Какво крият тайните документи от ерата на Франко?

Анхел Виняс е един от водещите експерти по испано-американските отношения. През 1981 г. той публикува книга, в която разкрива тайните пактове между Франсиско Франко и президента на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер, които позволяват установяването на американски военни бази в Испания и нарушават изолацията на диктатурата. През 2003 г. той публикува нова работа, разширявайки предишните си открития за това историческо събитие. Все още обаче му липсва едно парче, за да завърши пъзела: архивите на Висшия генерален щаб, които съдържат версията на испанските военни за преговорите, довели до пактовете от 1953 г. Той е поискал достъп до Министерството на отбраната три пъти и му е отказан три пъти, твърдейки, че материалът е „секретен“. На 84 години Виняс се надява да завърши разследване, което е отнело десетилетия. Пилар Мера, натъквала на папки, запечатани с бюрокрация, неведнъж в официални архиви: пречка, която досега е била непреодолима за изследователите, пише испанският El Pais.

Миналият вторник Министерският съвет одобри предварителния проект на Закона за класифицираната информация , който ще замени Закона за служебните тайни от ерата на Франко. Една от основните нови характеристики на текста в сравнение с този, изготвен през 2022 г., който така и не достигна до Конгреса, е преходната разпоредба, която предвижда автоматично разсекретяване на цялата секретна документация, която е на 45 или повече години към момента на влизане в сила на закона, освен ако „не се установи, с основание и по изключение, че заплахата или вредата за националната сигурност и отбрана продължава“. В най-добрия случай законът ще бъде одобрен преди края на годината и ще бъде приложен до края на 2026 г., тъй като самият закон позволява 12-месечен vacatio legis (периодът от публикуването на закона до влизането му в сила), така че масовото разсекретяване би засегнало всички документи преди 1982 г.

Новината предизвика голямо вълнение сред изследователи и историци, които десетилетия наред са претърсвали чуждестранни архиви, за да реконструират историята на Испания, но им е отказан достъп до собствените им архиви. Те са запознати с протоколите от срещите на други правителства с испанските лидери, с бележките от двустранните им интервюта и с кореспонденцията им, но им липсва испанската версия на същите тези протоколи, бележки и писма.

Хулиан Казанова, професор по съвременна история, смята, че това е „отлична новина, ако архивите бъдат отворени и документацията е достъпна“. Неговото предупреждение не е неоснователно. През 2021 г. Оскар Алзага, депутат в първия демократичен законодателен орган от UCD (Обединена левица), партията, създадена от президента Адолфо Суарес, разказа как хиляди полицейски досиета на противници на Франко са били изгорени в голям котел в Министерството на вътрешните работи в началото на прехода. „Не знаем какво ниво на разчистване са претърпели тези архиви“, предупреждава Николас Сесма, професор по испанска история в университета в Гренобъл Алпи.

Но проблемът не се ограничава само до съществуването на документи и тяхното разсекретяване. Те трябва да бъдат достъпни. Законопроектът гласи, че автоматичното разсекретяване ще изисква документацията „да бъде перфектно идентифицирана, организирана, сортирана и описана“ за последващо подаване до Комисията по архивите на Генералната държавна администрация, придружена от метаданни, доклади и приложени документи. След това Комисията ще я прехвърли в определен архив, след доклад за групирането на документите, в което ще бъде интегрирана, и нейното дигитализиране, ако е приложимо.

Министърът на президентството Феликс Боланьос предупреди, че количеството съхранявана документация е „огромно“ и следователно нейното разсекретяване „не може да се извърши за една нощ“, а по-скоро „ще се извършва постепенно, като се дава приоритет на това, което е свързано с нарушения на правата на човека“. Самият регламент постановява, че докато тази задача се изпълнява, тези с „легитимен“ или „професионален“ интерес могат да поискат разсекретяване на определена информация. Карлос Санс Диас, професор по съвременна история в университета Комплутенсе, обаче подчертава: „Ако няма индекс, не знаем какво има там; и не можете да поискате нещо, за което не знаете, че съществува. Понякога приемаме, че даден документ съществува, защото сме намерили някаква препратка към него в чуждестранен архив.“

Всички консултирани историци са съгласни, че законът няма да функционира, ако архивната система не е снабдена с достатъчно материални и човешки ресурси.

