Брюксел отваря „касата“ на Пандора

Миналата седмица, в една от най-амбициозните си фискални стъпки от години насам, Европейската комисия представи две паралелни предложения, насочени към облагането на тютюневите изделия чрез ревизиране на Директивата за тютюневите акцизи и чрез напълно нова форма на събиране на собствени за ЕС ресурси – Tobacco Excise Duty Own Resource (TEDOR). 

Този ход цели значително покачване на цените на цигарите и други тютюневи изделия в целия Европейски съюз, като според първоначални оценки повишението може да достигне от 5% до 70-80% в зависимост от страната и вида продукт. (средно за ЕС с 1,20 евро на пакет цигари, за България увеличението ще е с 2.80 евро, за Гърция – 2.00 евро за пакет цигари)

Повишаването на минималните акцизни ставки на ниво ЕС е крайно необходимо, за да се постигне целта на „Плана за борба с рака в Европа“ за Европа без тютюн до 2040 г., а целта е употребата на тютюн от гражданите на ЕС да се сведе под 5% , е аргументът на Комисията. Разпространението на тютюнопушенето в ЕС намалява, но не достатъчно бързо, за да бъде постигната тази цел – то все още е средно около 23% в ЕС.

Но докато Комисията ги представя именно като стъпка към по-здравословна Европа и стабилен бюджет, реалността е далеч по-противоречива – предложението предизвика остри критики от някои правителства и експерти.

Нови данъци, стари съпротиви: Брюксел натиска за още акцизи върху тютюна, но съпротивата расте

Ревизията на Директивата предвижда разширение на обхвата, като включва в нея не само традиционните тютюневи изделия, но и електронните цигари, нагреваемите изделия и никотиновите паучове. 

На теория това е стъпка към модернизация, но на практика много държави възприемат предложението като екстремно. Критиките идват от държави, които вече прилагат ефективни модели за облагане на новите никотинови алтернативи на цигарите и предупреждават, че игнориране на установени вече практики в ЕС страните може да подкопае постигнатото до момента, да създаде пазарни трусове и дори да засили нелегалната търговия. Предстои тежък дебат между Брюксел и столиците – между стремежа към събираемост и нуждата от гъвкавост.

В същото време, TEDOR – предложението за нов източник на приходи, който е част от амбициозната 2-трилионна дългосрочна финансова рамка на ЕС, въвежда единен процент от 15% върху акциза, събран от количествата тютюневи изделия, пуснати за консумация. Това означава нов механизъм за директно финансиране на бюджета на ЕС, независимо от номиналната сума при отделните държави. Европейската комисия прогнозира, че TEDOR би донесъл до 15 милиарда евро годишно. Все пак остава неясно как точно тези средства ще бъдат използвани – дали ще се влагат за погасяване на заемите, свързани с пандемичния фонд NextGenerationEU, или се финансират други нужди, което поражда опасения и спекулации сред страните членки.

Скандинавски отпор и опасения за дестабилизация

Няколко държави — начело със Швеция, но също така Германия, Чехия и Полша — изразиха открита съпротива.

Швеция публично се обяви против TEDOR. Основната критика: предложението може да ограничи свободата на страните да определят собствени данъчни нива спрямо собствените си политики за намаляване на тютюнопушенето и да използват средствата за здравни политики, които са от национална компетентност. Швеция, която е лидер в ниското ниво на тютюнопушене чрез бездимни никотинови алтернативи (снус и никотинови паучов), се опасява, че диференцираният й подход спрямо различните категории продукти ще бъде подкопан. Допълнително, повишаването прекомерно на акциза върху новите никотинови продукти би могло да откаже пушачите от преход към по-малко вредните продукти.

Повишените акцизи върху тютюна често се представят като инструмент за обществено здраве, но критиците посочват, че високото облагане стимулира незаконната търговия, особено в страни с ниски доходи. 19-ото издание на ежегодното проучване на KPMG за незаконния пазар на цигари за 2024 г. от началото на м. юни, обхващащо 38 държави, сочи, че контрабандата на цигари в Европа е във възход. KPMG предупреждават, че небалансирани регулации могат да изтласкат потребителите към нелегални пазари. В тази връзка България често се дава като добър пример за ефективна борба с нелегалната търговия, чрез последователна балансирана политика и мониторинг, както показва последното изследване на Инициативата срещу незаконната търговия, в която участват дъщерни дружества в България на най-големите компании в света.Според което нивата на нелегална търговия с тютюневи продукти в страната за миналата година е малко над 2%. Именно този подход следва да бъде насърчаван в ЕС, а не застрашаван от прекалено унифицирани фискални механизми.

Повече данъци, по-малко субсидии?

Предложенията на ЕК не спират до ново облагане на тютюна. TEDOR е само една част от новия букет собствени ресурси за бюджета на ЕС. Сред останалите са: такса върху големите корпорации, нов налог върху нерециклирани електронни отпадъци на фона на значимо намаление на субсидиите за земеделие. 

Необходима е нова посока – не просто нови ставки

Тютюневата индустрия в Европа има значително икономическо присъствие с над два милиона работни места и заплати на стойност над 60 милиарда евро, както показват данни от EPIC (European Policy Innovation Council)) от март 2025 г. Ако беше самостоятелна държава в ЕС, тютюневата индустрия щеше да е 17-тата най-голяма икономика в съюза. Общите данъчни приходи от тютюневи изделия представляват 55% от бюджета за отбрана на ЕС.  Това е и един от секторите, който преминава през трансформация, заменяйки традиционните си цигари с бездимни алтернативи. 

Регулаторите трябва да признаят иновациите и да ги насърчат. Именно тук Швеция блести като добър пример: чрез насърчаване на  бездимните продукти, в сравнение с традиционните тютюневи изделия, страната успя да намали драстично нивата на тютюнопушене, без да прибягва до забрани.

Бъдещето на европейската конкурентоспособност минава и през начина, по който създаваме и прилагаме регулации. Ако ЕС иска да бъде пазар на иновации, трябва да изгради фискална рамка, която не само финансира приоритетите, но и отразява реалностите на пазара и поведението на потребителите. В тютюневата индустрия това означава ясно диференцирано облагане, насърчаващо преминаването към по-малко вредните нови продукти.

Ако тази логика бъде заглушена, Европа рискува да удари по иновациите в момент, когато най-много се нуждае от тях.