Как Нетаняху успя да се измъкне от дипломатическите си окови

Бенямин Нетаняху е Великият Худини на съвременния Близък изток. По същия начин, по който фокусникът намираше на пръв поглед невъзможни начини да се измъкне от оковите си под вода, така и израелският премиер успява да се измъкне от най-трудните ситуации отново и отново, пише The Times.

Миналата седмица изглеждаше, че играта е приключила: израелски удар срещу активисти на „Хамас” в Катар, първият израелски военен удар срещу държава, която не е враг, от операция „Ентебе“ в Уганда през 1976 г., изглеждаше, че е разгневил президента Тръмп. Дали Нетаняху е затворил себе си – и своя американски покровител – в цикъл от вечни войни?

Дали епизодът в Доха и отдавна обявената военна акция срещу град Газа са краят на кариерата на Нетаняху? Началото на ера на изолация за Израел? За известно време изглеждаше така. Извънредната среща на върха в Доха, на която беше изразена солидарност с Катар, изглеждаше, че може да саботира Абрахамовите споразумения, процеса, предназначен да нормализира отношенията между Израел и арабските държави.

Израелският удар срещу Катар със сигурност поднови съмненията относно крайните амбиции на Нетаняху: опитваше ли се той да замести Иран като регионален хегемон? В края на краищата, лепилото на Абрахамовите споразумения беше споделеният страх от Иран; сега Израел нанасяше удари по цели в целия регион – сред които Йемен, Ливан и Сирия.

И все пак тази протестна среща приключи без практически мерки срещу Израел. Предполагаемо ядосаният Тръмп изпрати държавния си секретар Марко Рубио в Ерусалим, за да прочете на Нетаняху строго предупреждение. Това приключи с приятелска обиколка на града.

Най-острата критика от Рубио не беше срещу Нетаняху, а срещу онези европейски страни – сред които Великобритания и Франция – които планират да признаят официално палестинската държавност в ООН следващата седмица. Вердиктът на Рубио: „Единственият ефект, който това има, е да накара Хамас да се почувства по-смел.“ Израелският премиер отговори с широка усмивка.

Докато остава в сила остта Тръмп-Нетаняху, разговорите за изолацията на Израел няма да имат голямо значение. Обещанието на сър Кир Стармър да се присъедини към Франция в повишаването на статута на палестинците беше представено като заплаха за Израел: тоест, признаването на Палестина може да бъде отложено, ако Израел се съгласи на примирие в Газа.

Във вторник израелски танкове навлязоха в град Газа. Израелската армия смята, че ще отнеме до края на 2025 г., за да окупира града и да унищожи инфраструктурата на "Хамас". Това все пак е по-кратък срок, отколкото прогнозираха много песимисти. А подкрепата на Тръмп е налице – той току-що публикува съобщение в социалните медии, в което предупреждава Хамас да не използва заложниците като живи щитове. Нетаняху ще е разбрал това като знак, че Тръмп ще остане в битката до 2026 г.

Израелският журналист Амит Сегал прави сравнение между ситуацията на Нетаняху преди година и настоящата. Тогава Израел беше предупреден да не влиза във война с „Хизбула”. „Израел приличаше на разбита камион, който е влязъл в еднопосочна улица срещу движението“, пише той. „Беше боксова круша на Близкия изток.“ Сега, след поредица от победи, постигнати благодарение на разузнавателната информация, Израел се превърна в „були в квартала, който се нуждае от ограничения“. Нетаняху знае коя картина предпочита. Изведнъж той има избор.

Но той трябва да се държи за приятелите си. Ключова роля ще играе саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, чието мнение за бъдещето на Палестина ще бъде взето под внимание от Тръмп. Голямата дипломатическа цел на президентството на Тръмп ще бъде включването на саудитците в Авраамовите споразумения. Принцът не е приятел на „Хамас” (откъдето идва и настоящото му мълчание), но не е готов да приеме постоянното изселване на палестинците. Подкрепата на Тръмп за Нетаняху може да бъде смекчена през следващата година от лобирането на принца.

Също така Нетаняху не трябва да подценява европейските призиви за повече хуманитарна помощ за Газа. Израел ще бъде разстроен от пренебрежението от Евровизия – много европейци заплашват да бойкотират конкурса, ако Израел участва – но Нетаняху ще бъде по-загрижен за икономическия удар, ако Европейският съюз (ЕС) в крайна сметка частично суспендира споразумението си за асоцииране в областта на търговията с Израел.

Урокът на Худини за Нетаняху: действай бързо и убедително, ако искаш да се освободиш от дипломатическите окови.