Защо Си не се нуждае от сделка с Тръмп

Когато Си Цзинпин се срещна с президента Тръмп миналата година, китайският лидер използва контрола на страната си върху критични минерали - силна позиция, която помогна да подтикне Тръмп да се съгласи на едногодишно търговско примирие. Тази седмица, когато Си посрещне американския президент в Пекин, той ще има още една силна карта, която да изиграе: войната в Иран. Докато Съединените щати са във война, Си призовава за мир и приема чуждестранни високопоставени лица от Персийския залив и Европа, които търсят неговата помощ за прекратяване на кризата, пише NYT. Точно преди посещението на американския президент иранският външен министър Аббас Арагчи посети Пекин, което беше не толкова фино напомняне за влиянието на Китай върху партньора му в Близкия изток.

Китай, каза той, има важно икономическо влияние над Техеран, което би могъл да използва в преследването на цели, които са му по-важни - на първо място сред тях е откъсването на САЩ от Тайван, самоуправляващия се остров, за който Пекин твърди, че е негов. Това би трябвало да даде на Си допълнителна увереност преди срещата на върха, която започва в четвъртък - първата лична среща на лидерите от октомври. Белият дом се опитва да окаже натиск върху Китай, ключов купувач на ирански петрол, подложен на санкции, да намали подкрепата си за Техеран.

Китай има свои собствени причини да помогне за прекратяването на конфликта. Икономиката му е засегната от по-високите цени на енергията. Глобална рецесия би навредила на износа на Китай, който е основен двигател на растежа. Стратегическите му петролни резерви, макар и полезни, не са безгранични.

Китай подтикна иранските власти да преговарят със Съединените щати, но се опасява да не се забърка във война, която счита, че в голяма степен трябва да бъде решена от Вашингтон.

Въпреки че няма да се включи военно, Китай може да е склонен да сътрудничи на Съединените щати за отварянето на Ормузкия проток - ключов морски път, през който се транспортират до 40% от вноса на петрол в Китай. "Китайската страна може да постигне някакво споразумение със САЩ, като каже:

"Нека работим заедно, за да убедим Иран да запази пролива отворен", каза д-р Ли, добавяйки, че Пекин вероятно също ще иска гаранции, че САЩ няма да блокират водния път.

Китай все още може да предложи различни стимули на Техеран да работи с Вашингтон, като заеми, инвестиции и предложения за помощ при следвоенното възстановяване, казват анализатори. (Пекин обаче е малко вероятно да натиска Техеран да се откаже от ядрената си програма.) Това, което Си иска най-много от Тръмп, е другаде - в Тайван. Си се стреми към смекчаване на американската подкрепа за острова, било то чрез забавяне или намаляване на продажбите на оръжие, или чрез изявление, че Вашингтон се противопоставя на неговата независимост.

Администрацията на Тръмп вече отложи обявяването на пакет от продажби на оръжие за Тайван на стойност 13 милиарда долара, за да не разгневи г-н Си. Тръмп тази седмица отново заяви, че планира да обсъди с Китай въпроса за продажбите на оръжие за Тайван. Ако го направи, Тръмп би могъл да наруши дългогодишен ангажимент, известен като Шестте гаранции, който е стълб на политиките на САЩ спрямо Тайван и Китай.

Гаранциите от ерата на Рейгън бяха изпратени на президента на Тайван през 1982 г., като по принцип се приема, че една от тях гласи, че правителството на САЩ няма да се консултира с Пекин преди продажба на оръжие на Тайван. Ако Тръмп постави този въпрос на дневен ред, това би могло да бъде отклонение от десетилетия наред на американската външна политика, в зависимост от това как ще бъде засегната темата, и победа за Си. Сред по-ястребовите китайски учени войната в Иран също разкри военната слабост на САЩ, давайки на Пекин още по-голяма увереност да натиска по въпроса за Тайван. По време на конфликта САЩ бяха принудени да отклонят военни ресурси от Азия и да изчерпят запасите си от боеприпаси.

"Конфликтът с Иран показва, че САЩ просто не могат да издържат голяма война с Китай за Тайван. Това е много ясно", каза У Синбо, водещ учен по американски изследвания в университета "Фудан" в Шанхай.

За Пекин срещата на върха вероятно е по-малко свързана с извличането на конкретни отстъпки, а по-скоро с предефинирането на условията, при които двете суперсили трябва да взаимодействат. Си ще търси потвърждение, че страната му, втората по големина икономика в света, вече е равна на САЩ. И че той, като неин лидер, е равен на Тръмп. Това е нещо, към което г-н Си се стреми откакто за първи път встъпи в длъжност през 2012 г., и разбиране, което според китайски официални лица и анализатори би предвещавало по-стабилни отношения на контролирано, макар и нелеко, съжителство.

Китай твърди, най-наскоро в редакционна статия на официалната информационна агенция "Синхуа" от сряда,

озаглавена "Намиране на правилния път за съжителство между Китай и САЩ като велики сили", че САЩ не трябва да очакват да имат всичко от Китай. Тя критикува Вашингтон за това, че иска от Пекин да помогне по въпроси, които го интересуват - като например да помогне за ограничаване на потока на фентанил към Америка - докато едновременно с това накърнява китайските интереси, например чрез налагане на санкции срещу китайски компании. Но тази динамика определя отношенията през последните осем години, което ги кара да спорят за всичко - от произхода на пандемията от Covid-19 до появата на китайски шпионски балон, плаващ над САЩ.

Днес двете страни остават в противоречие по отношение на подкрепата на Китай за Иран и Русия, както и по отношение на американските експортни ограничения, които лишават китайските компании от достъп до съвременни компютърни чипове и други технологии.

В крайна сметка Китай иска повече стабилност и продължаване на търговското примирие. Това означава никакви мита, никакъв контрол върху износа, никакви санкции срещу неговите компании.

"Те просто искат време и пространство, за да се укрепят за бъдеща конкуренция", каза Аманда Хсао, директор в отдела за Китай на Eurasia Group, която наскоро беше в Пекин на среща с учени и длъжностни лица.

Пекин вече прави това, като изгражда това, което Си нарича "национална самодостатъчност" в областта на технологиите, но също и в търговията и науката. Откакто двамата лидери се срещнаха за последен път преди шест месеца, Китай усъвършенства инструментите си за нанасяне на икономически удари на конкурентите си. След години на американски контрол върху износа, китайските компании произвеждат свои собствени чипове, докато фирми като DeepSeek проектират системи за изкуствен интелект, които заобикалят ограниченията.

Пекин също така показа, че ще отвърне на удара, ако бъде провокиран: когато през април Вашингтон наложи санкции на китайска рафинерия за закупуване на ирански петрол, Китай нареди на своите компании да не се съобразяват с тях. За да помогне за създаването на положителен тон обаче, Китай може да се ангажира с покупки на самолети "Боинг", американска соя и американско говеждо месо.