Тайната програма, която поддържа оръжията на Украйна в бойна готовност, е под въпрос

От повече от година чешка програма, която търси боеприпаси по целия свят, е ключова линия за снабдяване на украинските сили, които отчаяно се нуждаят от артилерия. Но за програмата се знае малко и нейната непрозрачност може да се окаже фатална, пише NYT.

Ако популистката опозиционна партия спечели парламентарните избори в Чехия тази седмица – както изглежда, че ще стане – нейните лидери са обещали да прекратят програмата за боеприпаси или да помолят НАТО да я поеме, за да могат да се концентрират върху нестабилната икономика на страната.

С повишаването на потребителските цени "очевидно хората стават все по-нервни", каза Ярослав Бзох, член на Европейския парламент от популистката партия "Ано". Партията критикува програмата за боеприпаси не само като прекалено скъпа, но и като непрозрачна, защото разчита на съмнителни бизнес сделки.

Други страни от НАТО вече преразгледаха военните си разходи предвид уморената от войната общественост, която иска да се концентрира върху вътрешни приоритети. В същото време Украйна зависи силно от военната подкрепа на Запада, а Русия продължава войната, опитвайки се да завземе колкото се може повече украинска територия.

Длъжностни лица и експерти заявиха, че програмата за боеприпаси, която разчита на милиарди долари дарения от страните от НАТО, струва относително малко на чешките данъкоплатци. Но дори и само усещането, че тя може да забави още повече икономиката, е останало в съзнанието на избирателите, които според Бзох вече са скептични към програмата.

Тези, които искат програмата за боеприпаси да продължи, казват, че Ano се възползва от умората на избирателите от войната в Украйна.

"Хората се уморяват и това се използва погрешно за политическата кампания", каза Алеш Витечка, висш служител в чешкото министерство на отбраната. Той заяви, че помощта за Украйна трябва да бъде подкрепена, "защото е в интерес на националната ни сигурност".

Чешката инициатива за боеприпаси беше създадена в началото на 2024 г., когато Украйна изчерпа запасите си от артилерийски боеприпаси, по-специално 155-милиметровите снаряди по стандарта на НАТО, подходящи за оръжията с голям калибър, дарени от западните страни.

По това време американската военна помощ за Украйна беше блокирана в Конгреса. Европейските арсенали бяха опасно изчерпани след две години изпращане на собствени оръжия в Украйна и неспособни да увеличат бързо производството, за да произведат повече боеприпаси.

А Русия спечели позиции, отблъсквайки украинските сили.

Но в света имаше още артилерия – включително от страни, които поддържат дипломатически или дори топли отношения с Русия. От времето, когато беше сателитна държава на Съветския съюз, Чехия и нейните производители на оръжие поддържаха контакти с руските съюзници и тихо се свързаха с тях, за да разберат дали са заинтересовани да продадат боеприпаси, които да бъдат изпратени в Украйна.

Те бяха заинтересовани – стига чешкото правителство да се погрижи страните да не бъдат разкрити, за да ги предпази от гнева на Русия.

Притокът до голяма степен позволи на Украйна да удържи позициите си срещу Русия.

„Без боеприпасите, предоставени чрез тази инициатива, Украйна вече щеше да загуби Донбас“, заяви чешкият външен министър Ян Липавски на форум на Международния институт за стратегически изследвания в Прага този месец. Той се позоваваше на източната територия на Украйна, където се проведоха най-кървавите битки от тригодишната война.

Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, заяви, че "уникалната инициатива за боеприпаси" на Чешката република е отличен пример за "необходима" подкрепа за Украйна.

Въпреки това, тайната, която доведе до успеха на чешката инициатива за боеприпаси, накара законодателите да повдигнат въпроси относно нейната легитимност.

Откъде точно идват боеприпасите остава неизвестно за обществеността. Голяма част от тях са закупени в Африка, Азия и Южна Америка, заяви Ян Йирес, бивш висш служител в чешкото министерство на отбраната, който е работил по инициативата.

Официалните лица не разкриват колко точно пари са платили съюзниците от НАТО, макар че Йирес ги описа като няколко милиарда долара. Той каза, че собственият принос на Чешката република е бил относително малък; през юни 2024 г., няколко месеца след началото на програмата, министър-председателят Петр Фиала заяви, че към този момент страната му е дала около 41 милиона долара.

Парите се превеждат чрез чешки производители на оръжие, които имат контакти с глобални продавачи.

Миналата година чешки сенатор изрази опасения, че чешките компании надуват цените на артилерията, за да реализират високи печалби. Оръжейните компании отрекоха обвинението.

Но партията „Ano“ посочи секретността на програмата като причина да я прекрати. „Не знаем колко трябва да платим за нея, нито дори дали оръжията отиват директно в Украйна“, заяви г-н Бзох, който е говорител на партията по въпросите на външната политика.

Решението на партията да се откаже от програмата се смекчи, след като лидерът на „Ано“ Андрей Бабиш я нарече „прогнила“ през юли. Бзох предложи програмата да бъде поставена под контрола на щабквартирата на НАТО в Брюксел, за да се гарантира, че се изпълнява правилно.

Критиците на този план казват, че това би могло да има отрицателен ефект, ако продавачите се страхуват, че НАТО може да ги идентифицира, което би предизвикало гнева на Русия.

„Чувствителността на начина, по който правим това, механизмът, който не позволява страната да бъде забелязана – това е целта“, каза Витечка.

Освен това, държавите членки на НАТО трябва да се съгласят единодушно да придобиват материали извън алианса, каза Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО. На практика моделът, при който Чешката република играе водеща роля, „вероятно е по-гъвкав и ефективен“, каза Гранд, който сега е председател на Асоциацията на аерокосмическата и отбранителната промишленост в Европа.

Без система като чешката програма не е ясно как Украйна ще задоволи нуждите си от боеприпаси. Макар че Европа увеличава производството на боеприпаси – г-н Рюте заяви, че се очаква европейските производители да произведат два милиона артилерийски снаряда през 2025 г. – не всички от тях ще бъдат доставени в Киев. Дори и да бяха, те биха стигнали само за малко повече от четири месеца; според най-актуалните данни от юли, Украйна изстрелва около 15 000 снаряда всеки ден.

Експерти заявиха, че Бабиш е успял да свърже програмата с нарастващата умора на чехите от войната в Украйна и с опасенията от високите вътрешни цени на храните и други стоки. Според официални лица и експерти, вероятно е в ход и дезинформационна кампания под руско влияние, която сее антиукраински настроения в социалните медии и чрез верижни писма по електронната поща.