Може ли Иран все още да произвежда ядрени оръжия след бомбардировките на САЩ?

14-те GBU-57 „bunker-busters“, пуснати от стелт бомбардировачите B2 на Пентагона върху иранските ядрени съоръжения, ще нанесат големи щети - около 200 тона тежки боеприпаси. Може да не са „унищожили напълно“ и трите обекта в Натанз, Исфахан и Фордоу, както твърди президентът Тръмп, но вероятно са причинили „сериозни щети“ според по-скромната оценка на Пентагона, пише The Times.

Това обаче не означава, че ядрената програма на Иран е мъртва и погребана. Освен всичко друго, някъде в Иран вероятно се намира смъртоносен товар от контейнери на сигурно място.

Те съдържат малко над 400 кг уран, обогатен до 60% чистота - достатъчно, с известно допълнително обогатяване, за около девет ядрени бойни глави. Това ниво на обогатяване означава, че уранът е 60% съставен от изотопа U235, необходим за направата на бомбата, хвърлена върху Хирошима през 1945 г.

В суров вид уранът се състои от 1% U235 и 99% U238. Уранът, използван за оръжейни цели, е 90% U235.

За да се стигне от едното до другото, машина – от типа, който иранците имат в Исфахан – преобразува урана в газообразен уранов хексафлуорид.

След това този газ се отвежда до едно от двете известни ирански съоръжения за обогатяване, в Натанз или Фордоу. Там той преминава през стелажи с центрофуги, които се въртят стотици пъти в секунда, отделяйки по-тежкия U238 и оставяйки след себе си „обогатения“ газ с по-висока концентрация на U235.

Израелците и американците ще се надяват, че унищожителите на бункери – 12, пуснати върху Фордоу, чиито центрофужни камери са заровени на 90 метра под земята, и две върху по-плиткия Натанз – ще са унищожили тези центрофуги. Те са чувствителни и дори по-малките удари по Натанз от израелците в началото на собствената им бомбардировка може да са ги извадили от употреба. Въпросите обаче остават.

Сателитните изображения на Фордоу след бомбардировката показват някои дупки в планината над него, което може да е в съответствие с щетите. Една от възможностите е бомбите да не са успели да пробият камерата, но да са я срутили достатъчно, за да постигнат необходимия ефект.

Смята се, че в Исфахан инсталацията, преобразуваща уран в уранов хексафлуорид, и отделната инсталация, която преобразува обогатения газ обратно в метал, който се превръща в бойна глава, са били по-лесни цели.

„Ключовото е, че съоръженията за обогатяване и преобразуване на метали вече не работят и потенциално са унищожени“, каза Иън Стюарт, бивш специалист в Министерството на отбраната и настоящ директор на Центъра за изследвания на неразпространението „Джеймс Мартин“ в Института „Мидълбъри“ в Съединените щати. „Ще отнеме седмици или месеци, за да се възстановят тези възможности.“

Второ, въпросът е дали иранците имат още центрофуги, скрити другаде, което им позволява да рестартират програмата сравнително бързо.

 „Трябва да предположим, че иранците са компетентни и да отделим резервен комплект оборудване“, каза Стюарт. „Възможно е също така да са разположили малък брой машини на неизвестни места. Така че за целите на планирането трябва да се предположи, че ще са необходими седмици или месеци, за да може Иран да възстанови капацитета си за обогатяване, а не години.“

Иран, разбира се, загуби ключови членове на своето ядрено „командване и контрол“. През ноември 2020 г. Мосад, израелската разузнавателна агенция, уби бригаден генерал Мохсен Фахризаде , офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, смятан за мозъка на програмата за „двойно предназначение“: едната е построена открито за граждански цели, но е съвместима с решението за създаване на бомба. Той беше нападнат от засада и застрелян близо до вилата си през уикенда извън Техеран с роботизирана картечница, монтирана на пикап.

От началото на израелските бомбардировки на 13 юни са убити най-малко десет видни ядрени учени, включително Ферейдун Абаси , бивш ръководител на Иранската организация за атомна енергия (AEOI), и много от лидерите на Гвардейците.

Въпреки това, програмата осигурява работа на хиляди хора, много от които са експерти в своите области.

„Иранската ядрена програма е на десетилетия и се основава на богат ирански експертен опит“, каза Даря Долзикова, старши научен сътрудник в Кралския институт за обединени служби.  „Физическото елиминиране на инфраструктурата на програмата – и дори убийството на ирански учени – няма да бъде достатъчно, за да унищожи латентното знание, което съществува в страната.“

Ключът към бъдещето е местонахождението на онези 400 кг 60% обогатен уран, които Стюарт нарече „най-ценния актив в Иран в момента“.

Иран би могъл да го превърне в голямо, но грубо ядрено устройство, което да може да се транспортира с камион, или, с няколко запазени центрофуги, да го превърне в по-малко ядрено оръжие.

Ще рискува ли Иран пълномащабна война?

Иран може или не може да избере да ескалира военно, за да се опита да покаже, че все още има военните умения и всъщност необходимото ниво на неподчинение, за да рискува пълномащабна конфронтация със Съединените щати.

Но в средносрочен план тя има огромен въпрос, на който трябва да отговори, както технически, така и политически. Дали казва на Международната агенция за атомна енергия къде се намират тези цилиндри с обогатен уран, както се изисква от нея съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), по който - за разлика от Израел - е страна?

Ако го направи, несъмнено ще се опасява, че информацията ще стигне до Израел или САЩ. Ако не го направи, и особено ако се оттегли от ДНЯО, това би могло да накара европейските държави – Великобритания, Франция и Германия – които все още са подписали полунесъществуващото ядрено споразумение от 2015 г., да задействат механизъм за „връщане назад“. Това би довело до повторно въвеждане на още санкции и подновяване на забраната на ООН за ядрената програма.

Споразумението от 2015 г. изтича през октомври. Президентът Тръмп все още казва, че иска ново - при негови условия. Иран, който иска мир на всяка цена, вероятно би се съгласил.

Но Иран, който съществува в момента - Ислямската република - досега отказва да се предаде. В крайна сметка може би ще се съгласи на още преговори. Съединените щати и Израел обаче ще бъдат предпазливи, че това е игра на пари, докато ядрената сделка изтече или просто докато Тръмп не се умори от целия въпрос.