Какви санкции? Иранската петролна индустрия процъфтява

Докато се разгръща дебатът за щетите, нанесени на иранската ядрена програма от ударите на САЩ и Израел, една реалност е ясна: процъфтяващият енергиен сектор на страната, дойната крава на режима, излезе невредим.

Числата не лъжат. Според наскоро публикувани данни, добивът на ирански петрол достигна 46-годишен връх през 2024 г. Дори цялата налична информация за първите шест месеца на 2025 г. предполага, че тази година ще се наблюдава ново увеличение на производството, пише в свой материал Bloomberg.

Техеран добива повече петрол, отколкото обикновено се признава, благодарение на бума в производството на така наречения кондензат и течни газове.

Всеки път, когато чуя американски служител да говори за петролни санкции на САЩ срещу Иран, не мога да не се запитам: "Какви точно санкции?" Все по-често те съществуват само на хартия, докато Белият дом рекламира несъществуваща политика на "максимален натиск" върху иранския петролен сектор. Аз виждам само максимален добив на петрол.

"Наложили сме санкции", каза Доналд Тръмп пред Fox News в неделя, сякаш политиката работеше. "Ако могат да бъдат мирни и ако могат да ни покажат, че няма да ни навредят повече, бих премахнал санкциите." Разбира се, Ислямската република иска всички санкции – и не само тези, приложени към енергийната ѝ индустрия – да изчезнат завинаги, но що се отнася до петрола, Тръмп има много по-малко влияние, отколкото предполага. И Техеран го знае.

Историята за това как Иран преодоля американските петролни санкции датира от няколко десетилетия – смесване на дози американска реалполитика с ирански предприемачество и новата геополитическа мощ на Китай. Понякога това отразява как Вашингтон си затваряше очите за очевидните нарушения, предпочитайки вместо това да държи цените на петрола ниски и инфлацията под контрол. Друг път това отразява растежа на Техеран и Пекин в изтънченост и непоколебимост, за да ги заобиколят.

Каквито и да са причините, резултатите са едни и същи. Ислямската република печели повече петродолари, отколкото мнозина смятаха за възможно. Миналата година приходите от ирански износ на енергия достигнаха 12-годишен връх от 78 милиарда долара, в сравнение с 18-те милиарда долара през 2020 г. - година, помрачена от Covid - според консултантите FGE Energy.

Петролната индустрия на страната е обект на периодични американски санкции от ноември 1979 г., когато Джими Картър наложи първата партида в отговор на 444-дневната криза с заложниците. Те бяха облекчени през 1981 г. след Алжирските споразумения, които доведоха до освобождаването на заложниците, но бяха въведени отново през 1987 г. от Роналд Рейгън. Те се засилиха през 1996 г., когато Бил Клинтън подписа Закона за санкциите между Иран и Либия, а от 2010 г. нататък с поредица от нови мерки, при управлението на Барак Обама.

Но през цялото време Вашингтон често показваше, че поддържането на ниски цени на петрола е приоритет. Например, Министерството на финансите на САЩ позволи на известен американски петролен търговец на име Оскар Уайът да купува ирански петрол през 1991 г., след като Ирак нахлу в Кувейт. 

А ето и еволюцията на самата иранска петролна индустрия. Въпреки че суровият петрол привлича цялото внимание, през последните 10 години Техеран набляга на развитието на един аспект от петролната си индустрия, който исторически е получавал по-малко, ако изобщо е получавал, внимание във Вашингтон: кондензати и течни газове като етан, бутан и пропан.

Може да остават незабелязани, но се броят за общото производство на петрол – и генерират доста петродолари. Миналата година Иран произвеждаше около 4,3 милиона барела суров петрол на ден, плюс още 725 000 барела други течности на ден, което прави общо близо 5,1 милиона барела на ден. Прогнозата беше публикувана миналия месец от Британския енергиен институт като част от неговия „Статистически преглед на световната енергия“ – годишна публикация, която се смята за библията на данните в индустрията. Техеран не е добивал повече от 5 милиона барела на ден от 1978 г. насам, годината преди Ислямската революция да сложи край на управлението на Мохамед Реза Пахлави, последния шах на Иран.

Разработването на огромните му богатства от кондензат и течни природен газ без чуждестранна помощ не беше лесно. Но когато санкциите спряха европейските и азиатските фирми, Корпусът на гвардейците на ислямската революция, мощна военна организация, която контролира широк кръг от местни компании, се активизира. През последното десетилетие Khatam-al Anbiya, строителен конгломерат, управляван от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, е изградил ключови инсталации, необходими за преработката на кондензат и NGL в използваеми продукти.

Залогът се е изплатил. Днес „NGL са най-доходоносният износ на Иран след суровия петрол и природния газ“, заяви иранското министерство на петрола през април. Само пропанът донесе миналата година 3,6 милиарда долара; с още 2,2 милиарда долара от бутан. „Инвестирането в производството на NGL не е просто икономическа възможност, а стратегическа необходимост за увеличаване на приходите от чуждестранна валута“, добавиха още те.

След като си осигури нов и нарастващ петролен поток под носа на Вашингтон, Техеран насочи вниманието си към осигуряване на износа на суров петрол. Пекин изгради до голяма степен защитена от санкции верига за доставки, която включва петролни танкери, трансфери от кораб на кораб и използването на субекти, които оперират извън системата на щатския долар.

Помогна и фактът, че администрацията на Байдън си затвори очите за това, което Техеран и Пекин правеха. Белият дом, притеснен за поддържането на ниски цени на петрола, докато налагаше на Русия енергийни санкции, заключи, че постигането на целта му да навреди на Москва заради инвазията ѝ в Украйна през 2022 г. изисква подход на невмешателство в китайско-иранската търговия с петрол. Днес Китай купува 90% от износа на петрол от Иран.

12-дневната война между Израел и Иран – с по-късното участие на САЩ – не промени ситуацията на място за петролната индустрия на Ислямската република. При ограничени въздушни удари Израел повреди само няколко ирански петролни актива, които бяха бързо ремонтирани. Белият дом тихомълком се намеси, за да предотврати разпространението на войната в енергийния сектор. Това ще бъде полезно за Техеран по време на възстановяването.