Хуан Карлос откровено за диктатора Франко, абдикацията и убийството на брат си

87-годишният Хуан Карлос, бившият испански монарх, който сега позорно живее в изгнание, разкри какво се е случило, когато диктаторът Франсиско Франко го е призовал да го помаже за свой наследник, променяйки хода на испанската история.

Той е описал момента в дългоочакваните си мемоари, които ще бъдат публикувани в сряда във Франция. В родната му Испания обаче ще излязат на пазара след 3 декември поради официални възражения срещу тях, съвпадащи с честванията за смъртта на Франко на 20 ноември и годишнината от провъзгласяването на Хуан Карлос на 22 ноември.

Според испанските медии кралското домакинство смята книгата за безполезна и е обвинило новия кръг на бившия крал в изгнание в Абу Даби в „лоши съвети“ заради появата й. Хуан Карлос не е бил поканен на официалните церемонии.

Бившият крал също така за първи път споделя подробно трайната си тъга от смъртта на брат си Алфонсо, когото той застреля при инцидент с огнестрелно оръжие в дома на семейството в изгнание в Португалия през 1956 г.

Мемоарите, според El Pais, описват огорчението на Хуан Карлос, когато синът му, крал Фелипе VI, го информирал, че се отказва от наследството си и е спрял годишното му обезщетение, което е получавал като бивш държавен глава, след като през 2020 г. се появиха обвинения за финансови злоупотреби от страна на бившия монарх.

В книгата Хуан Карлос, който управлява до абдикацията си през 2014 г., възхвалява Франко, човекът, на когото дължи коронацията си, тъй като генералът го е подготвил за власт и го е определил за свой наследник след баща му, Дон Хуан.

„Един ден Франко ме повика в кабинета си. Не знаех нищо. Той ми каза направо: „Ще те нарека мой наследник, крал. Приемаш ли?“ Бях смаян; помислих си за баща си. Попитах дали ще ми даде време да помисля, но той очакваше бърз отговор. Бях хванат между чука и наковалнята. Цареше тишина; чувах само собственото си дишане. Приех – като дълг и задължение. Имах ли друг избор?“

Мемоарите, публикувани във Франция под заглавието „Хуан Карлос I Испански: Помирение“, са книга от 512 страници, написана съвместно с френския автор Лорънс Дебре. В първите глави бившият монарх разказва за детството си в изгнание и първата трагедия, която „го беляза завинаги“ – смъртта на брат му Алфонсо де Бурбон, докато двамата си играят с пистолет.

„Не обичах да говоря за това и това е първият път, когато го правя“, пише той. „Нямахме представа, че в патронника е останал куршум... Той почина в ръцете на баща ми. Има преди и след. Все още ми е трудно да говоря за това и мисля за него всеки ден... Липсва ми. Исками се да го имах до себе си и да говоря с него. Загубих приятел, доверен човек. Той ме остави с огромна празнота. Без смъртта му животът ми щеше да бъде по-малко мрачен, по-малко нещастен.“

И Хуан Карлос, тогава на 18 години, и Алфонсо, на 14 години, очевидно са си играли с автоматичен пистолет Star Bonifacio Echeverria, собственост на Алфонсо. Тъй като са били сами в стаята, не е ясно как е бил прострелян Алфонсо, но докладите сочат, че Хуан Карлос е насочил пистолета към брат си и е натиснал спусъка, без да знае, че е зареден. След като научил тази новина, баща им, графът на Барселона, сграбчил Хуан Карлос за врата и му извикал гневно: „Закълни ми се, че не си го направил нарочно!“

В мемоарите си той разглежда друг момент на семейно нещастие през март 2020 г., когато Фелипе го информирал, че се отказва от наследството си и оттегля годишната му надбавка, която е получавал като бивш държавен глава.

„Това съобщение означава, че ме отхвърляш“, казах му аз. „Не забравяй, че наследяваш политическа система, която аз изградих. Можеш да ме изключиш на лично и финансово ниво, но не можеш да отхвърлиш институционалното наследство, в което си израснал. Има само една стъпка между двете“, разказва бившия монарх.

