Нетаняху пропиля момента си да спре войната

Когато Бенямин Нетаняху, израелският премиер, поведе страната до военна победа над Иран през юни, както неговите съюзници, така и съперници я представиха като най-голямото му постижение. Обзет от новооткрита увереност и авторитет, г-н Нетаняху сякаш най-накрая спечели политическия капитал, от който се нуждаеше, за да преодолее опозицията на крайнодесните си правителствени съюзници и да постигне примирие в Газа, пише The New York Times.

Шест седмици по-късно премиерът пропиля този момент. Преговорите между „Хамас” и Израел отново са в застой. Израел сега настоява за споразумение, което да сложи край на войната наведнъж , вместо на етапи. Но подобно на „Хамас”, Нетаняху отказа да направи компромисите, необходими за функционирането на подобна сделка - и кредитът, който той натрупа през юни, се изпари, както в страната, така и в чужбина.

Международното осъждане на нарастващия глад в Газа, за който хуманитарните организации и много чуждестранни правителства до голяма степен обвиняват 11-седмичната блокада на Израел върху територията тази година, е в своя пик. Отчасти в знак на протест срещу отговорността на Израел за тази ситуация, няколко дългогодишни съюзници на Израел обещаха да признаят палестинска държава в близко бъдеще.

Вътрешната опозиция срещу войната в Газа е на рекордно високо ниво и се засилват призивите за връщане на останалите заложници, държани от „Хамас”, чрез дипломатическо споразумение. Способността на Израел да поддържа войната, на фона на нарастващата умора сред военните резервисти, е все по-оспорвана. След увеличаване на смъртните случаи от самоубийства сред резервисти, военните създадоха комисия, която да проучи как да се окаже по-добра подкрепа на напускащите службата.

„Израел е в най-тежкото положение, в което е бил по време на войната“, каза Майкъл Коплоу, анализатор във Форума за исраелска политика, изследователска група, базирана в Ню Йорк. „Справя се с обществена криза заради продължаващата война и тежкото положение на заложниците, военна криза заради липсата на ясни цели и умората на резервистите, дипломатическа криза заради близките европейски съюзници, които се готвят едностранно да признаят палестинската държавност, и екзистенциална криза заради ерозиращото си положение в САЩ“, каза Коплоу.

Продължаването на конфликта в Газа отразява и неспособността на президента Тръмп да се възползва от влиянието, което натрупа по време на войната с Иран. Присъединявайки се към атаките на Нетаняху, Тръмп даде на Израел символична победа. По това време анализаторите очакваха той да поиска от Нетаняху да се отплати за услугата, като сложи край на войната в Газа.