Защо Иран не разполага с руски системи за противовъздушна отбрана С-400, за да отблъсне атаките?

След започването на 11-дневна въздушна кампания срещу Иран от Израел на 13 юни и след като девет дни по-късно Съединените щати разположиха стратегически бомбардировачи и ядрени подводници, насочени към ядрените обекти на страната, състоянието на иранските системи за противовъздушна отбрана е подложено на все по-голямо внимание, пише MWM.

Многобройни ирански и чуждестранни проирански източници бързо обвиниха Русия, че не е доставила усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана с голям обсег, по-специално системата С-400, която в момента е гръбнакът на руския арсенал. Бившият заместник-председател на иранския парламент Али Мотахари беше сред гласовете, допринесли за подобни критики, твърдейки, че Русия е доставила системите на противника на Иран и ги е предложила на Саудитска Арабия, но е отказала да ги достави на Иран поради възприеманата от Москва нужда да поддържа положителни връзки с Израел.

Той беше сред многобройните източници, които на тази основа критикуваха състоянието на стратегическото партньорство между двете страни, намеквайки, че действията на Русия далеч не са реципрочни, след като Иран е предоставил огромна подкрепа и трансфер на технологии, за да оборудва страната със значителен капацитет за водене на бойни действия с дронове за войната ѝ с Украйна.

Критиките към нежеланието на Русия да доставя съвременни системи за противовъздушна отбрана далеч не са напълно безпочвени. Когато Иран през 90-те и 2000-те години на миналия век постоянно проявяваше интерес към закупуването на предшествениците на С-400, системите за противовъздушна отбрана с голям обсег С-300ПМУ-1 или С-300ПМУ-2, това постоянно биваше отказвано и макар че договор за първата от двете системи беше подписан през 2007 г., Русия се оттегли през 2009 г., според сведенията, поради натиск от Запада и Израел.

Това беше основен фактор, стимулиращ Иран да започне да разработва подобни системи на вътрешния пазар, въпреки че в крайна сметка щеше да закупи С-300ПМУ-2 от 2017 г. Въпреки това, след подписването на Съвместния всеобхватен план за действие за ядрената програма през 2015 г. и когато руските и иранските сили започнаха да се бият рамо до рамо срещу подкрепяните от Турция , Запада и Израел ислямистки бойци в Сирия по-късно същата година, Москва постоянно доказваше готовността си да предоставя съвременни системи за противовъздушна отбрана, включително С-400.

Руски правителствени източници от 2019 г. многократно заявяваха ясно готовността на страната да достави системата С-400 конкретно на Иран, след като ирански източници, като например секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани, изразиха интерес към закупуване на съвременни чуждестранни оръжия за укрепване на отбраната на страната. Руски официални източници през същата година опровергаха твърденията на редица западни източници, че Москва е отказала да достави С-400, като фалшиви новини, заявявайки, че Иран не е проявил интерес към системата и че следователно Русия не е била в състояние да продължи с продажбата.

Впоследствие, през януари 2020 г., руските законодатели се застъпиха за предоставяне на системи С-400 на Иран, като лидерът на руската Либерално-демократическа партия заяви след убийството на най-високопоставения генерал на Иран Касем Солеймани през януари 2020 г., че Москва трябва да „предложи на Иран споразумение за военно сътрудничество и спешно да продаде най-модерните оръжия, така че никой да не смее да хвърля нищо в посока на Иран“. Той изрази увереност, че С-400, а вероятно дори и новата система С-500 , ще могат да „затворят цялото небе над Иран“.  Година по-рано Иран закупи руската радарна система „Резонанс-НЕ“, която осигуряваше възможност за откриване на цели на много голям обсег, включително самолети-невидимки.

Впоследствие иранските власти многократно заявяваха, че въоръжените сили на страната почти нямат нужда от С-400, като министърът на отбраната бригаден генерал Мохамад Реза Ащиани през март 2023 г. отхвърли съобщенията за планирана поръчка, като се аргументира, че Иран вече е самодостатъчен в производството на оборудване за противовъздушна отбрана. Той подчерта особено възможностите на местната система Bavar 373.

Bavar 373 е била гръбнакът на иранската мрежа за противовъздушна отбрана по времето, когато Израел е започнал военни действия, и местни източници ѝ приписват свалянето на три от четирите стелт изтребителя F-35, за които се твърди, че са били неутрализирани по време на боеве. Въпреки това, гъстотата на иранската мрежа за противовъздушна отбрана и операциите на F-35 дълбоко в иранска територия повдигнаха въпроси относно ефективността на системата и дали по-способни системи биха могли да нанесат много по-големи загуби на изтребителите, ако бяха разположени. Въпреки че Русия се оказа далеч от надежден доставчик за Иран през първите две десетилетия след разпадането на СССР, страната показа силна готовност да предоставя съвременни въоръжения като С-400 и изтребители Су-35 от средата на 2010-те години, като нежеланието на Иран да финансира поръчките беше основен фактор, ограничаващ възможностите му за противовъздушна отбрана.