Футуристична изповедалня в стара италианска църква предизвика гняв в Италия

Футуристична изповедалня, предназначена да успокои каещите се, предизвика ожесточена реакция от местна група за културно наследство след инсталирането ѝ в италианска църква.

Разположена в страничен параклис на църквата „Санта Мария дела Карита“ (Света Мария на Милосърдието) в Болоня, елегантната кабина се отличава с меко осветление, вътрешни ниши за произведения на изкуството и Библия, както и полуотразяващ ламиниран екстериор с две минималистични линии, образуващи кръст.

Тя се намира в подножието на картина от 16-ти век на Анибале Карачи, роден в Болоня наследник на Рафаело и Микеланджело, която е най-ценният шедьовър на църквата.

Каещите се и изповедниците седят лице в лице под отвор, предлагащ поглед към „Разпятието със светци“ (1583 г.) на Карачи. Сложната звукоизолация и акустика позволяват на звуците от църквата да проникват, като същевременно запазват неприкосновеността на изповедта.

Но Комитетът за историческа Болоня осъди инсталацията за това, което определи като „зловеща мизерия“, призовавайки за нейното премахване и връщане на оригиналната дървена изповедалня на нейно място.

В публикация във Facebook групата за културно наследство заяви, че добавката е превърнала параклиса „в мерзост и включването на псевдохудожествен обект, който няма нищо общо с картината на Анибале или църквата, изисква спешно размисъл“.

Изповедалните се появяват за първи път през 16 век, когато кардинал Карл Боромео от Милано - ключова фигура на Контрареформацията - проектира дървена кабина с решетка и завеса, разделяща свещеника и каещия се, за да предотврати разпалването на страстите при изповядване на грехове.

Лаура Вентури, един от двамата архитекти, стоящи зад новата изповедалня, защити кутията, казвайки, че тя предоставя на богомолците така необходимото лично пространство за диалог.

„Предишната изповедалня не позволяваше разговор лице в лице, така че те често се изповядваха на два стола, издърпани в църквата“, каза тя.

Вентури каза, че изповедалнята е създадена „в синергия“ с Дон Давиде Баралди, прогресивния свещеник на църквата и писател на непълен работен ден, известен с насърчаването на междурасовия диалог.

„Всички сме свикнали да виждаме мебели от тъмно дърво, разделени на две отделни зони, посветени съответно на свещеника и верните“, каза Баралди пред вестник Corriere della Sera. „Не всеки го е оценил... Понякога отнема време.“

Вентури посочи, че моделът е възпроизводим, което означава, че един ден може да се види и в други църкви.