Пакистан предупреди, че ако разговорите с Афганистан се провалят, може да има „открита война“

Афганистански и пакистански представители водиха напрегнати преговори на 25 октомври с цел постигане на трайно примирие, като Исламабад предупреди, че ако разговорите в Истанбул се провалят, това може да доведе до „открита война“, предаде АФП.

Преди две седмици талибанското правителство започна офанзива по границата след експлозии в Кабул, за които обвини Пакистан. Това предизвика неочаквано ожесточени сблъсъци, при които загинаха десетки хора, включително цивилни.

В отговор Исламабад извърши „прецизни удари“ срещу въоръжени групировки на афганистанска територия, които са в центъра на конфликта, съобщиха източници от силите за сигурност.

След нови престрелки с жертви сред войници и цивилни, двете страни обявиха първо 48-часово примирие, което се срина два дни по-късно, като Кабул обвини Исламабад. Второ примирие бе постигнато след преговори в Доха, благодарение на посредничеството на Катар и Турция, макар условията му да останаха неясни.

В Истанбул преговарящите трябваше да уточнят „механизмите“, договорени в Доха, които да осигурят връщане към стабилност.

„Разговорите (в Истанбул) продължават“, заяви пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф в град Сиалкот, предупреждавайки, че ако „няма положителен резултат, ще има открита война с Афганистан“.

Не е ясно къде точно се провеждат срещите в най-големия турски град, нито колко дълго ще продължат. Афганистанската делегация е оглавена от заместник-министъра на вътрешните работи Хаджи Наджиб, а Пакистан не е обявил кой представлява страната.

За талибанското правителство целта е да защити териториалната цялост на Афганистан. За Исламабад обаче преговорите трябва да се фокусират върху „заплахата от тероризъм, произхождаща от афганистанска територия срещу Пакистан“, заяви говорителят на външното министерство Тахир Хюсеин Андраби.

Въпросите на сигурността стоят в основата на повтарящите се напрежения между двете страни. Изправен пред нова вълна от нападения срещу своите сили за сигурност, Исламабад многократно е обвинявал Афганистан, че „укрива“ групировки, смятани за „терористични“, основно пакистанските талибани — обвинение, което Кабул отрича.

По време на конфронтацията Пакистан настояваше талибанските власти да „възстановят контрола“ над бойците, намиращи се на афганистанска територия. Според анализатора от International Crisis Group Ибрахим Бахис това е ключов въпрос за преговорите в Истанбул.

„Срещата в Истанбул е от изключително значение, защото там трябва да бъде договорен т.нар. механизъм, по който Пакистан ще може да реагира, ако има опасения, че антипакистански групи от Афганистан действат срещу страната“, заяви той.

Такива „механизми“ може да включват споделяне на разузнавателна информация за въоръжени групировки.
„Например Пакистан би могъл да предостави координати на заподозрени бойци или командири на пакистанските талибани, и вместо Исламабад да извършва удари, Афганистан ще трябва сам да предприеме действия срещу тях“, обясни той.

Все пак анализаторът изрази съмнение, че подобен технически подход ще реши основните причини за ескалацията:
„Не съм особено оптимист, че технически механизъм може реално да спре тази спирала на напрежение.“

Преди последните сблъсъци Пакистан дълго време беше най-големият поддръжник на талибаните, разглеждайки ги като стратегически буфер срещу основния си противник – Индия.
Инцидентите в Кабул, които предизвикаха ескалацията, станаха точно по време на безпрецедентно посещение на талибанския външен министър в Индия.

Турция не коментира срещата, освен че приветства съвместното решение, взето в Доха, за „създаване на механизми за укрепване на мира и стабилността“ и обеща да „продължи да подкрепя усилията“ за постигането им.