Притиснат в ъгъла, аятолах Хаменей е изправен пред невъзможен избор

Аятолах Али Хаменей изглеждаше като човек, взиращ се в дулото на пистолет, когато записа речта си в сряда, изключвайки капитулация пред Съединените щати. Думите бяха предизвикателни, но произнесени с мек, уморен монотонен тон, който накара иранците да се чудят дали върховният лидер все още е на власт, пише The Times.

Това е въпрос, който може да реши следващия етап от историята на Иран, след повече от 40 години Ислямска република, оформена от Хаменей и неговия предшественик, аятолах Хомейни. Режимът му се разклаща от израелските въздушни удари, а намесата на САЩ може да се окаже негов кусур.

Тръмп поиска „безусловна капитулация“ - горчив удар за Хаменей и неговите влиятелни военни помощници, но изоставянето на ядрените им амбиции би могло да спаси това, което е останало от управлението им.

Отговорът на Хаменей на идеята, в изявление, записано от военния му бункер, беше ясен: „Да се ​​предадем на какво? Иранската нация не може да бъде предадена .“

Други в режима правят изчисления. Иран разполага с ограничен запас от ракети, които може да използва, за да достигне Израел, и е възможно вече да е изразходвал над 10% от арсенала си за по-малко от седмица.

Израел твърди, че е унищожил една трета от ракетните установки на Иран, а всеки нов обстрел разкрива нови позиции, които израелците могат да бомбардират.

Иран се е подготвял от години за война с Израел, но е предвиждал многофронтов конфликт с „Хизбула” в Ливан като свой авангард. „Хизбула”, която Израел опустоши миналата година, сега не участва във войната.

„Те са в дълбока дилема“, каза Али Фатхолах-Неджад, директор на берлинския Център за Близкия изток и глобалния ред. „Ще искат ли да деескалират или ще рискуват война и да загубят повече? Ако деескалират, което би било разумно и по отношение на преговорите между САЩ и Иран, те ще трябва да се откажат от червените линии на вътрешното обогатяване на уран и да приемат американското предложение, което би бил единственият изход за осигуряване на оцеляването на режима.“

86-годишният Хаменей, който някога е твърдял, че Бог говори чрез езика му, може би с удоволствие ще се самомъченически жертва в последните си години, но залогът е режим , съставен от сложна мрежа от враждуващи фракции, които Хаменей е настроил една срещу друга.

Съществуват огромни и дълбоки интереси на военен апарат, който се е окопал във всеки слой на Иран и който ще иска да запази привилегиите си.

В правителството има относително умерени представители, включително слабият президент Масуд Пезешкиан и неговите съветници, които се застъпваха за сделка със САЩ, за да се преодолеят санкциите срещу Иран, които осакатиха икономиката му. Пезешкиан се представяше като реформатор, но беше спъван от Хаменей, който публично го критикува.

„Не съм сигурен дали той все още е човекът, който е на власт“, ​​каза Фатолах-Неджад. „Мисля, че е доста откъснат от случващото се. Това ще бъде решение на останките от системата и те се свързаха с администрацията на Тръмп през последните няколко дни.“

Хаменей и неговият управляващ елит може би се страхуват, че унизителната капитулация би ги застрашила толкова, колкото и продължителната война.

„Изправени сме пред преход на властта“, каза Фарзан Сабет, управляващ изследовател в Центъра за глобално управление, визирайки плановете на Хаменей за наследяване. „В този контекст не можеш да изглеждаш слаб. Другото нещо е, че трябва да държиш твърдата база на системата настрана. Те не са психологически готови за унизително поражение. Сега проблемът би бил дали биха предприели радикални действия срещу самата система.“

Режимът може също да се опасява, че капитулацията би могла да насърчи Израел да засили ударите си, за да гарантира, че военните възможности на Иран са били възпрепятствани с десетилетия, както се случи в Сирия.

Тръмп, който самият той може би вярва, че има божествена цел, както му каза посланикът му в Израел Майк Хъкаби в писмо тази седмица, се въздържа от участие във войната.

Израел вече е свършил голяма част от тежката работа и американска намеса би застрашила войските му в региона и евентуално световните енергийни доставки.

Възможно е той да си е извлякъл някои поуки и от войната в Ирак, на която се противопоставяше, и от интервенцията в Либия. Резултатите от войните, особено тези, които свалят режими, са невъзможни за предвиждане.

Но търпението му, както той непрекъснато повтаря, е на изчерпване.