Елитът във военна Русия стана затворен и плах, кои са новите любимци на Путин?

През първите две десетилетия на този век парти сцената в Русия беше грандиозна. Лъскавите списания документираха разкошни събития, на които министри и олигарси се срещаха, купонджии пиеха винтидж шампанско на дансинга, а специално докарани западни поп звезди даваха ексклузивни концерти. По време на ежегодния Международен икономически форум в Санкт Петербург, някога наричан руският Давос, политици и технократи обикаляха изложбения център, поздравявайки гостите, преди да се оттеглят в имперските дворци на града, за да хапнат черен хайвер с чуждестранни бизнес лидери, пише за The Economist журналистът Кейт де Пюри.

Днес, почти четири години след началото на войната, която Русия все още не успява да спечели, редакторите на светските рубрики се мъчат да запълнят страниците си. Елитът стана затворен и плах. На тазгодишния форум в Санкт Петербург те почти не се виждаха, излизайки от VIP зоната само за панела на Владимир Путин. Някои се преместиха в провинцията.

Част от причината за тяхното затваряне в себе си е състоянието на икономиката; военните разходи вече не са достатъчни, за да поддържат растежа в условията на тежки санкции и болезнено високи лихвени проценти. Но те също усещат промени във въздуха. Докато не разберат кой е вътре, кой е вън и кой може да ги докладва, те ограничават контактите си до доверен кръг от сътрудници.

„Членовете на елита не разговарят помежду си по важни теми и не създават мрежи без президента“, казва политологът Михаил Комин. „Това е твърде опасно.“

Доскоро влизането в елита и оцеляването в нея се ръководеше от предсказуеми правила. Хората в най-висшите ешелони на Путинова Русия не се интересуваха толкова от упражняването на политическа власт, колкото от разпределянето на покровителство и ресурси. Те формираха елит, който никога не беше хомогенен, а по-скоро пчелна пита от взаимосвързани групи около президента, в когото беше концентрирана властта.

Имаше такива, които започнаха с него в Санкт Петербург, имаше кариерни бюрократи, имаше изпълнители и имаше силовици – членове на службите за сигурност, чрез които Путин се издигна на власт. Имаше и олигарси, някои от които бяха натрупали богатствата си, преди Путин да стане президент, и им беше позволено да продължат да просперират, ако се "закълнат" във вярност и се държаха настрана от политиката. Други, като Аркадий и Борис Ротенберг, бяха близки до Путин в Санкт Петербург и се възползваха от предимствата, след като той се премести в Кремъл. Сътрудниците на видни фигури в тези елитни групи се обединиха в кланове – принадлежността към един от тях обикновено беше необходима, за да се изкачиш по стълбицата, и ти осигуряваше известна защита. Путин като цяло се стремеше да поддържа баланс на силите между различните фракции, а отделните членове смятаха за разумно да останат в своите редици.

Днес Путин цени едно нещо в хората повече от всичко друго - способността да му помогнат да спечели войната

Войната в Украйна разтърси тази система. Днес Путин цени едно нещо в хората повече от всичко друго: способността да му помогнат да спечели войната. През февруари 2024 г. той предупреди старите елити.

„Истинската, реалната елита са всички онези, които служат на Русия, работници и войници, надеждни, доказани, достойни хора, които са доказали лоялността си към Русия с действията си“, заяви той в реч пред Федералното събрание.

Оттогава насам както висшите политици, така и бизнес лидерите удвоиха усилията си да бъдат възприемани като „патриоти“, като понякога поемаха нови задачи и се отказваха от активи.

„Всички източници на власт са свързани с войната“, каза Комин. От друга страна, онези, които Путин обвинява за забавянето на офанзивата – или които могат да бъдат превърнати в изкупителни жертви за това – откриват, че няма нищо, което да омекоти падането им.

