Как НАТО укрепва "Ахилесовата си пета" край Калининград?

Той е наричан „ахилесовата пета“ на НАТО – най-вероятната точка на евентуален конфликт с Русия.

Сувалкският пролом, 64-километровата полско-литовска граница, която преминава между руския анклав Калининград и Беларус, е единственият сухопътен граничен пункт, който свързва балтийските държави със съюзниците им от НАТО на юг.

Длъжностни лица в Полша и Литва сега казват, че откриването на нова магистрала, пресичаща границата, е дало ценен тласък на военната мобилност в региона.

В понеделник полският президент Карол Навроцки и неговият литовски колега Гитанас Науседа присъстваха на церемония по случай завършването на стратегическата „Виа Балтика“ – модернизиран участък от магистрала E67 между Прага в Чехия и Хелзинки във Финландия. Четирилентовата скоростна магистрала с дължина 967 километра сега свързва столицата на Полша Варшава с естонската столица Талин през Литва и Латвия.

Навроцки заяви, че новият път ще служи на икономическото развитие на двете страни, но че потенциалът му за укрепване на отбранителните способности на региона „не може да бъде надценен“.

Яник Хартман, военен анализатор и асоцииран сътрудник в Колежа по отбрана на НАТО в Рим, определи завършването на пътя като „критичен сигнал за готовността на НАТО и Европа“ да реагират в кризисна ситуация на източния си фланг.

„Този ​​проект не е за провокация, а за възпиране и показване, че можем да бъдем бързи, ако е необходимо“, каза той.

Според Хартман, E67 е „значително подобрен“ от проекта "Виа Балтика", като сега включва мостове, способни да издържат по-тежки товари от преди, по-здрава комуникационна инфраструктура и допълнителни спирки за зареждане на конвои с гориво.

„В противен случай лесно бихме могли да се сблъскаме с обходни маршрути, които струват време и животи на фронта“, добави той.

Сувалкският пролом е точка на напрежение между Русия, Литва и Полша, откакто последните две страни станаха членове на НАТО. Напрежението се увеличи драстично след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. на фона на опасения, че Русия може да се готви за конфликт с НАТО.

Руският анклав Калининград е силно милитаризиран - там се намират руският Балтийски флот, балистични ракети „Искандер“, ракети земя-въздух С-400 и до 18 000 войници. Военните наблюдатели се опасяват, че руска маневра през Сувалкския пролом от Беларус би отрязала балтийските държави от доставките на помощ на НАТО.

"Виа Балтика" е един от няколкото проекта, предназначени да засилят отбранителните способности на източния фланг на НАТО.

До 2027 г. 5000 германски войници ще бъдат разположени във военна база на НАТО в Литва, на по-малко от час полет от границата, където вече са разположени германски бойни хеликоптери. В ход е работа по Rail Baltica - разширена мрежа от железопътни връзки между Полша и Финландия, която се очаква да бъде завършена до 2030 г.

Хартман заяви, че завършването на железопътния проект ще бъде от още по-голямо значение за целите на НАТО за сигурност в Източна Европа, позволявайки движението на шесткилометров военен конвой с един влак от 40 вагона.

Той също така не изключи възможността за хибридни атаки срещу новата инфраструктура през Сувалкския пролом.

„В ситуация на криза това ще се превърне в гореща точка на действие, защото зависим от това, за да преместим по-голямата част от оборудването си към източния фланг на НАТО“, каза той. „Русия ще направи всичко възможно да ни попречи да направим това.“

Литва обяви намерението си да минира границите си с Калининград и Беларус. Полша, Латвия, Естония и Финландия също започнаха процедурата по оттегляне от Договора от Отава за борба с противопехотните мини от 1997 г. Литовският президент заяви, че се надява да проведе многонационални военни учения около пропастта в близко бъдеще.

Яник Хартман заяви, че подобни учения трябва да се фокусират върху отработването на ефективността на НАТО при транспортиране на военна техника и помощ в кризисна ситуация.

Руските и беларуските сили проведоха свои собствени учения от двете страни на пропастта през септември тази година. По време на така наречените учения „Запад 2025“ Полша затвори границата си с Беларус, докато Латвия и Литва затвориха въздушното си пространство близо до границите си с Беларус и Русия.