Как Европа се опитва да превърне замразените руски активи в пари за Украйна?

Европейският съюз се надпреварва да изготви план за поддържане на притока на пари и оръжия към Украйна в момент, когато подкрепата от Съединените щати е несигурна, а нуждите на Киев са огромни.

На среща в Брюксел в четвъртък, лидерите на 27-те страни членки на блока биха могли да продължат напред с новаторска, рискована идея, която се фокусира върху активите на Русия, замразени, откакто Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г.

Европейската комисия (ЕК), изпълнителният орган на ЕС, разпространи приблизителен план за използване на тези обездвижени средства за финансиране на заем от 140 милиарда евро (163 милиарда долара) за Украйна. В четвъртък политическите лидери ще решат дали комисията трябва да направи официално предложение за това, въпреки че уточняването на окончателните детайли и постигането на споразумение може да отнеме месеци, пише NYT.

„Ще вземем политическо решение, за да осигурим финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., включително за придобиване на военно оборудване“, прогнозира Антонио Коста, председателят на Европейския съвет, в четвъртък сутринта, говорейки в кулоарите на срещата. Съветът определя политическата посока за Европейския съюз (ЕС).

Ако решат да продължат плана за замразяване на активи, това би било първа стъпка към това, което европейските лидери наричат ​​„репарационен заем“ – политическа зелена светлина за идея, която има голям потенциал да помогне на Украйна, тъй като американската помощ намалява.

Но има големи рискове: руски ответни мерки и накърняване на репутацията на Европа като сигурно убежище за чуждестранни активи.

Основната идея е замразените средства да се използват за обезпечаване на заем.

Голяма част от замразените активи на руското правителство се намират в Euroclear, финансова институция в Белгия. Европа вече прехвърля към Украйна лихвите, натрупани по тези депозити, около 8 милиарда долара миналата година.

Според новия план, Euroclear по същество ще предаде контрола върху замразените средства на Русия на Европейския съюз, който ще използва парите, за да подкрепи огромния заем за Украйна. Украйна ще трябва да върне парите само ако получи репарации от Русия.

Този ход е политически и финансов хазарт. Един от основните въпроси е как би реагирал Кремъл.

Европейският съюз твърди, че схемата е законна, защото парите ще бъдат взети назаем, а не конфискувани, така че Русия би могла в някакъв момент в бъдеще да си ги върне. Говорител на Кремъл обаче наскоро заяви:

„Става дума за кражба“, а Русия предупреди, че може да преследва замесени лица и държави.

Като дом на Euroclear, Белгия се опасява, че ще понесе основната тежест от всякакви правни или финансови последици и е категорична, че рисковете трябва да бъдат споделени в цяла Европа.

Критиците на плана също предупредиха, че използването на руските активи може да накара други държави, като Китай и Индия, да се притесняват от това да държат спестяванията си в европейски банки, притеснени, че собствените им активи могат да бъдат замразени и отпуснати назаем, ако се окажат в неблагоприятно положение за Европа.

„Ако не започнете война срещу друга държава, тогава вашите активи не са изложени на риск“, каза Кая Калас, най-висшият дипломат на ЕС, пред репортери по време на неотдавнашно посещение в Киев, където тя и президентът на Украйна Володимир Зеленски обсъдиха неотложните бюджетни нужди на страната му.

Докато омаловажават евентуалните рискове, официални лица също така подчертават защо смятат плана за необходим. С проточването на войната Украйна е изправена не само пред огромни текущи разходи , но и пред значителен бюджетен дефицит.

Основен проблем е, че американската подкрепа е пресъхнала. От 2022 г. до края на 2024 г., по време на администрацията на Байдън, Конгресът отпусна около 174 милиарда долара финансиране за Украйна. Но при президента Тръмп, американската военна помощ за Украйна е намаляла рязко тази година, според мозъчния тръст на Института Кил , а през последните месеци е почти несъществуваща.

Европейските държави дариха много на Украйна, но предвид собствените си бюджетни ограничения, за тях е трудно да запълнят празнината, тъй като Америка се отдръпва.

Заем, обезпечен със замразени руски активи, теоретично би могъл да компенсира разликата. Но тъй като ключови детайли все още не са определени, не е ясно дали той ще отговаря точно на нуждите на Украйна или ще запуши дупките, оставени от Съединените щати.

Има големи въпроси без отговор.

Все още не е решено как точно Украйна ще може да използва заема.

Някои държави, най -вече Германия , предложиха парите да бъдат предназначени за закупуване на оръжия. Но самият г-н Зеленски предложи те да бъдат налични и за други бюджетни нужди.

Европейските държави биха могли да предоставят гаранции за заеми, за да успокоят Белгия, но не е ясно как биха били структурирани тези гаранции. Дали всички 27 държави от ЕС ще имат дял от играта? Дали гаранциите ще включват някакво реално обезпечение?

Белгия иска по-широката Г-7 също да подкрепи плана, но не е ясно дали Вашингтон ще се съгласи.

И накрая, изпълнителната власт на ЕС трябва да има правен план, за да гарантира, че активите ще останат замразени за дълго време. Ако замразяването трябва да се подновява редовно , както е в момента, една по-приятелски настроена към Русия държава като Унгария би могла да хвърли заема в хаос, като откаже да държи средствата блокирани.

С толкова съществени въпроси, които все още остават, решение в четвъртък само би дало старт на процеса. Но предвид належащите нужди на Украйна, бързото намиране на отговори ще бъде приоритет.