Сергей Шойгу, министърът на отбраната, не успя да донесе на Путин бърза победа и миналата година беше отстранен. Той все още изпълнява официални задължения в друга роля, но истинското наказание беше публичното и унизително сваляне на клана му. Неговият заместник, Тимур Иванов, беше уволнен и обвинен в корупция. В следващите месеци новият министър на отбраната повдигна наказателни обвинения срещу няколко длъжностни лица, които са били свързани с Шойгу

Падането на клана на Шойгу се отрази в цялата управляваща класа. Тяхната уязвимост беше илюстрирана още по-ярко това лято със самоубийството на 53-годишния министър на транспорта Роман Старовойт.

Старовойт, протеже на братята Ротенберг, се издигна в бюрократичната йерархия и през 2018 г. беше назначен за губернатор на Курска област. Когато украинските сили пробиха границата и отнеха руска територия в Курск миналата година, беше ясно, че ще падат глави. Старовойт беше напуснал поста си към момента на нахлуването, но мандатът му беше достатъчно кратък, за да поеме вината. Първо, неговият заместник беше обвинен в отклоняване на бюджетни средства, предназначени за отбрана. След това, през юли, Путин уволни Старовойт от министерския пост. Изглеждаше, че дори братята Ротенберг няма да могат да спасят Старовойт от публичното унижение и присъдата за затвор. По-късно същия ден той отвори кутията с церемониален пистолет и се застреля. Бившите му покровители не присъстваха на погребението му.

Към чувството на параноя сред елитите се добавя и фактът, че човекът, от когото зависи съдбата им, става все по-недостъпен.

„Всички решения се взимат само от Путин“, каза един източник от Кремъл. „Никой не може да му повлияе.“

Висшите политици, съветници и бизнесмени правят това, което според тях той иска, но често това е хазарт.

При липса на ясна посока, някои започват да спекулират за намеренията на Путин. Едно от опасенията е, че той може да планира още по-голямо разтърсване на управляващата класа, когато боевете най-накрая спрат, жертвайки още от старата гвардия, за да освободи власт и ресурси за съюзниците си от времето на войната. „Елитът и правителството са загрижени за това как ще приключи войната“, каза Фарида Рустамова, дългогодишен наблюдател на руската управляваща класа. „Те имат тревожни фантазии за това кой ще бъде използван като изкупителна жертва, за да отвлече негативните емоции от елита.“

Смята се, че няколко силовики имат достъп до Путин и се казва, че го информират за случващото се в различните кланове.

„По-добре да знаете кои са те във вашия кръг“, каза Комин. „Силовиките имат досие за всеки... и продължават да ровят. Когато намерят нещо наистина сочно, особено ако има връзка с връзки на дадено лице със Запада, то отива начело на досието и Путин го вижда.“

Да бъдеш счетен за недостатъчно подкрепящ военните усилия може да доведе до редица последствия, които са още по-страшни, защото са трудни за предвиждане. Една от заплахите е прокуратурата, която ренационализира частни компании. Официално това се прави като наказание за престъпления, вариращи от „екстремизъм“ до укриване на данъци. От началото на войната по този начин са преразпределени активи на стойност 50 милиарда долара.

В настоящото си състояние на несигурност малко неща дразнят старата елита повече от гледката на нови хора, които се издигат в редиците ѝ. Това е капка, а не поток, и старите кланове няма да изчезнат. Но бързото издигане на нови хора в кръга на Путин е тревожно напомняне, че правилата на играта се променят.

Възходът на Анна Цивилова, коя е тя?

Ако разгледате каналите на руските отбранителни агенции в Telegram, често ще видите клипове на инвалиди ветерани, които получават медали и са поздравявани от хор. Сред строгите мъже, които населяват тези монтажи, се забелязва и една безупречно поддържана 53-годишна жена. Анна Цивилова, заместник-министър в Министерството на отбраната, е силата зад тази емоционална пропагандна кампания. Тя е и широко известна като братовчедка на Путин.

