Белият дом шумно мобилизира крайната десница по света

Тази седмица вниманието на света беше насочено към официалното посещение на Доналд Тръмп във Великобритания, с замъци, карети и цялата помпозност, която радва лидер, който разглежда собственото си президентство като апотеоз на риалити телевизията. По-малко забелязано, но също толкова показателно, беше едновременното посещение във Вашингтон на Беатрикс фон Шторх.

Беатрикс коя? Прощава се, че питате. Фон Шторх е крайнодясна германска парламентаристка и втори лидер на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Срещнах я в Берлин през 2013 г., когато тя и тогава новосъздадената AfD изглеждаха ексцентрични, но безвредни – обречени, както и други крайнодесни партии в следвоенна Германия, на дребни вътрешни борби и в крайна сметка на беззначителност.

Тази оценка се оказа напълно погрешна, макар и не веднага. В продължение на още две години AfD следваше стария модел, а до лятото на 2015 г. беше паднала в проучванията и беше на ръба на колапса, като първоначалните основатели – консервативни професори по икономика, чиято единствена цел беше премахването на еврото – се дистанцираха от крайнодесните националисти, чиито последователи все повече включваха неонацисти, пише в свой анализ Bloomberg.

Австрия, съседната страна, беше пионер в този десен завой десетилетия по-рано. Франция, Скандинавия и други страни бяха на път да последват примера. Унгария, съседна страна, вече беше минала през целия път, с Виктор Орбан на власт като авторитарен силен човек. Същото важеше и за Турция и Индия, където Реджеп Тайип Ердоган и Нарендра Моди вече бяха на власт.

През 2016 г. язовирът се пропука, първо с Брекзит, а след това с първата избирателна победа на Тръмп. Година по-късно AfD влезе за първи път в федералния парламент на Германия, а фон Шторх напусна Европейския парламент, за да заеме място в Бундестага. През следващите години десните популисти отбелязаха успехи навсякъде, от Жаир Болсонаро в Бразилия до Джорджия Мелони в Италия и Роберт Фицо в Словакия.

Те усещаха и култивираха близост помежду си. Тръмп и други амбициозни силни мъже изучаваха Орбан, по-специално за съвети как да кооптират съдебната система, академичните среди, пресата, бизнеса и „дълбоката държава“. Личните контакти се задълбочиха. Докато беше на власт, Болсонаро например с ентусиазъм прие фон Шторх. (Администрацията на Тръмп сега упреква Бразилия за осъждането на Болсонаро за опит – през 2023 г., след загуба на изборите – за преврат, който приличаше удивително много на нещо, което привържениците на Тръмп бяха опитали две години по-рано.)

Първата администрация на Тръмп вече беше допуснала сериозни дипломатически гафове, като например изпращането на провокативния посланик Ричард Гренел в Германия, за да проповядва за крайнодесните партии в цяла Европа. Втората администрация на Тръмп след това разруши всички останали табута.

През февруари вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс изнесе реч пред смаяната европейска публика на Конференцията по сигурността в Мюнхен, като им каза, че врагът не е Русия, а „заплахата отвътре“. В цяла Европа Ванс заяви, докато всички повдигаха вежди:

„Страхувам се, че свободата на словото е в упадък“.

Такова вмешателство от страна на суперсилата и бившия лидер на „Запада“ в демократичните процеси на своите съюзници е повече от грубо. То има и исторически паралели в марксистко-ленинистката левица.1 На ум ми идва изчезналата Коминтерн (Комунистически интернационал) от миналия век, основана на (сега странно звучащата) идея, че работниците по света са готови да сформират транснационален съюз срещу капиталистическите елити. Декларираната предпоставка на тази нова инкарнация – ще я нарека Попинтерн (Популистки интернационал) – е, че националистичните бели християни в Запада са готови да се въстанат срещу сексуално и по друг начин дисморфни космополитни елити.

Ако Тръмп, Ванс и останалите от MAGA се замислят за момент, ще осъзнаят, че всяка Попинтерна, подобно на Коминтерна, не може и няма да проработи и може да доведе до катастрофа. Не можеш да изградиш трайни афинити, когато всички участници искат да направят своята нация велика отново и да поставят своята нация на първо място. Просто погледнете разрива между Тръмп и Моди.

Нито можете да продължавате да премълчавате многото други лицемерие и вътрешни противоречия. От Орбан до Тръмп и AfD, крайната десница има склонност да се отнася с благосклонност, ако не и да идолизира, руския президент Владимир Путин и съответно презира украинския президент Володимир Зеленски.2 Една от основните идеи на Тръмп е, че тяхната война не е работа на Америка, защото европейците трябва да се заемат с нея и да я умиротворят. Но именно приятелите на Тръмп от Попинтерн са тези, които се противопоставят (в случая с AfD) или блокират (Орбан) по-твърда и по-единна европейска позиция срещу Путин.

Така че това се равнява на признание за провал и горчива ирония, когато Тръмп поучава НАТО, че най-накрая е „готов да наложи сериозни санкции на Русия“, но само когато всички други страни от НАТО „СПРАТ ДА КУПУВАТ ПЕТРОЛ ОТ РУСИЯ“. Повечето от страните, които искат да ограничат Путин, като Германия, вече са се откъснали от повечето руски въглеводороди. Тези, които не са го направили, включват, както се досещате, онези, водени от Орбан, Ердоган и Фицо. Не мислите ли, че Тръмп би им казал нещо дискретно, ако го мислеше сериозно?

Не очаквам Тръмп, Ванс или някой друг от техните кръгове да се замислят върху такива противоречия. Не докато са заети с вътрешните си културни войни и репресиите срещу левите.

И така Попинтерн продължава да се мобилизира. Това доведе фон Шторх и друг политик от AfD във Вашингтон тази седмица. Те не се срещнаха лично с Тръмп или Ванс, но се срещнаха с представители на екипа на вицепрезидента, в Съвета за национална сигурност и в Държавния департамент.

Хора като Путин би трябвало да се радват на подобни контакти в Запада. За сметка на това традиционните съюзници на Америка, които се борят да останат либерални демокрации и да възпират автократичната агресия, имат още една причина да се тревожат.