Могат ли хусите да използват химическо оръжие?

Подкрепяните от Иран хуси в Йемен доминират в заглавията на вестниците от ноември 2023 г., когато започнаха мащабна офанзива срещу международния морски трафик в Червено море и на израелска територия. Възможно е обаче групировката да преживява нова тревожна еволюция.

През септември йеменският министър на информацията Муамар Ериани обвини хусите в производство на химически оръжия от компоненти, контрабандно внесени от Иран. Той твърди, че бунтовниците имат „тайни лаборатории“, където произвеждат и тестват токсични, химически и биологични агенти, които възнамеряват да монтират на балистични ракети и дронове, пише за TNI Емили Миликен, заместник-директор на фондация N7 и анализатор, специализиран в сигурността на Йемен и Персийския залив.

Обвинението последва съобщения от по-рано, че йеменските правителствени сили са конфискували 750-тонна пратка оръжие от Иран, включваща както химически, така и конвенционални оръжия, маскирани като генератори, електрически трансформатори, въздушни помпи и хидравлични колони. Към този момент съдържанието на конфискацията и предвиденото използване на химическите оръжия не са потвърдени от международни участници или безпристрастни източници.

Въпреки че самите хуси никога преди не са използвали химически оръжия, употребата им при терористични атаки има прецедент, особено в Близкия изток. Макар че много внимание е обърнато на употребата на химически оръжия от сирийското и иракското правителство, дори недържавни групи в региона са били в състояние да разработят и използват тази форма на война в миналото. Сунитските джихадистки групировки, като „Ислямска държава“ (ИДИЛ), имат история на използване на този вид оръжия. През 2015 г. групировката направи еволюционен скок, когато въоръжи система за доставяне на снаряди с химически бойни вещества.

Но как би могла да изглежда стратегията на хусите за използване на химическо оръжие?

Групировката ще трябва да изгради програмата си за химически оръжия около два много важни фактора: техническа експертиза и наличие на компоненти. Предвид порестите граници на Йемен, обширните контрабандни мрежи и демонстрираната готовност на Иран да предоставя неконвенционални възможности, най-вероятният път за хусите да намерят компоненти би бил да придобият големи количества химически прекурсори с двойна употреба (обикновени промишлени или селскостопански химикали, които могат да бъдат използвани и за производство на токсични агенти) или готови токсични боеприпаси от външни доставчици.

След това групата вероятно ще адаптира съществуващите си технологии, като дронове и ракети, за да пренася токсичните химически компоненти. Макар че това би изисквало преодоляване на значителни технически, свързани с безопасността и логистични пречки, тези бариери биха могли да бъдат значително намалени чрез външни доставчици, техническа помощ и съществуващата инфраструктура за доставка на групата.

Изпълнението на мащабна стратегия за химическо оръжие, включително такава, която потенциално би могла да продължи да обърква морския трафик, няма да е нещо, което хусите могат да постигнат за една нощ. Производството, стабилизирането и ефективното разпръскване на токсични агенти е технически взискателно и рисковано за потребителя. Ако погледнем минали примери, едва след като ИДИЛ установи своя териториален халифат през 2014 г. – предоставяйки му достъп до лабораторно оборудване, сигурни лаборатории и прекурсорни химикали – тя успя да развие капацитет за химически оръжия.

Въпреки че хусите разполагат с неоспорима териториална база, която би им позволила да създадат тези лаборатории, йеменското правителство никога не е разполагало с индустриалната база или научната инфраструктура, към която групата да се „присъедини“. Иран, който има история на изпращане на технически инструктори на хусите, обаче е започнал да разработва програма за химически оръжия преди десетилетия по време на ирано-иракската война.

Признавайки тези предизвикателства, е вероятно първият набег на хусите в химическата война да се характеризира с маломащабни атаки, които използват груби механизми за доставяне, като например контейнери с химикали или крайпътни, водни или превозни средства импровизирани взривни устройства (СВУ). Но тези по-малки атаки все още могат да имат огромно въздействие. Дори ограничено изпускане на токсични промишлени химикали или импровизирани агенти – вещества, които често се търгуват законно за селско стопанство, производство или медицинска употреба – би могло да причини паника и жертви сред цивилното население. Освен това, готовността на групировката да атакува търговски кораби и пристанищна инфраструктура би могла да добави опасно измерение.

Използването дори на грубо химическо оръжие на търговски кораб или пристанище – които са пренаселени, трудни за обезопасяване и често функционират съгласно търговски правила за употреба – може да представлява риск за екипажа и доковите работници, като същевременно налага продължителни затваряния, масови евакуации и многостранни спасителни и обеззаразяващи операции. Всичко това може да доведе до по-високи разходи за застраховки, пренасочване на корабните пътища, прекъсване на потоците от помощи и временно затваряне на ключови точки, което води до трайни смущения в глобалните вериги за доставки. Установяването на вината в морето също е по-трудно, което затруднява възпирането и бързата дипломатическа реакция.

В отговор на слуховете за разработване на химически оръжия от хусите, международната общност трябва да окаже натиск върху Организацията на обединените нации и Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) да разследват подобни твърдения и да използват дипломатически натиск, за да настояват за по-голяма отговорност от страна на хусите.

Едновременно с това, военноморските сили на Съединените щати и съюзниците им, действащи в региона, трябва да засилят пресичането на предполагаеми доставки на оръжия чрез координирани морски патрули и пристанищни инспекции, да разширят обмена на разузнавателна информация между държавите и търговските оператори и да увеличат военноморското ескортиране и наблюдение на уязвими конвои. Освен това, те трябва да дадат приоритет на разширяването на медицинската готовност в Йемен и съседните държави, да запасят подходящо защитно оборудване и контрамерки, както и да обучат първите реагиращи и морските екипажи в управлението на химически инциденти.

Възможността хусите да се насочват към химически оръжия – и допълнителният риск, който тези оръжия представляват за морската търговия и крайбрежното население – е червен флаг, който заслужава спешно и целенасочено внимание. Пътят от контрабандни компоненти с двойна употреба до ефективна химическа война ще бъде труден. И все пак, дори инциденти с малък мащаб биха могли да имат опустошителни последици за уязвимото население на Йемен, регионалните съюзници на САЩ и международното корабоплаване.