Алла Пугачова за "идола" Путин, защо напусна Русия и с притеснение за феновете ВИДЕО

За първи път от седем години руската певица Алла Пугачова даде обширно интервю, което продължи 3 часа и 38 минути. В него тя говори за обстоятелствата около заминаването ѝ от Русия през 2022 г., отношението ѝ към настоящото руско правителство, както и какво мисли за Путин и Горбачов. Ето и някои откъси от интервюто:

Защо напусна Русия?

През февруари 2022 г. Максим беше в чужбина, аз бях у дома и трябваше да отида в Израел на лечение. Тогава просто ме спасиха, защото там имаше лекар, от който наистина имах нужда. Щом си тръгнах, започна всичко. Онзи глупав свещеник, протоиерей Андрей Ткачов заяви: „Какво щастие! Въздухът се прочисти! Тя си тръгна!“ Нямах намерение да си тръгвам. Помислих си, ами, може би това е просто неговото мнение. После, тъй като сме против войната, някои хора ни нападнаха, пишейки само обиди по наш адрес. Е, ако не ти харесва, започваш да мислиш какво да правиш тогава.

Приятелите ми ми казаха: „Искат да говорят с теб.“ Но Макс вече се беше изказал по това време.

Сергей Кириенко искаше да говорим. Познавах Серьожа, винаги съм се отнасяля добре с него. Помислих си, ами, добре, ще отида да поговоря. Може би ще предложи нещо. Попита ме от какво съм недоволна. Казах, че съм недоволна от всепозволеността. Мога да откажа всичко, да премина през всичко и да игнорирам всичко, но много се притеснявам от всепозволеността към нашето семейство. Мисля, че това е много лошо, защото ще репетират върху нас и се тревожа за теб.

Той попита: „Планираш ли да си тръгнеш?“ Отговорих, защо да си тръгвам? Той той каза, че е прочел нещо, а на бюрото му бяха всички материали за Макс, какво е казал, как се е изказвал. Тогава ми заяви  „Разбираемо е, Макс е емоционален човек, толкова е чувствителен, той е артист. Така че не виждам причина да се тревожиш.“ Казах: „Чакай, поне можеше да ме предупредиш, че вече няма свобода на словото.“ а той отговори: „Не се тревожи, всичко е наред.“ И усетих, че нещо не е наред. Имаше нещо във въздуха. Дори го целунах. Казах: „Чао, Серьожа.“ И знаех, че едва ли ще го видя отново.

Два дни по-късно обявиха Максим Галкин за „чуждестранен агент“.

Естествено, приятелите ми, които ме доведоха там, казаха: „Не си мисли нищо, просто властите все още нямат контакт с Министерството на правосъдието.“ Малко е странно. Но аз трябваше да помисля. Казах добре. Но когато децата тръгнат на училище, след като баща им е бил наречен „чуждестранен агент“, децата, които са на „добри“ хора, ще започнат да ги обиждат . Че са деца на шпиони, че баща им е „чуждестранен агент“. Стегнахме си багажа, обадихме се на татко, казахме, че си тръгваме. Имахме със себе си 30 хиляди долара, които можехме да вземем. И тръгнахме за Израел.

Ще си кажа честно, за мен беше толкова остра болка, че това се случи. Написах: обявете и мен за „чуждестранен агент“. Защото не разбирам защо мненията на интелигентните хора се потискат по този начин. В държавата трябва да има различни мнения. Иначе как ще решите правилно, ако имате само едно мнение?

За брака й Максим Галкин, когото Русия обяви за чуждестранен агент

Това е истинско щастие. Дори не мога да говоря за него. Той има невероятен талант – да ме обича, да обича семейството и да се грижи за мен. Разбираш ли? Все пак съм имала много бракове.

Влюбих се и това беше всичко. Разбрах, че това е, от което се нуждая. И той разбра. Беше странно, понякога дори не можех да разбера как се случи – абсолютна хармония. Израснали сме в подобни семейства – е, аз израснах по-рано, разбира се, той израсна по-късно – но имахме абсолютно еднакво възпитание, някакво отношение, благородство. Не става въпрос само за някаква сексуална връзка, но и за приятелство, разбирателство и подкрепа.

Какво е семейството? Не става въпрос само за секс, нали?

За Елцин и Горбачов

Веднъж, когато Елцин вече си беше тръгнал, с Игор Крутой отидохме да го посетим. И, честно казано, се напихме след тази среща. „Какъв готин човек!“, каза Крутой. „Толкова е готин!“ Е, готин или не, ти си имал такава роля... на владетел… Управляващите също правят грешки, някои ги преосмислят, а други не. Някои нямат смелостта да признаят грешка, нямат смелостта да се покаят.

Горбачов беше човек, който можеше да прави грешки и правеше грешки, но преосмисли всичко и каза: „Това е грешно“. Може би му липсваше нещо умопомрачително, някакъв гений, но наистина искаше хората да имат добър живот, спокоен, щастлив и радостен. Някои неща не се получиха, други се получиха. Имахме време да се радваме. Беше време на радост и съзидание.

За Путин

Дълго време мислих за това, защото Путин не е глупав човек, познавам го. Не само съм агитирала за него, а и гласувах. Бях толкова възхитена. Помислих си, е, най-накрая. Той каза удивително правилни неща. Дори за Украйна. Като цяло, всичко, което си мислех, той го казваше. Той е просто идол. Какъв човек! 

Бях много напрегната, когато Курск потъна. Мислех, че ще дойде тичешком от Сочи, за да утеши всички, но не дойде. Не можете да си представите колко съм тъжна, че всичко това се случва. Всичко ще свърши, всичко отново ще бъде наред, нали? Но не можете да върнете хората. Разбитите животи. Катастрофа.

За Никита Михалков

Обожавам го. Обичам го, въпреки това, което казва за мен. Това е наложена позиция.

Той е много по-фин. Но той е като баща си - може да не е вярвал, но е бил много подкрепящ. Знае, че така трябва да бъде. Но все пак мисля, че и той се отнася добре с мен, въпреки това, което казва. Такива са времената, разбирате. Никита Сергеевич, Никитушка, много ви обичам. Не се разболявайте, знам, че нещо ви боли. Бъдете здрави и щастливи.

Апел към феновете

Благодаря ви за щастието да общувам с вас. Благодаря ви за взаимната любов и подкрепа през всичките години, през всичките тези половин век. Благодаря ви, че сте с мен сега. И дори не ми казвайте, мълчете, знам го.

Трудно е. Обичам ги. (Сдържа сълзи.) Обичам ги, страдам за тях. Притеснявам се за тях - как могат да живеят така? Ще им се каже, че това е добре за тях, че трябва да се гордеят с това. Те не знаят историята си, но се гордеят с историята си. Те не знаят какво се случва с медицината, но се гордеят със здравеопазването. Всичко това с показността е, разбира се,е трагедия. Ние сме за това! Ние сме за това!

Момчета, научете се да казвате истината. Научете се да се стремите към доброто, милото, красивото. Няма нужда да разрушаваме нищо, трябва да създаваме. Трябва да се молим за мир, а не да се наслаждаваме на войната. И не мислете за лошото и зле за хората, ако не ги познавате.

Имаше един виц по съветско време, не и днес. "Обявяват, че всички в цялата страна трябва да са на Червения площад в десет сутринта. Какво става? Ще обесим всички! Някакви въпроси? Да. Какъв въпрос? Да си носим ли собствени въжета или ще ги раздават?"

Ето. Такъв търпелив народ. Готов на всичко.