Бъдещето на войната? Всяка армия иска собствен дрон

Това се случи на 1 юни посред бял ден. Най-малко шест цивилни камиона, паркирани до пет руски военни бази, се отвориха благодарение на дистанционно управление, освобождавайки рояк от 117 украински дрона.

Устройствата, дълги по-малко от половин метър и задвижвани от четири витла, бяха контролирани от оператори, разположени в Украйна, в някои случаи на 4000 километра от целта си. Дроновете, наречени Оса (оса на украински), имаха обсег на полет само от 15 минути. Това обаче беше достатъчно, за да нанесе многомилионни щети на врага.

Според украинските разузнавателни служби, така наречената операция "Паяжина" унищожи 41 руски военни самолета, което представлява загуби от 7 милиарда долара. Някои от унищожените самолети бяха страховитите ТУ-22М3, свръхзвукови самолети, които бомбардират цивилното население с ракети от началото на руската инвазия в Украйна. Ако сравним разходите, един ТУ-22М3 струва около 100 милиона долара и може да носи ядрена бойна глава до 1000 килотона (бомбата, хвърлена върху Хирошима, имаше мощност от 16 килотона). Дрон Osá струва 500 долара и може да носи не повече от 3,3 килограма експлозиви, пише El Pais.

Операция "Паяжина", която беше в етап на планиране повече от година, направи ясни два извода. Първият е, че в контекста на асиметрична война, по-малка държава може да нанесе огромни щети на по-мощна, като действа смело и максимизира възможностите си. Второто: войната с дронове вече е тук. Да перифразирам писателя Антон Чехов, който твърди, че ако на сцената се появи оръжие, то ще бъде използвано в даден момент, ако технологията за дронове е достъпна за правителствата и други недържавни участници, тя несъмнено ще бъде използвана.

 "Винаги е много интересно да се види в дебата за технологиите и силата дали технологията е на първо място или силата е на първо място. Моето мнение е, че винаги има налични технологии на масата, но е необходим тласък на конфликт, за да се получи внезапно развитие", добавя Бернардо Навазо, анализатор на геополитически рискове и директор на консултантската фирма Geopolitical Insights .

В случая с военните дронове, те вече са били използвани в други конфликти преди началото на войната в Украйна. Но досега не са се превърнали в незаменима част от битките. „Когато Обама иска да извършва целенасочени убийства, той изобретява Predator , които де факто са безпилотни летателни апарати. Те са много полезни за изстрелване от база в Дубай или Близкия изток, изминаване на 1000 километра, прецизно попадение и връщане. Няма жертви , няма ковчези, които се връщат у дома", обяснява Навазо.

Системата Predator, която включва четири дрона и наземна база, беше пусната на пазара в началото на 2000-те години за около 12 милиона долара. Те имаха 24-часов обхват и можеха да достигнат до 1100 километра. В онези години те бяха истинска военна революция. Използвани бяха за убийството на Анвар ал-Аулаки, лидер на клетката на клона на Ал Кайда в Йемен, през 2011 г. и бяха ключови за наблюдението преди смъртта на Осама бин Ладен през 2011 г.

Всяка държава искаше свой собствен Predator. Обединеното кралство, Франция и Италия закупиха няколко, макар и по-късен модел, наречен MQ-9 Reaper . Испания също закупи четири бройки от същия модел, въпреки че ги поиска невъоръжени и само за целите на наблюдението. През 2023 г. испанските военновъздушни сили официално потвърдиха намерението си да ги въоръжат, а в началото на юни тази година беше обявено, че Пентагонът е възложил договор за въоръжаването им до 2027 г. За първи път Испания ще има въоръжени дронове сред своите отбранителни системи. Причината? Светът се е променил.

Насред знойната, рекордна за края на юни жега, устройство с корпус от въглеродни влакна с размах на крилете приблизително шест метра е поставено в хангар на севилския аерополис. От разстояние то прилича на модел самолет, на който липсват прозорци за пътници и предни стъкла за пилотите. Отблизо, това, което на пръв поглед изглеждаше като голям самолет-играчка, има под крилата си четири дълги, тънки, тъмносини ракети. Всяка от ракетите, наречена Fox, има капацитета да унищожи неброниран танк. Самолетът, всъщност дрон клас I или лек, е Tarsis W, разработен от Aertec и тестван от испанското Министерство на отбраната по програмата Arpa с цел въоръжаване на дистанционно управляеми устройства от този вид. Tarsis, семейство от три братя и сестри, състоящо се от ISTAR, W (въоръжен) и VTOL (вертикално излитане и кацане), са разработени в Севиля, използвайки собствената технология на Aertec. Засега армията все още тества дрона и неговите ракети. Министерството все още не го е придобило. Въпреки това, тя е закупила своя близнак, ISTAR, от същата компания. Той има същите физически характеристики, но е невъоръжен и оборудван с камера за наблюдение.

Те принадлежат към първата група дронове от клас I, които испанската армия е включила в арсенала си. Според Педро Бесера, генерален директор по аеронавтика и отбрана в Aertec, дронът от тази категория се характеризира с тегло от 150 килограма, полет на ниска височина и малък обсег. Дрон от категория II тежи до 600 килограма, лети по-високо и достига цели на по-големи разстояния. Пример за дрон от тази категория е испанският Sirtap, разработен от Airbus , придобит от армията и в момента се тества. Дрон от категория III би бил Reaper, подобен на тези, които Испания ще въоръжи: мощен, с дълга автономност и голям обсег. Разбира се, колкото по-висока е категорията, толкова по-висока е цената.

