Бомбата за обезлюдяване: Човечеството може да ускори собственото си изчезване

Ако съществуването на човечеството беше застрашено от чума, ядрена война или екологична катастрофа, хората със сигурност щяха да поискат действия. Но какво ще стане, ако заплахата идва от нашето собствено, пасивно приемане на упадъка? Това не е някакъв теоретичен куриоз: това е разумна екстраполация на глобално намаляващите нива на раждаемост. Хората не настояват за действия. Всъщност някои смятат, че по-малкият брой на населението всъщност е нещо добро, пише WSJ.

Дийн Спиърс и Майкъл Джерузо, икономисти от Тексаския университет в Остин, специализиращи в демографията, искат да променят това. Книгата им „След пика: Население, прогрес и аргументи в полза на хората“ е задълбочено проучване на фактите и последиците от обезлюдяването и пламенен аргумент срещу допускането му да се случи.

Те основават аргумента си не на познатата нужда работниците да стимулират икономическия растеж или да подкрепят социалното осигуряване, а на по-фундаментално твърдение: Повече хора са нещо добро сами по себе си.

Според оценки на Организацията на обединените нации , средната раждаемост в световен мащаб – броят на бебетата, които една жена се очаква да роди през живота си – е била 2,25 миналата година, което е най-ниската стойност в регистрираната история, малко над коефициента на заместване от 2,1, който поддържа населението стабилно.

Не е известно къде ще се изравнят нивата на раждаемост. Авторите обаче отбелязват, че обезлюдяването ще се случва, стига то да падне под две, а две трети от световното население сега живее в страни с раждаемост под две. В повечето други страни, включително в цяла Субсахарска Африка, раждаемостта като цяло намалява.

Ако глобалната раждаемост падне до сегашния коефициент на раждаемост в САЩ от 1,6, световното население ще се увеличи от 8 милиарда сега до пик от 10,2 милиарда през 2080 г. и след това ще започне да намалява. „То няма да падне до 6 милиарда, 4 милиарда или 2 милиарда и да се задържи там“, пишат те. „Човечеството може да ускори собственото си изчезване, ако раждаемостта остане твърде ниска за дълго време.“

Авторите не прогнозират буквално изчезване. Но в сравнение със стабилно световно население, обезлюдяването има сериозни недостатъци.

В бестселъра си от 1968 г. „Демографската бомба“ Пол Ерлих предсказва, че пренаселването на света ще доведе до масов глад и нищета. Никой сериозен демограф не се тревожи за пренаселването в момента, но Ерлих хвърля дълга сянка. Днес много хора, особено от прогресивната левица, отъждествяват увеличеното население с влошаването на околната среда и изменението на климата.

Демографският спад се е превърнал в мания на „националните консерватори“ като италианския премиер Джорджия Мелони , унгарският премиер Виктор Орбан и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс . Те не са загрижени за намаляващото население само по себе си, а за това в рамките на собствените си граници: Те искат повече бебета, родени в страната, и по-малко имигранти.

За разлика от тях, Герузо и Спиърс, които се идентифицират като левоцентристи, са загрижени за цялото човечество, а не за отделна държава. „Искаме да убедим нашите колеги либерали и прогресисти, че... животът на другите хора не е добър само за тези хора, но и за тях“, каза Герузо в интервю.

В това отношение те са на обща основа с икономическите и социалните консерватори, отбелязва Майкъл Стрейн от Американския институт за предприемачество, които виждат хората като ресурс, а не като източване на ресурси. Именно икономистът, подкрепящ свободния пазар, Джулиан Саймън, опроверга тезата на Ерлих, като се обзаложи с него през 1980 г., че цените на кошница от стоки ще спаднат през следващото десетилетие. Той спечели.

В този дух Спиърс и Герузо показват как хората, чрез изобретателност и промяна в поведението, са намалили замърсяването и са разширили наличните ресурси с нарастването на броя им. Например, през 2013 г. смогът в Китай е бил сред най-лошите в света. През следващото десетилетие населението му е нараснало с 50 милиона, но замърсяването на въздуха с частици е спаднало наполовина. С нарастването на населението на Индия се е увеличил и средният ръст на децата ѝ благодарение на по-доброто хранене и санитарни условия.

Въглеродните емисии на глава от населението във Великобритания са намалели наполовина от 50-те години на миналия век. Авторите отбелязват, че индустриализацията вече е в миналото за повечето страни, а „климатичният отпечатък на едно допълнително бебе през целия му живот намалява“. 

Ръстът на населението всъщност улеснява решаването на предизвикателства като недостига на ресурси. Да приемем, че фиксиран дял от хората стават генератори на идеи: учени, предприемачи или изобретатели. Колкото по-голямо е населението, толкова повече идеи.

Решаването на повечето проблеми също е свързано с фиксирани разходи. Разработването на ваксина или смартфон струва еднакво, независимо дали за един човек или за 8 милиарда. Колкото по-голямо е населението, толкова по-финансово осъществими стават подобни инвестиции.

Звучи трогателно, но има утилитарна логика. Макар че винаги ще има известно страдание и бедност, с течение на времето хората стават по-здрави, по-богати и по-удовлетворени, така че по-голямото население ще повиши както общото, така и средното здраве, богатство и удовлетвореност. Кой не би искал това?

Спиърс и Джерузо нямат решение за намаляващата раждаемост. Те успяват да опровергаят най-популярните теории отляво и отдясно за това, като например високата цена на отглеждането на деца, липсата на политики, благоприятстващи семейството, абортите или намаляването на брака и религиозните обреди.

Скандинавските страни имат по-щедри политики за грижи за деца и родителски отпуск от САЩ и по-ниска раждаемост. Канада има по-евтино обучение в колеж и по-ниска раждаемост. В Индия нивата на религиозно спазване и брак са високи, а раждаемостта е под коефициента на заместване. Южна Корея има сред най-рестриктивните закони за абортите в света и най-ниските нива на раждаемост.

Тяхното донякъде незадоволително обяснение е това, което икономистите наричат алтернативна цена: Има неща, за които родителите (или бъдещите родители) биха предпочели да харчат ресурсите си, отколкото за деца.

Първата стъпка в решаването на проблем е да се признае съществуването му. В момента намаляващата раждаемост не се възприема като проблем. Няма рандомизирани контролирани проучвания, които да определят какво повишава раждаемостта, както е при майчиното здраве или храненето на децата. Спиърс се надява, че книгата им ще „покани хората да се спрат за секунда и да не приветстват обезлюдяването по подразбиране, а да си зададат въпроса дали стабилизацията би била по-добра?“