Дирижабъл в Балканите: Американското енергийно господство в България

В миналото дискусиите за енергетиката в България се фокусираха върху руския газ, разнообразните тръбопроводи, руската енергийна компания "Лукойл" и атомните електроцентрали от съветската епоха. Всичко това обаче е на път да се промени.

Енергийната индустрия в България напоследък привлече значително глобално внимание. Тази тенденция се очертава едновременно като централна тема в националната сигурност и възможност за американските фирми да преодолеят технологичните различия в България, като същевременно увеличат възможностите за износ и инвестиции за американската индустрия и финанси, пишат за NTI Рашми Сингх и Филип Бей.

Енергията служи като основен ресурс за всички икономически дейности и нейното значение се засили допълнително в геополитически план след руската инвазия в Украйна.  Националният съвет за енергийно господство на президента Тръмп  има ясен мандат да засили значението на стабилната базова енергия, използвайки ресурсите и технологичния потенциал, налични в Съединените щати. Преди това американската енергетика се отнасяше предимно до използването на американски минерали, като суров петрол, природен газ и въглища. При президента Джо Байдън неговият „Нов зелен курс“ със слънчева и вятърна енергия беше във възход. Сега всичко това се промени.  

Енергийната политика на администрацията на Тръмп напълно отхвърли фокуса от ерата на Байдън върху „възобновяемите енергийни източници“, като слънчевата и вятърната енергия, докато по-широко портфолио от американска енергия, което обхваща и усъвършенствани и малки модулни ядрени енергийни блокове, както и усъвършенствана геотермална енергия, ще се ускори през следващите години. 

В този контекст темата за  американското енергийно господство  в Източна и Централна Европа има както практически, така и символични последици. България е показала готовност и потенциално политическа воля да възприеме авангардни американски енергийни решения и системи, които могат да изведат България на водеща позиция като доставчик на енергия за региона и отвъд него.

Енергийната политика на България премина през няколко фази от присъединяването си към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през 2002 г. и към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Понастоящем почти  70%  от електроенергията на България идва от атомни и въглищни електроцентрали, като само около шест процента идват от непостоянни източници като слънчева и вятърна енергия. Останалите 17% са от комбинация от водноелектрически централи и газови турбини. Очаква се България да  премахне постепенно  въглищните си електроцентрали до 2040 г. като част от  Зелената сделка на Европейския съюз , която е неволен вектор на нейните енергийни политики. Ядрената енергия е надежден източник на чиста енергия в страната от десетилетия, въпреки затварянето на няколко  реактора от съветската епоха  като част от мандата на ЕС през последното десетилетие. Понастоящем двата останали ядрени реактора в атомната електроцентрала Козлодуй в Северна България  генерират около 35%  от електроенергията на страната.

Историята на ядрената енергетика на България е тясно свързана с Русия,  датираща от 1966 г.  със споразумение за изграждане на търговските блокове от сегашното поколение реактори с вода под налягане. Днес България е най-големият износител на електроенергия в Югоизточна Европа. Преди това, по време на комунистическия период преди 1989 г., България беше най-големият производител на електроенергия с ядрена енергия, веднага след Източна Германия и Съюза на съветските социалистически републики (СССР).  През април 2024 г. български доставчици подписаха меморандум за разбирателство с американската ядрена компания  Westinghouse Electric . Това споразумение очертава изграждането на два големи реактора AP1000 в Козлодуй и снабдяването с гориво както за съществуващите блокове, така и за бъдещото им разширение. Сделката служи като противовес на руските стратегии, които предлагат пакети „реактор плюс гориво“ в Централна и Източна Европа, сигнализирайки за приемането от страна на България на темата за американското енергийно господство.

Въпреки че  България възприема американските енергийни  системи, енергийното разнообразие остава ключов фактор за нейната политика.  Диверсифицирането на мащаба на производството на електроенергия  е рационален подход, тъй като страната се отказва от въглищните централи. С установената история на България в ядрената енергетика и наличните реакторни площадки, малките модулни реактори (SMR), след като станат търговски достъпни, са готови да играят важна роля в бъдещия енергиен микс на страната. В Съединените щати администрацията на Тръмп издаде  изпълнителна заповед за комерсиализиране  на SMR, като целта е тяхната наличност да стане до 2030 г. Тези реактори, всеки от които генерира по-малко от 300 мегавата (MW), могат да подкрепят диверсификацията и децентрализацията и да улеснят спазването от страна на България на мандатите на ЕС за чиста енергия.

Американската енергийна независимост е сравнително скорошно постижение, като се имат предвид типичните десетгодишни енергийни цикли. От 2019 г. насам Съединените щати произвеждат излишък от енергия, преминавайки от независимост по време на първия мандат на Тръмп към тема на  енергийно господство  през втория. Американските енергийни източници вече включват природен газ, ядрена енергия, възобновяеми енергийни източници и намаляващ дял на въглищата. Макар че целите на президента Тръмп за чиста енергия се различават от тези на Европейския съюз на теория, има значително практическо съответствие, особено в подкрепата на чисти базови енергийни системи отвъд възобновяемите енергийни източници. Въпреки че американският опит в ядрената енергетика  и възможностите за разработване на горива  са намалели в полза на руските държавни предприятия през последните десетилетия, очаква се сътрудничеството на България с американски ядрени фирми да засили влиянието на САЩ на Балканите и може да предложи  модел за други  страни от Централна и Източна Европа.

България е готова да внедри американски енергийни интереси на Балканите, отваряйки нови пътища за американски компании в регион, традиционно доминиран от руска енергия. Централна и Източна Европа изглежда предлагат по-достъпни възможности за противодействие на руското влияние в сравнение с Азия.

С помощта на американски енергийни и технологични партньори, България има потенциала да се превърне в диверсифициран, вътрешен доставчик на енергия, превръщайки се не само в енергиен суверен, но и в енергийно доминираща държава. Администрацията на Тръмп ще бъде опората за този нов суверенен енергиен подход, който ще осигури енергийното господство на България. Може скоро да се наложи България да открие свой собствен Национален съвет за енергийно господство (NEDC) в София.