Антъни Хопкинс преди трезвеността: Дори не осъзнавах, че съм алкохолик

Антъни Хопкинс откровено си припомня годините, в които е злоупотребявал с алкохола, и как е успял да се спаси от тях.

В новите си мемоари „We Did OK, Kid“ („Справихме се добре, хлапе“) 87-годишният носител на „Оскар“ разказва за разговора с лекаря си, който се превърнал в неговия съдбовен предупредителен знак.

Хопкинс бил на 37 години, когато докторът му споделил сериозни притеснения относно пиенето му. След преглед му казал, че физическото му състояние отговаряло на това на човек между 50 и 65 години.

„Имаш начални признаци на проблеми с черния дроб. Може да се развие цироза. Имаш и възпаление на панкреаса, а белите ти дробове са започнали да се задръстват. Силно те съветвам да спреш цигарите веднага. Пушенето е по-смъртоносно от алкохола — причинява застой в артериите и вените. А прекомерният алкохол също убива. Няма нужда да ти казвам това — ти вече го знаеш. От теб зависи какво ще направиш“, били думите му.

„Спомените ми от онзи период са мътни. По време на годините, когато пиех, причиних много болка. Дори не осъзнавах, че съм алкохолик. Рядко някой, който пие тежко, се събужда с това осъзнаване без намесата на други хора. А дори и тогава отнема време да го приемеш. Отричането е най-големият убиец. И аз все още бях в плен на зависимостта си, въпреки че ставаше все по-трудно да я отричам“, пише актьорът.

Хопкинс споделя, че истинското дъно настъпило, след като се преместил на Западното крайбрежие.

„Алкохолът е нещо хубаво, ако можеш да го контролираш — може да ти помогне в някои неловки ситуации, да бъде част от радостта от живота. Но има цена. Забавлението в пиенето е като скорпион — опашката му е смъртоносна“, пише той.

Актьорът от „Мълчанието на агнетата“ („The Silence of the Lambs“) споделя, че повратният момент настъпил в една съботна вечер, когато бил напълно пиян и карал през Бевърли Хилс, без да осъзнава какво прави.

„Бях шофирал цяла нощ от Аризона, без да знам какво върша. Можех да убия някого. Можех да унищожа цяло семейство. Разбрах какво съм направил, когато отидох при агента си и му казах: "Някой ми е откраднал колата!", а той отвърна: "Никой не ти я е откраднал. Намерихме те на пътя. Ако не бяхме ние, щеше да си в затвора“, споделя Антъни.

„Когато изтрезнях, погледнах към евкалиптовите дървета и благодарих на Бог, че никой не беше загинал онази нощ. Представих си родителите си в Уелс, които чуват, че съм убил някого — или себе си. Видях как надеждите им се сриват. Чух глас, който ме попита: 4Искаш ли да живееш или да умреш?" А някъде дълбоко в мен друг глас отговори: "Искам да живея." И тогава пак чух гласа: "Всичко свърши. Можеш да започнеш да живееш." Желанието да пия изчезна. Това беше в 11 часа на 29 декември 1975 година“, пише Хопкинс.

Той още казва, че е имал огромен късмет да намери яснота онази нощ. Разказва, че веднага казал на агента си, че има нужда от помощ, и се фокусирал върху лечението си. Оттогава продължава да посещава сбирки по 12-степенната програма и след месец ще отбележи цели 50 години трезвеност.