Хуан Карлос все още се чуди дали е било „законно валидно“ синът му да спре надбавката, която му се полага като пенсиониран държавен глава шест месеца преди изгнанието му. Той също така обвинява правителството, че се задоволява с проблемите на короната.

„Страхувам се, че като ме изключва, кралското домакинство отслабва монархията. Притеснявам се, че това може да представлява разрив“, казва той.

Книгата започва с разказ за неговото изгнание, когато през лятото на 2020 г. заминава за Абу Даби, и за носталгията, която изпитва към Испания. Относно недекларираното си богатство - 65 милиона евро, които е получил от покойния крал Абдула на Саудитска Арабия - той признава, че това е бил „дар, който не знаех как да откажа. Тежка грешка“, въпреки че той също така се оплаква:

„Аз съм единственият испанец, който не получава пенсия след почти четиридесет години служба.“ В друга част на книгата Хуан Карлос казва, че никога не е бил „hombre de dinero“, богат човек.

Имплицитно послание към сина му гласи:

„Испания не е автоматично монархическа страна, нито е имала традицията и приемствеността на британската монархия или на други европейски монархии. От краля зависи да оформя монархията всеки ден.“

В главата, посветена на отчуждената му съпруга, бившата кралица София, той за първи път си спомня за известните си младежки романси, докато един ден Франко не му казва: „Време е Ваше Височество да спрете да се забавлявате и да се ожените.“ Хуан Карлос е на 23 години. Тогава среща София, която нарича „Софи“.

„Тя беше разцъфтяваща и образована млада жена... Въпреки езиковата бариера, бързо се разбрахме. Скоро осъзнах, че тя е правилната, че ще бъде майка на децата ми“, пише той.

Той описва и един от най-деликатните моменти от царуването си – на който той се изправи, появявайки се във военна униформа в телевизионно обръщение – опита за държавен преврат на 23 февруари 1981 г.

„Това е една от онези нощи, които винаги ще помня – и мисля, че всички испанци също ще помнят. Все още имам съмнения и въпроси за това как са се развили събитията и кой е бил замесен. Единствената сигурност е, че военните са се опитали с оръжие да предадат младата демокрация на Испания – моето дело – и аз не можех да го толерирам“, пише той.

За собствената си роля той казва:

„Никога в живота си не съм показвал такъв авторитет... историята на Испания се разиграваше точно в този момент.“

Той обсъжда и „личния си живот... който не е толкова личен“, казвайки: 

„Медиите ми приписаха дузина извънбрачни връзки, повечето от които напълно измислени. Сякаш всичките ми връзки с противоположния пол трябва да са романтични. Сякаш приятелството между мъже и жени е невъзможно.“

За бившата си любовница Корина Ларсен, с която е в ожесточена съдебна вражда, той признава, че това е било „слабост на мъжа“ и „грешка“ и изразява разкаяние към София.

„Софи е изключителна жена, справедлива, мила, дисциплинирана и грациозна. Тя въплъщава благородството на душата. Не ѝ харесва, че я наричам голям професионалист, но Испания не би могла да има по-отдадена и безупречна кралица“, казва той.

Падението на Хуан Карлос започна, когато през 2012 г. стана ясно, че е ловувал слонове в Ботсвана с Ларсен, докато Испания беше в икономическа криза. Той абдикира в полза на сина си през 2014 г. след корупционен скандал.

През 2020 г. той беше лишен от годишната си държавна субсидия от 200 000 евро като почетен крал след разкрития, свързани с офшорни фондове. Той беше принуден да напусне Абу Даби на фона на няколко разследвания на бизнес делата му. Сега той е уредил данъчните си задължения към Испания и разследванията са прекратени. Той обаче все още не може да се върне за постоянно в Испания, тъй като социалистическото правителство на Педро Санчес се противопоставя на постоянното му пребиваване.

Хуан Карлос заключава, че знае, че „може би съм разочаровал някои“, но се определя като „човек, който се е отдал изцяло на страната си“. Той добавя, че Испания е мястото, където се надява да бъде „погребан с почести“.