Европа има човешки капитал и иновации, но пазарът "куца"

Това е ключова година за Европейския съюз (ЕС), който се намира на критичен кръстопът, изправен пред големи икономически, технологични и предизвикателства, свързани със сигурността, тъй като международният пейзаж се променя бързо на фона на засилващата се геополитическа и икономическа конкуренция. Като една от най-отворените и глобално интегрирани икономики, ЕС се възползва от големия си единен пазар, силните институционални основи, технологичното лидерство и квалифицираната работна сила.

Въпреки повтарящите се кризи, от война и търговско напрежение до нестабилност в съседните страни, икономиката на ЕС остава устойчива, със скромен темп на растеж от 1,1%, воден главно от вътрешното търсене. Структурните уязвимости обаче продължават да натежават на перспективите ѝ: ниска производителност, демографски спад, нарастващ натиск върху публичните разходи, индустриални уязвимости и зависимост от внос на енергия, технологии и критични материали.

Бавното вземане на решения, регулаторната сложност и неравномерното развитие между държавите членки допълнително подкопават конкурентоспособността. Междувременно, световният икономически баланс се промени значително през последните 25 години: делът на ЕС в световния БВП е спаднал от над 21% до около 14%, докато делът на САЩ е намалял леко, а този на Китай се е увеличил от 7% през 2001 г. до около 20%, пишат в анализ за TNI Валбона Зенели и Джовани Ренолди.

Мащабът на разликата в конкурентоспособността на Европа вече не може да бъде отричан.

Докладът на бившия италиански премиер Енрико Лета за единния пазар и стратегията на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги за европейска конкурентоспособност предадоха едно и също послание от различни ъгли: самодоволството на ЕС стана опасно и пълното отключване на единния пазар вече не е по избор, а екзистенциално.

Драги го посочи точно: Европа трябваше да инвестира около 800 милиарда евро (929 милиарда долара) годишно, само за да затвори разликата в иновациите, чистата енергия и отбраната. Енрико Лета посочи структурната причина, поради която Европа не беше в състояние да инвестира такава сума: финансовата фрагментация. 

Доминиращият наратив около европейската конкурентоспособност представя континента като изостанал след Съединените щати и Китай в технологична надпревара, която вече е загубил. Такава диагноза е твърде проста. Европа остава сред водещите световни производители на научни знания; нейните университети, изследователски институти и индустриални лаборатории генерират открития от най-висок калибър в областта на напредналото производство, биотехнологиите, чистата енергия и изкуствения интелект. Европа е изправена пред проблема с трансформацията: условията, при които откритията се превръщат в индустриална реалност, и защо тези условия толкова постоянно не отговарят на очакванията в Европа.

Съединените щати функционират като единен пазар от 330 милиона души под унифицирана търговска архитектура. Китай съчетава огромен вътрешен пазар с държавна координация на индустриалната стратегия. Европа представя различна конфигурация, като федерация от 27 регулаторни култури, подредени под обща рамкова политика. На практика пазарът е значително по-фрагментиран. Една фирма може по принцип да достигне до целия европейски пазар от самото си основаване; Оперативната реалност се разминава с официалното обещание.

Разминаването е измеримо: приблизително 74% от иновативните европейски фирми посочват регулаторната несъответствие между държавите членки като пречка за разширяването. За сравнение, разходите за съответствие поглъщат близо 1,8% от оборота за фирмите като цяло и 2,5% за малките и средни предприятия, като тежестта пада особено силно върху най-младите и най-бързо развиващите се компании. Самата Европейска комисия признава фрагментацията на пазара и административната сложност сред основните пречки за мащабиране.

Европейските финансови пазари утежняват проблема,

тъй като институционалните инвеститори влагат само скромен дял от активите в рисков капитал и капитал за растеж. Може да се твърди, че този консерватизъм е оформен отчасти от задълженията на системите за социално подпомагане, които изискват предвидима възвръщаемост. Това обяснение обаче отслабва значително, след като числата се разгледат по-внимателно. Трудността се състои не толкова в наличието на начален капитал, колкото в предлагането на мащабен капитал: финансирането, необходимо за превръщането на доказана технология от национален шампион в глобален конкурент.

Европейската инвестиционна банка отбелязва, че иновативните фирми срещат постоянни препятствия именно на този етап. Резултатът е траен модел, известен като „разликата в мащаба“. Фирмите, които успеят да докажат своята технология, се преместват в богати на капитал екосистеми, листват се на чуждестранни борси или биват придобивани от по-големи конкуренти, преди да достигнат глобален мащаб. Европа изнася най-обещаващите си компании толкова надеждно, колкото ги генерира.

Европейският капитал е изобилен, с 33 трилиона евро (38 трилиона долара) частни спестявания и над 11 трилиона евро (13 трилиона долара) банкови депозити. Въпреки това фрагментираният надзор и различаващите се данъчни и правила за несъстоятелност държат ликвидността в капан с протекционизма на държавите членки и лишават от иновации. Капиталът, в тази конфигурация, финансира фрагментацията, както и растежа. Значителна част от всяко набрано евро се изразходва за справяне със сложността, вместо за създаване на стойност. Моделът се свежда до едно-единствено структурно решение: Европа се отличава в генерирането на знания и се колебае в индустриализацията. Това е празнината, която Стратегията за стартиращи и разрастващи се компании на Комисията е предназначена да преодолее, като очертава предизвикателството пред Европа не като изобретение, а като трансформация.

В европейски контекст моделът изпълнява две функции с особена стойност. Той служи като мост между лабораторията и пазара, който отдавна липсва на континента, превръщайки спящите технологични активи в предприятия, способни да достигнат до клиенти в голям мащаб. И се изправя директно срещу фрагментацията, като от самото начало замисля компании с паневропейска ориентация, управление, търговска архитектура и пазарна стратегия, предназначени за континентално присъствие. Докато фрагментацията обикновено се открива като пречка по време на разширяване, изграждането на рисков капитал я третира като параметър на проектиране от самото начало.

Международният ред навлиза във фаза, в която технологичното лидерство се превръща директно в икономическа устойчивост, индустриален суверенитет и стратегическо влияние. Изкуственият интелект, полупроводниците, чистата енергия, биотехнологиите и роботиката са престанали да бъдат сектори единствено на търговска конкуренция; те са се превърнали в инструменти на националната мощ. Способността за мащабиране на иновациите сега оформя разпределението на геополитическата власт и се е превърнала в абсолютен стратегически императив.

Европа притежава научната дълбочина, индустриалното наследство и човешкия капитал, за да се конкурира. Това, което ѝ липсва, е архитектурата за превръщане на тези активи в предприятия от глобален мащаб: интегрирани капиталови пазари, регулаторна съгласуваност и институции, способни да обвържат иновациите с комерсиализацията, без да губят инерция. Цената на забавянето вече е видима в данните, в отстъпването на конкурентни позиции и задълбочаването на стратегическите зависимости с всяка година, в която реформите остават незавършени. В политическата икономия на 21-ви век мащабът маркира границата между капацитета за иновации и капацитета за лидерство. Европа трябва да избере от коя страна на тази граница възнамерява да заеме.