Малко позната преди войната, Цивилова сега е една от най-разпознаваемите й представителки. Като ръководител на „Защитници на отечеството“, фонд, създаден с президентски указ през 2023 г. за осигуряване на жилища и други видове подкрепа на завръщащите се ветерани, тя често е заснемана на срещи с ранени войници. От миналата година тя заема и министерска длъжност, като е първият предполагаем роднина на Путин, който заема толкова висока длъжност.

Ролята й във фонда означава, че тя е една от малкото хора, които са информирани за жертвите на войната. Тези цифри са строго пазена тайна, но екипът на The Economist, отговарящ за данните, изчислява, че Русия е понесла най-малко 600 000 жертви до началото на 2025 г. (цифра, която оттогава е нараснала до почти един милион).

Цивилова действа като гръмоотвод за гнева от клането. Не всеки би се наслаждавал на такава позиция, но тя я използва максимално. „Кариерата й се изстреля от началото на войната“, казва Михаил Зигар, експерт-коментатор по руската елитна политика. „Путин наистина ѝ има доверие.“

Родена през 1972 г. в Иваново, малък провинциален град на североизток от Москва, Цивилова (или Анна Путина, както е била известна тогава) не е имала привилегирован старт в живота. Баща ѝ, Евгений, е бил уролог, но в Съветския съюз лекарите са получавали по-ниски заплати от миньорите или инженерите, и семейството е живяло в типичен съветски жилищен блок. Британското разузнаване, както и независими руски медии, твърдят, че Евгений е първи братовчед на Путин, въпреки че Кремъл никога не е потвърждавал тази връзка.

Цивилова е завършила психиатрия в медицинската академия в Иваново и е започнала работа в болница там. Малко след като Путин става президент през 2001 г., тя започва работа в държавна здравна агенция в Москва, преди да премине в частния сектор на здравеопазването. През 2007 г. се омъжва за амбициозния бизнесмен Сергей Цивилов. И двамата имат добри връзки в кръговете на Санкт Петербург, които обграждат Путин, макар че един познат твърди, че Цивилова е доминиращата в партньорството и я нарича „много, много твърда“.

Цивилов продължава да управлява въглищна компания и през 2018 г. става губернатор на Кузбас, основния въглищен регион в Русия (Цивилова е наречена „кралицата на Кузбас“). Двойката, която според информациите има три деца, става много богата и чака обаждането от Москва. То идва през 2019 г.: на Цивилова е предложено място в държавен орган, който наблюдава женските въпроси.

Още по-богати възможности се отвориха, когато Путин нахлу в Украйна три години по-късно. Семейство Цивилов подкрепиха решително кампанията – Сергей преименува региона си на КуЗбас в официалните комуникации, показвайки символа Z, използван от руските сили в Украйна. Скоро след този жест на лоялност Путин покани Цивилова да ръководи фонда „Защитници“ – огромно повишение. На следващата година Путин уволни Шойгу от министерството на отбраната и доведе нов екип, в който беше включена и Цивилова.

Тя нямаше автобиография, каквато обикновено имат заместник-министрите на отбраната, и липсата ѝ на опит доведе до ранен провал. Когато отговаряше на въпроси в Думата, руския парламент, тя пропусна да спомене, че 48 000 семейства са предоставили ДНК проби в опит да проследят изчезнали в бой войници. (Правителството не беше публикувало оценки за военните загуби от самото начало на войната, когато заяви, че са загинали по-малко от 6000 души.) Председателят на комисията по отбрана на Думата я смъмри и цифрата беше изтрита от протокола, но не преди видеозаписът с показанията да се разпространи широко в социалните медии.

