Дали флагманският самолетоносач на Кралския флот вече е остарял?

От повърхността на своята пилотска палуба, във водите между Малайзия и Индонезия, HMS Prince of Wales е олицетворение на смъртоносен блясък, най-модерният военен кораб в историята на Кралския флот.

Радарите му могат да засекат обект с размерите на тенис топка на 24 километра разстояние. Радарно насочваното му оръдие „Фаланга“ е в готовност да унищожи от водата всеки враг, който се приближи твърде много. Изтребителите му F-35 от пето поколение летят със свръхзвукова скорост и кацат вертикално като хеликоптери на 280-метровата му палуба, пише The Times.

Но по-малко от шест години след въвеждането си в експлоатация, флагманът на военноморските сили е в надпревара да надмине остаряването си, изпреварен от революция във военното дело, която повдига фундаментални въпроси за бъдещето на самолетоносачите. Във войната в Украйна дроновете – или „безпилотни системи“ на военен жаргон – вече промениха сухопътната война. През следващите няколко години те ще трансформират и военноморските сили.

Дроновете ще поемат задачите за доставка, които понастоящем се изпълняват от хеликоптери. Безпилотните самолети за атака и наблюдение първоначално ще поддържат – и потенциално ще заменят – пилотите. Дроновете, подводници и моторници, ще извършват разузнаване и атаки по цели в морето, на сушата и във въздуха.

Когато HMS Prince of Wales се пенсионира от служба след около 40 години, много, а може би и всички негови самолети ще бъдат безпилотни – и следващото поколение самолетоносачи ще функционират по съвсем различен начин.

Засега на „Принцът на Уелс“ има само един модел дрон — Malloy T-150, чиито осем ротора могат да носят товар от 63 кг. В изпитания в Съединените щати Malloy е използван за изстрелване на лазерно насочвани ракети, но на самолетоносача се тества в по-скромната роля на превоз на провизии между самолетоносача и неговите ескортни кораби. Двама диспечери могат да свършат работа, която иначе трябва да се извършва от хеликоптер, с много по-големи усилия и разходи.

По-големите и по-усъвършенствани дронове имат допълнителни предимства, сред които това, което авиаторите наричат ​​„издръжливост“. „Те могат да останат във въздуха много по-дълго, отколкото система с екипаж“, казва лейтенант-командир Джо Мейсън, пилот на F-35B на „Принцът на Уелс“ и изпълнителен офицер на ескадрилата „Dambusters“ на Кралските военновъздушни сили . „Имаме човешки нужди – трябва да спим, трябва да ходим до тоалетна, трябва да се храним. Безпилотна система изобщо не е нужно да прави това.“

Най-важното е, че въпреки че са ценни части от оборудването, дроновете не могат да умрат и не са оплаквани.

„По-лесно и по-приемливо е да загубиш такъв“, казва Мейсън. „Един пилотиран самолет трябва да има катапултираща седалка, кабина и дисплеи, които да показват на пилота какво се случва, дихателна апаратура и херметизация. Нищо от това не е необходимо за безпилотна система. Можете да замените всички тези неща за поддържане на човешкия живот със системи за мисия и гориво. Така че безпилотните системи имат много предимства.“

Недостатъците включват необходимостта от постоянна връзка за данни между оператора и дрона, уязвим за заглушаване от враг. Съществуват и моралните и етични неясноти, които обграждат въпроса за автоматизираното насочване – може ли някога да се има пълно доверие на алгоритъм, който да унищожава само законни врагове, като същевременно щади приятели и невинни цивилни?

В краткосрочен план обаче безпилотните системи могат да изпълняват ключова работа, освен убиването на хора, включително наблюдение, зареждане с гориво и ролята, наричана „лоялен пилот“. Това си представя ситуация, в която бърз изтребител е придружен от до четирима приятели-дронове, които изпълняват разузнавателни задачи и дори служат като примамка от името на пилота – както казва Мейсън, „продължение на вашия самолет, което не е прикрепено към вашия самолет“.

Всичко това има очевидни последици за самолетоносачите, чието съществуване е под въпрос в ерата на бързи хиперзвукови ракети, предназначени да заобикалят конвенционалните отбранителни щитове. Когато корабът-сестрин на „Принцът на Уелс“, HMS Queen Elizabeth, предприе първото си плаване през 2017 г., руското министерство на отбраната злорадо го нарече „просто голяма удобна морска цел“.

Във всяка война идеята за загуба на самолетоносач – плаващо село с 1600 души – е уникално ужасяваща перспектива за военните плановици. Хибридните или предимно безпилотни самолетоносачи биха изисквали по-малко инвестиции в човешки животи, както и пари. По целия свят военноморските сили бързат да експериментират с тях. През февруари иранската Ислямска революционна гвардия поръча „Шахид Багери“ – търговски кораб, превърнат в самолетоносач за дронове. Турция работи върху собствен безпилотен самолетоносач по проекта „Мугем“. Военноморските сили на Китай, Франция, Португалия и Южна Корея са на различни етапи от разработването на дронове.

„Участвал съм в проектирането на самолетоносача и въвеждането му в експлоатация през последните 20 години – времето на самолетоносачите със сигурност не е свършило“, казва Блекмор. „Нациите строят самолетоносачи, а не се отърват от самолетоносачи. Този самолетоносач е фундаментално проектиран да бъде адаптивен и да се развива заедно с развитието на света.“

Преустройството на самолетоносач като „Принцът на Уелс“ не е лесна задача. Корабът е построен за самолети с вертикално излитане и кацане, като например F-35B, подвиг, който е извън възможностите на по-мощните дронове. За да служи като платформа за пилоти на дронове, самолетоносачът ще трябва да бъде оборудван с катапулти за изстрелване и апарат „капан“, който го улавя при кацане – военноморско проучване, Project Ark Royal, разглежда практическите аспекти на подобно преоборудване, огромна инженерна работа, която би могла да извади кораба от експлоатация за години напред.

Трудно е да се предвиди как ще изглежда следващото поколение самолетоносачи. Най-голямата разлика ще бъде намаляването на персонала. С по-малко пилоти ще има по-малка нужда моряците да готвят храната си, да перат дрехите си и да се грижат за медицинските си нужди. 3D принтерите ще вършат част от работата на техниците и механиците.