Малката ракета, която ще защити Европа от Путин

С размерите на багета, масово произвежданият Mark 1 ще бъде фронтовата линия на защита срещу руски атаки с дронове. Държан в ръцете на главния изпълнителен директор на Frankenburg Technologies, Mark 1 изглежда като умален модел на ракета, пише The Telegraph.

С дължина от само 65 см от върха до опашката, ракетата е приблизително с размерите на багет и по-малка от средната човешка ръка.

Докато говори, Кусти Салм пляска с репликата от пяна в реален размер в дланта си и я размахва във въздуха за акцент.

Но мащабът на проекта, който той очертава от офис със стъклени стени с изглед към летището в столицата на Естония , Талин, е монументален.

„Не се извиняваме за факта, че произвеждаме оръжия“, казва Салм, бившият главен държавен служител в министерството на отбраната на Естония. „Не се страхуваме да кажем, че ги произвеждаме, за да унищожаваме руски дронове с голям обсег."

В лаборатории, разпръснати из Европа и Съединените щати, фирми от отбранителния сектор се надпреварват да произвеждат малки, евтини ракети.

Всеки от тях се стреми да отговори на предизвикателството, породено от войната на Владимир Путин в Украйна: как да спрете залповете от стотици дронове, без да доведете страната си до фалит?

На 9 септември НАТО беше принудено да използва изтребители F-16, за да свали около 20 руски дрона, преминали границата с Полша.

Те изстреляха ракети на стойност около 500 000 британски лири, за да прехванат дронове Shahed, всеки на стойност по-малко от една десета от това, и се провалиха в половината от опитите.

Не е нужно да си военен стратег, за да разбереш, че това не е устойчив обмен. В отговор европейските лидери обещаха да създадат „стена от дронове“ на източния фланг на НАТО, включваща разнообразни системи за електронна война и методи за прихващане.

Дори за ракетните учени, производството на такъв евтино представлява поредица от изключително трудни проблеми.

Ракетите в западните отбранителни арсенали обикновено са „изискани“: редки, скъпи и способни до н-та степен. За разлика от тях, малката Mark 1 се стреми да бъде просто „достатъчно добра“.

Може да лети само на 2 км (1,2 мили) и би се затруднил да функционира в жегата на пустинята или в студа на Северния полярен кръг.

Постигнат е баланс между стремежа към евтини части и общата точност, която компанията се надява да увеличи до 90% – в момента тя е около 56%.

Но намаляването на възможностите е помогнало Mark 1 да се превърне в „достъпна масова версия“, казва г-н Салм. В две страни от НАТО са създадени фабрики с цел производство на стотици ракети на ден.

Въпреки че не посочва цена за оръжието, той казва, че то струва приблизително една десета от съществуващите ракетни системи за противовъздушна отбрана (ракета Stinger струва около 400 000 паунда). За западните държави то представлява и убедителен пример за употреба.

В Украйна екипи от пилоти изстрелват „дронове-прехващачи“, за да свалят руските баражни системи . Те са евтини (около 2500 паунда всеки), но успехът зависи до голяма степен от уменията на пилота.

Докато Киев разполага с хиляди обучени експерти, Западът има стряскащо малко от тях – със сигурност не достатъчно, за да защити денонощно 2100 критични инфраструктурни обекта по източната граница на НАТО.

Тъй като Mark 1 се насочва към целта си от изкуствен интелект, неговите пускови установки могат до известна степен да бъдат оставени на произвола на съдбата.

Съществуват уникални предизвикателства при натъпкването на бойна глава, сензор и гориво в ракета, не много по-дълга от клавиатура. В малка ракета, с изгарянето на горивото, ъгълът на наклон се влияе драстично от промяната в теглото.

Екипът на Франкенбург е експериментирал с „формата, позиционирането на крилата и центъра на тежестта, центъра на налягане, знаете, всички тези неща“, за да увеличи максимално точността, казва г-н Салм.

За да реши предизвикателството на ракетната наука с ограничен бюджет, Франкенбург наел някои от най-големите мозъци в областта.

Главният инженер е Андреас Баперт, който е проектирал изключително търсената система за противовъздушна отбрана Ирис-Т, която сега се използва в НАТО и в Украйна.

Те правят неща, „които не можете да научите за един уикенд от видеоклипове в YouTube, както можете да научите с дронове“, добавя той. „Няма книги от поредицата „Rocket Science for Dummies“, които можете да поръчате от Amazon.“

Фабиан Хофман, експерт по ракетни технологии, казва:

„Има доста експерти, които могат да изградят бойни глави, сензори или двигатели. Но няма толкова много хора, които могат да интегрират всички тези подсистеми във функционираща, работеща ракета – вероятно са няколко десетки.“