Цивилова оцеля след гафа и оттогава се превърна в ефективен защитник на жертвите, които Путин изисква. Помага й фактът, че е жена, единствената на висша длъжност в министерството. Тя може да се представя пред съпругите и майките на войниците – група, която водеше протестите срещу предишните кампании на Русия в Чечня и Афганистан – като човек, който „разбира“. Докато мъжките й колеги стоят сковано на срещите с ранени войници, Цивилова излъчва майчина топлина. Наскоро тя се разплака, когато връчваше награди на инвалиди ветерани, заявявайки: „Ние сме с вас, виждаме ви, уважаваме ви и ви обичаме.“

Фактът, че е жена, й дава възможност да се отличи и чрез избора си на облекло. Повечето пъти Цивилова се облича консервативно с сака и перли, но откакто заема високата длъжност, понякога показва и модни моменти. Наскоро на среща тя сякаш пресъздаде имперската епоха на Русия с червено висока яка, туника в военен стил и дълга пола, наподобяваща царска ездачна униформа.

Казват, че тя прекарва повече време насаме с Путин, отколкото други висши фигури в Министерството на отбраната, и го придружава при редките му посещения на ранени ветерани в болница. На едно събитие с участието на семействата на войници Путин наблюдаваше с благосклонност, докато Цивилова четеше вълнуващо стихотворение, за което каза, че е написано от войник в окопите до майка му („Липсват ми твоите любящи ръце“). Няколко души в залата заплакаха, но президентът остана с сухи очи.

Тя не е единственият предполагаем роднина на Путин, който е придобил известност след войната. Катерина Тихонова, за която се твърди, че е дъщеря на Путин, е играла важна роля във форума в Санкт Петербург през последните две години, като най-наскоро се появи онлайн в панелна дискусия на тема „ролята на военно-промишления комплекс в развитието на суверенната технология на нацията“. По-късно тя беше забелязана във VIP зоната преди речта на Путин.

Преди войната Путин и неговите сътрудници държаха децата си далеч от прожекторите

Вероятно защото не искаха да бъдат критикувани за публичното проявление на непотизъм. Ограничаването на свободата на изразяване в Русия от 2022 г. насам изглежда е направило тази загриженост безпредметна.

Друго обяснение за възхода на Цивилова, предложено наскоро от Павел Кузнецов, независим анализатор, пишещ в „Новая газета Европа“, е „намаляващият кръг от хора, на които президентът може да се довери“. Тя е лоялна, дискретна и му дължи всичко.

Няколко седмици след като украинските сили нахлуха в Курск миналата година, едно видео стана вирусно. То показваше изтекли кадри от събитие с участието на известни личности: сватбата на Константин Малофеев, 51-годишен консервативен медиен магнат, и Мария Лвова-Белова, 40-годишна руска комисар по правата на децата.

Войната изстреля Малофеев и Лвова-Белова

Обгърнати от сух лед, двойката, която редовно изразява своята преданост към православната църква, танцуваше танго под арки от кремави цветя до великолепно езеро. Булката носеше червена рокля с деколте, а младоженецът – бяла риза с отворена яка, докато акордеонист свиреше тъжна мелодия. Това беше социален консерватизъм за поколението TikTok, опияняваща смесица от традиция и блясък.

Въпреки че са гласовити защитници на традиционния брак, и двамата бяха разведени, преди да се оженят един за друг. Благословен от Кремъл, съюзът на Малофеев и Лвова-Белова е пример за имперския проект на Путин и неговата реакционна програма в страната.

Двамата се допълват перфектно: Малофеев има бизнес състояние и медийна платформа, а Лвова-Белова има достъп до президента. Съюзът им може би е бил сключен от истинска любов, но подобно на Цивилови, те напредват, като обединяват активите си. Преди няколко години убежденията на двойката – в „традиционните ценности“, империята и руското превъзходство – бяха считани за старомодни и дори маргинални. Сега те определят дневния ред.