„Законът за прозрачност породи много очаквания, но те не винаги бяха изпълнени“, спомня си Палома Агилар , професор по политически науки в UNED (Национален университет по образование). Законът гласи, че „на отговорните за центровете, които съхраняват информация, ще бъдат предоставени необходимите ресурси за правилното им функциониране“. Няма обаче данни дали законът е придружен от съответен финансов отчет.

Във всеки случай, историците не очакват досега секретните документи да разкрият черен лебед , неочаквано разкритие, което би променило напълно представата ни за диктатурата или прехода към демокрация. Те вярват, че те ще им помогнат да разберат как са функционирали механизмите на властта през този бурен период, че ще потвърдят или коригират показанията, дадени от няколко от нейните протагонисти, и че ще хвърлят светлина върху някои от най-значимите събития в близката история, като например следните:

Пътната карта на прехода

Дали преходът е бил резултат от предварително замислен и подробен план или е бил резултат от чиста импровизация? Със сигурност е било смесица от двете, но предстои да се види до каква степен. До каква степен социалната мобилизация е изиграла роля или как е била замислена легализацията на PCE.

23-F

Въпреки всичко написано, държавният преврат от 1981 г. остава обвит в сянка, не само заради степента на предварителна осведоменост, която крал Хуан Карлос I може да е имал, но и заради подкрепата, на която превратистите са се радвали сред висшето командване на въоръжените сили, или самоличността на лидерите на гражданския заговор, които, с изключение на ултра Хуан Гарсия Карес, останаха ненаказани.

Изоставяне на Сахара

Процесът, който след Зеления марш доведе до прибързаното изоставяне на Западна Сахара през 1975 г., докато Франко беше в предсмъртна агония, включително дипломатически натиск от Съединените щати, е известен само чрез чуждестранни архиви, но не и чрез испанските.

Гибралтар

Испанската документация по спора за Гибралтар, от затварянето на Гибралтарската ограда през 1969 г. до повторното ѝ отваряне през 1983 г. по време на правителството на Испанската социалистическа социалистическа партия (PSOE), остава класифицирана. Испанските изследователи са били принудени да работят с британски доклади, които дават своя собствена версия.

ЕТА, Франция и Мръсната война

Планираното разсекретяване обхваща периода до 1981 г., преди появата на GAL (Испанската баска група) две години по-късно, но включва и нейните предшественици, като например Испанския баски батальон. Грамите би трябвало да хвърлят светлина върху трудните отношения между испанските и френските власти в ранните години на прехода, не само заради безнаказаността, с която се радваха членовете на ЕТА отвъд границата, но и заради подозрението, с което Париж гледаше на влизането на Испания в тогавашния Общ пазар.

Събития от прехода

Документацията би трябвало да помогне за разсейване на облака, който все още обгръща някои епизоди от прехода, от събитията във Витория през 1976 г., когато полицията стреля по работници, заключени в църква, до събитията на фестивала Сан Фермин през 1978 г. или пожара в хотел „Корона де Арагон“ през 1979 г., при който загинаха 83 души.

Отношения със САЩ

Сянката на Вашингтон е надвиснала над някои от ключовите събития от късната ера на Франко и прехода, от убийството на адмирал Луис Кареро до членството в НАТО. Разсекретената документация би трябвало да предостави информация за ядрената авария в Паломарес през 1966 г. или за военните споразумения от 1953 г. Не е сигурно обаче дали Виняс ще получи достъп до документите, които търси: новият закон забранява разсекретяването на информация, защитена от международни споразумения с други държави. Това е същият аргумент, който Министерството на отбраната използва, за да му откаже разсекретяването.