Украинските дронове, използвани в операция "Паяжина", нямат нищо общо с "Тарсис" или "Сиртап". Украйна, която трябва да се адаптира бързо към конфликт, не е имала време да разработи по-модерни технологии, каквито могат да правят страните в мирно състояние.

"Дроновете на Украйна са почти домашни, зареждат се с експлозиви и се изстрелват“, обяснява Навазо. В случая с тези дронове, въпреки че служат за парализиране на настъплението на войските, а също и за нанасяне на щети на самолети на земята, те са дронове за еднократна употреба или камикадзе, защото експлодират, когато полезният им товар се детонира. „Тарсис“, за който испанското министерство на отбраната е платило девет милиона евро за три системи – което означава, че са закупени девет дрона и три наземни системи за управлението им – се предлага със софтуер, който позволява на дрона да изпълнява програмирани заповеди в случай на прихващане или цифрово управление от врага. Последната команда, когато всичко друго се провали, е самоунищожение: дронът се разбива в земята.

"Те се включват в армията за наблюдение на артилерийски полигони. Те не представляват нулев риск за човешкия живот и имат обхват до 150 километра. На тези разстояния е трудно да се откриват цели, така че се използват за това или за откриване на местата, където падат изстрелите, за да могат подразделенията да ги коригират и да постигнат по-голяма прецизност“, обяснява Бесера. Досега нито един от деветте дрона, придобити от министерството, не е тестван в реална бойна среда; само в тестове и тренировки. „Няма много смисъл да се използва много скъпа система, като клас II или клас III, за артилерийско наблюдение на 50 километра. Те са достатъчни“, обяснява Педро Бесера. Невъоръженият модел обаче е тестван от колумбийската армия, първият клиент на дроновете Tarsis на Aertec, още през 2016 г., когато Испания все още не се интересуваше от полети с дронове. „Тогава говоренето за въоръжени дронове беше забранено в Испания и в Европа като цяло. Беше много политически некоректно. За съжаление, това се промени много", спомня си експертът от Aertec.

Компютърната система, използвана за управление на дрона от земята, електронните чипове в устройството, цялостният дизайн и дори симулациите на полети са разработени в собствените съоръжения на тази компания. Преди да се влезе в хангара, където се намират няколко сглобени и полусглобени самолета Tarsis, в остъклена стая за поддържане на специални условия на чистота и влажност се помещават няколко техници, работещи с кабелите на самолета. При излизане, следвайки коридор, врата, отваряща се със специална карта, достъпна само за 15 от 110-те служители на Aertec, води до невзрачна стая с компютри и работници, седнали пред екраните. Снимането в стаята не е разрешено. При влизане, върху здрава работна маса, се намира мотивът: планираща ракета с дължина почти един метър, оборудвана с лазерно насочване и автономност на полета, с обхват от 25 километра и способност да унищожи танк. Ракетата не е проектирана да бъде носена от Tarsis, а по-скоро от Sirtap, дрон клас II, разработен от Airbus. По този начин всички дронове, достъпни за армията, биха могли да бъдат въоръжени дронове. Aertec, която от основаването си доставя електронно оборудване на Airbus и участва и в планирането на летища, реши да се присъедини към надпреварата във въоръжаването, заедно с испанската компания Instalaza, която поставя взривното вещество вътре в ракетата. В Европа всяка страна участва в собствена надпревара.

„Европа отдавна обсъжда етичните последици от технологиите, прилагани в отбраната, и изкуствения интелект, приложен в отбраната, но останалите блокове по света не са го направили; останалите са го разработили и прилагат. Това, което не можем да направим, е да седим безучастно. Това е по-скоро решение, отколкото способност“, отбелязва Хосе Рамиро Мартинес де Диос, професор в Университета в Севиля и директор на Центъра за иновации в безпилотните летателни апарати. „Бюджетът за отбрана на всички страни от Европейския съюз взети заедно е доста голям, но е неефективен, защото в Съединените щати има един боен танк, един модел танк, а в Европа има много повече. Почти всяка страна иска да разработи такъв. Сега е стартирана европейска програма за бойни танкове, която има за цел да се справи със случващото се“, обяснява Бесера.

В областта на дроновете единственото постигнато досега споразумение е за производството на EuroDrone, проект между Испания, Франция, Германия и Италия за изграждане на голям европейски дрон от клас III, който да замени американските Reapers. Но за леки дронове като Tarsis на Aertec, всяка държава има свой собствен проект и не споделя придобитите знания.

„Ние не сме държава, ние сме европейска единица. Разбира се, нещата се повтарят във всяка държава, често. Всяка търси собствена автономия“, твърди Бесера. „Като Европейски съюз осъзнахме, че не можем да се доверим на САЩ на 100%. Техните интереси са противоречиви. Те се интересуват от Китай. Това, което искаме, е да се защитим от Русия“, обяснява Навазо.

За да се защити от Русия, Европа иска да реализира проекта „Стена от дронове“ – невидима бариера срещу дронове на източната граница на Европа. В края на юни Испания обеща да предостави на НАТО системи за отбрана срещу дронове, за да постигне договорените цели. Министерството на отбраната вече използва система за борба с дронове, наречена Cervus III, на испанската компания TRC, която неутрализира всеки дрон, засечен в радиус от четири километра от местоположението му. Системата вече е разположена и в Словакия.