През 90-те години Малофеев учи право в Московския държавен университет (МГУ), а след това натрупва състояние, инвестирайки в телекомуникации. Той развива интерес към руската идентичност и наследство, прегръщайки православното християнство, национализма и дори носталгията по царския режим. Той е бил очарован от Александър Дугин, философ, който промотира идеята за „Русский мир“ (руския свят) – идеализирана, хипотетична единица, която потенциално обхваща цялата бивша Съветска уния и която, според Дугин, се определя от православието, имперската съдба и отхвърлянето на „декадентния“ западен либерализъм.

Малофеев не само говореше за великия руски свят. Широко се съобщаваше, че е финансирал сепаратистките бойци, участващи в скритата война в източна Украйна от 2014 г., включително Игор Гиркин, бивш руски военен офицер и оперативен работник на ФСБ, руската служба за сигурност. Гиркин е толкова краен националист, че през 2022 г. критикува Путин за това, че не води войната в Украйна достатъчно енергично; сега той е в затвора.

През 2015 г. Малофеев основава „Царград“, тогава сателитен канал (сега е цифрова стрийминг услуга), и наема мениджър от Fox News, за да му помогне да го стартира. Назначава Дугин за главен редактор.

Преди войната „Царград“ е бил нишова медия, но от 2022 г. цифровата му аудитория се разраства значително. В един типичен ден предаванията му могат да включват свещеници, разказващи за живота на православни светци, истории за чудесни бягства от фронта в Украйна и триумфално отразяване на културните войни. Броят на последователите на личния Telegram канал на Малофеев е нараснал до над един милион.

Алиансът с Лвова-Белова е доближил Малофеев още повече до центъра на властта. Новата му съпруга е известна като любимка на Путин и често се появява по телевизията на срещи с президента, като момичешкото й поведение се подчертава от вълнистата й руса коса и облеклата с много панделки и къдри.

Тя е родена през 1984 г. в голямо семейство в провинциалния град Пенза, на малко над 350 мили югоизточно от Москва. В училище интересите й изглежда са се въртели около църквата: тя е била хористка, която в свободното си време е преподавала китара. Като студентка по музика, тя се омъжила на 19 години (първият й съпруг по-късно станал православен свещеник) и в крайна сметка напуснала университета, за да отгледа първото си дете. По-късно родила още четири деца и осиновила няколко други.

На 20 години Лвова-Белова се ангажира с редица благотворителни организации, свързани с сираци и хора с увреждания. През 2019 г. тя се присъединява към партията „Единна Русия“ на Путин и на следващата година получава място в горната камара на руския парламент. Нейният ентусиазъм явно е впечатлил някого в Кремъл, защото в края на 2021 г. Путин й дава високата длъжност на комисар по въпросите на децата.

Когато пет месеца по-късно той нахлу в Украйна, Лвова-Белова се доказа като пламенна и страшна поддръжница. Между другото, тя е транспортирала хиляди деца от окупираната от Русия източна Украйна. Тя го нарече хуманитарен акт, а Международният наказателен съд го нарече военно престъпление. Едно от нейните осиновени деца е украинско момче, взето от Мариупол.

Лвова-Белова не изглежда като една от най-влиятелните личности в страната. „Тя все още се облича като провинциална учителка“, отбеляза един моден редактор от Москва. Но нейната естетика на „момичето от съседната врата“ пасва на православната нагласа, която преобладава от началото на войната. „Тя е идеалният образ на руската жена, що се отнася до властта“, каза Рустамова, политическият анализатор. „Путин харесва това, което тя олицетворява – че децата са по-важни от кариерата и образованието – затова тя е една от малкото жени, които са достигнали висока позиция.“

Според версията на руските медии за тяхната любовна история, Лвова-Белова се е запознала с Малофеев през 2023 г., докато е работила по инициатива в подкрепа на децата в източна Украйна. На следващата година руски сайтове за новини за знаменитости съобщиха, че двойката е била видяна да се държи за ръце в църковна процесия.

