

Новите цели, които НАТО ще утвърди този месец, изискват безпрецедентен скок в превъоръжаването. Рюте настоява държавите да повишат военните си разходи до 3.5% от БВП в рамките на седем години, както и допълнителни 1.5% за сигурност, включително инфраструктура. Цената? Потенциално стотици милиарди евро допълнително на година. Но парите са само част от уравнението.

Германският министър на отбраната Борис Писториус постави пръст в раната, като припомни: „Никой не говори за това дали индустрията реално може да произведе онова, което сме поръчали.“

Именно тази тема ще бъде във фокуса на индустриалния форум, който ще се проведе паралелно със срещата на върха в Хага.

Европейската индустрия: пари има, капацитет — не съвсем

След години на бюджетно свиване, особено след края на Студената война, Европа се стреми да навакса пропуснатото. След инвазията на Русия през 2022 г., Европейският съюз стартира мащабни инициативи, които заедно с националните усилия могат да мобилизират до 800 милиарда евро. Целта е повечето от тези средства да остават в Европа, за да се изградят собствени производствени капацитети и технологична независимост.

Но индустрията се сблъсква със сериозни предизвикателства. Липсват дългосрочни и предвидими поръчки, капацитетът е недостатъчен, производството е бавно, скъпо и разпокъсано.

„Дебатът за финансирането до голяма степен е приключен. Сега въпросът е как да превърнем средствата в реални способности“, казва Юг Лавандиер от консултантската компания McKinsey, цитиран от БГНЕС.

Изчакването за нова техника често се измерва в години. За някои ключови системи, като далекобойни ракети, Европа все още разчита на САЩ.

Според Европейската комисия (ЕК) обаче, континентът разполага с потенциала да отговори на търсенето — стига държавите и индустрията да действат в синхрон:

„Ние можем да произведем над 95% от необходимото за ефективна отбрана. За да стане това, са нужни реални поръчки и мащабни инвестиции в индустриален капацитет“, уверява Франсоа Арбо, координатор за отбранителната индустрия в ЕК.

Индустрията вече отчита ръст в поръчките. Шведската компания Saab, например, е наела още 6000 души и е увеличила производството на муниции четирикратно.

„Абсолютно, можем да направим повече. И много от нас вече поеха риска да инвестират авансово“, каза нейният изпълнителен директор Микаел Йохансон. 

И все пак, едно от опасенията е, че внезапният приток на средства може да доведе до инфлация в отбранителния сектор.

„Рискът е да получим по-малко ефект за похарчените средства. Нужен е премерен, постепенен и устойчив подход“, предупреди американският посланик в НАТО Матю Уитакър.

За да облекчи рисковете, ЕС ще представи нови предложения за премахване на административни бариери.

„Не може да чакаме пет години за разрешително да построим фабрика. Путин няма да чака, докато си подредим документите“, подчерта наскоро еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс.
 
Украйна е новият фактор в европейската отбрана. Войната превърна Украйна в лаборатория на иновации. Страната се е специализирала в евтино, ефективно и адаптивно производство, особено в сферата на дроновете и електронната война.