Можеше да се очаква това да предизвика полемика. Определено православните потребители на социалните медии изразиха неодобрение за романса. Но тези коментари скоро утихнаха, след като стана ясно, че двамата са получили най-важното благословение. „Пожелаваме на Мария Алексеевна всяко щастие в личния й живот“, заяви прессекретарят на Путин, Дмитрий Песков, ден след сватбата.

Един източник от Кремъл отхвърли двойката като „таблоидни знаменитости, които никога няма да бъдат част от вътрешния кръг“. Но привлекателността и влиянието на Малофеев помагат на Кремъл да поддържа подкрепата на крайната десница в Русия. Тази избирателна група трябва да бъде наблюдавана, тъй като през 2023 г. тя подкрепи по тревожен начин опита за преврат на Евгений Пригожин, бившия шеф на подкрепяната от Кремъл наемническа армия.

Един от признаците, че Малофеев вече се радва на нещо близко до статут на член на елита, е, че наскоро му беше позволено да бъде домакин на „антиглобалистка“ конференция в Мариинския дворец в Санкт Петербург, величествена неокласическа сграда, в която се намира законодателният орган на града. Делегати от Испания, Франция, Германия, Унгария и други страни се събраха, за да се молят за Чарли Кърк, десен американски активист, убит през септември, и да обсъдят „ситуацията в света, миграционните проблеми, защитата на традиционните ценности и борбата срещу глобалния Канаан и Содом“.

Огромни плакати, призоваващи мъжете да се запишат в армията, висят над руските градове. Някои подчертават парите – еднократна плащане при записване в размер на 695 000 рубли (около 8500 долара) и месечна заплата, четири пъти по-висока от средната заплата в руските провинции. Други реклами наблягат на мъжкия идеал. „Ти си мъж, така че бъди такъв“, гласи един от слоганите.

Благодарение на войната, паричните средства са наводнили региони, които някога бяха известни с ниската заетост и мрачните перспективи за живот. Засега много обикновени руснаци могат да поемат покачващите се цени и дори да харчат за западни стоки, поръчани от уебсайтове, базирани в Турция или Персийския залив. Ако синовете, братята и бащите им не се върнат у дома, те ще получат компенсация, равняваща се на около 70 000 долара.

Въпреки всичко това, въоръжените сили се борят да наберат достатъчно мъже. Парите, изглежда, не са достатъчен стимул. Затова Кремъл разпространява посланието, че влизането в армията е първата стъпка към успешна кариера, подкрепена от благодарната общественост. Путин провежда редовни телевизионни церемонии в мраморните и позлатени зали на Кремъл, по време на които връчва медали на храбри войници.

На полковник Жога беше отредена изненадващо важна роля

На едно от тези събития през декември 2023 г. президентът можеше да бъде видян да разговаря с висока, внушителна фигура - полковник Артьом Жога. Жога благодари сърдечно на Путин за „освобождаването“ на източните региони на Украйна и за това, че е дал на техните жители „правото да изберат“ анексиране от Москва. „Има толкова много работа за вършене“, каза Жога, „Бихме искали да я свършим под Вашето ръководство.“ Путин се съгласи без колебание: „Прав сте – дошло е времето да вземем решение. Ще се кандидатирам за президент на Руската федерация.“

Това беше внимателно подготвен разговор, в който на Жога беше отредена изненадващо важна роля. За наблюдателите на Русия този кастинг показа, че Кремъл е намерил своя ролеви модел. Сега, като регионален президентски пратеник и първият високопоставен назначен от окопите, Жога е видимо проявление на обещанието на Кремъл, че участието в смъртта и убийствата в Украйна ще си струва.

Роден през 1975 г. в отдалечения Далечен Изток, Жога не е от същия калъп, от който обикновено са изработени руските елити. Родното му място, Широки, беше малко селище за добив на злато в сърцето на прословутия Колимски гулаг. Не можеше да напуснеш района с влак: единственият изход беше магистрала, известна като „Пътят на костите“ заради затворниците, които бяха загинали при строежа й. За един млад мъж, израснал в покрайнините на една империя в упадък, перспективите сигурно са изглеждали мрачни.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. семейството напуска района и се премества през няколко часови зони в друг миньорски град, Славянск, в източната част на новоосвободената Украйна. И там времената са трудни. Държавните въглищни и стоманени компании, които някога са гарантирали работа за цял живот, се борят да останат конкурентоспособни след отварянето на световните пазари. Според биографията му на официалния уебсайт на Кремъл, 17-годишният Жога започва като заварчик през 1992 г., но бързо се превръща в „предприемач“. През следващите 20 години той изгражда верига от рибни магазини.

Когато Русия анексира Крим през 2014 г., националистическият плам се разпространява в източна Украйна и започва сепаратистка война. И Жога, и синът му Владимир се присъединиха към батальон „Спарта“, крайнодясна промосковска милиция; Владимир в крайна сметка стана негов лидер.

Москва беше решена да запази контрола над сепаратистите. През следващите няколко години ФСБ затегна контрола си в региона, заменяйки проблемните лидери с подбрани лоялни лица. Жогите станаха командири във въоръжените сили на самопровъзгласилото се сепаратистко правителство.

През първите две седмици от пълномащабната инвазия на Москва в Украйна през 2022 г. Владимир беше убит в сражение по пътя за Мариупол. Скоро след това Жога беше повикан в Кремъл, за да получи посмъртно медала „Звезда на героя на Русия“ на сина си, най-високото отличие в страната.

Когато Жога помоли Путин да се кандидатира отново за президент на следващата година, той вече беше едно от публичните лица на войната. Беше поканен на първия ред на церемонията, на която Путин подписа незаконната анексия на южна и източна Украйна през септември 2022 г. През октомври 2024 г. Путин го назначи за президентски пратеник в Урал, ключов регион за производството на оръжие.

Столицата на Урал, Екатеринбург, е дом на Центъра „Елцин“, културна институция, посветена на либералните реформи, провеждани от бившия президент, който е родом от този град. Консервативните медии в Русия видяха в назначаването на Жога, който заема място в управителния съвет на центъра, знак, че „кастата на ултралибералите“ в Центъра „Елцин“ вече няма да може да преследва „прозападната си програма“.

В днешно време центърът определено изглежда по-малко либерален. През юни група, наричаща себе си „Патриоти на Урал“, покани Жога да бъде основен лектор на събитие там. Той призова медиите да бъдат по-„патриотични“.

Жога е и лицето на личната инициатива на президента, проектът „Време на героите“, който всяка година предлага на около 80 ветерани от войната безплатно обучение по мениджмънт, бизнес и държавна служба. Един от завършилите програмата е напреднал толкова много в йерархията, че сега оглавява отдела за патриотично съдържание в Министерството на образованието. Старата елита изнася лекции пред участниците – дори Сергей Лавров, министърът на външните работи, наскоро беше поканен да изнесе лекция за новия „многополюсен световен ред“.

„Путин провежда експеримент с Жога“, каза политическият анализатор Андрей Колесников, като изтъкна, че посланикът се използва, за да се тества реакцията на старата елита към появата на аристократ сред тях. Въпреки че ролята на Жога е предимно церемониална, бившият боец получава възможности за снимки, за които много от старата гвардия могат само да мечтаят.

Президентът е казал на регионалните губернатори, че очаква от тях да осигурят работни места за ветераните. Спомените за разрушителните последици от завръщането на войниците от Афганистан и Чечня са все още живи за много руснаци, което ги кара да се отнасят с недоверие към ветераните и да се стремят да им намерят работа. Колесников каза, че бъдещето на закалените във войната войници в Русия все още е неясно. „Никой не знае какви нови чудовища ще излязат от лабораторията, където се обучава новата военна елита, която ще управлява.“