Обратно към ГДР: Източногерманците се съмняват, че обединението си е струвало

Месец след падането на Берлинската стена през 1989 г., източногерманската рок звезда Петра Цигер и нейната група издигнаха инструментите си до върха на Бранденбургската врата, извисяваща се на 24 метра над правителствения квартал. В продължение на малко повече от десетилетие тя и съпругът ѝ, барабанистът на групата Петер Таудте, тестваха границите на това, което артистите могат да си позволят под задушаващата цензура на социалистическата Германска демократична република (ГДР).

Нейният хит Das Eis taut ("Ледът се топи"), смятан за единственото музикално произведение, изпълнявано някога на върха на забележителността, улови духа на времето: нестабилна смесица от оптимизъм, предпазливост, несигурност и вълнение.

"Не искам никакви речи, които не казват нищо повече от това, което всяко дете вече знае", пееше тя, "никаква корумпирана магия, която ни заслепява и мами - ние знаем какво искаме и просто думи на утеха няма да ни помогнат."

Половин живот по-късно, 66-годишната Цигер остава убедена, че обединението, въпреки всички смущения и финансови трудности, които то донесе в нейния свят, си е заслужавало по същество.

"Тогава казахме: Ще продължим, вярваме в това. Няма да позволим да бъдем смазани", казва тя пред The Times. "Като цяло съм много доволна от това как се получи, че не ми се наложи да чакам пенсиониране, за да пътувам по света и да правя това, което искам."

Повече недостатъци, отколкото предимства?

Засега това отношение все още се споделя горе-долу от повечето източногерманци. И все пак годишният доклад на правителството за състоянието на нацията Deutschland Monitor, публикуван миналата седмица, показа бързо увеличение на броя на тези, които смятат, че обединението през 1990 г. е причинило повече вреда, отколкото полза.

37% от източногерманците смятат, че то е донесло повече недостатъци, отколкото предимства, в сравнение с 26 процента две години по-рано.

Въпреки че е трудно да се правят директни сравнения между различните проучвания, това изглежда е най-високото ниво на недоволство от началото на 90-те години на миналия век. То е сравнително последователно и между поколенията, според Еверхард Холтман, директор на Центъра за социални изследвания в Хале и един от водещите изследователи, работили по проучването.

Скептицизмът е бил още по-голям в районите с по-ниски нива на доходи, където мненията са били почти поравно разделени: 46% смятат, че обединението като цяло е нещо лошо, докато 49% казват, че предимствата са надхвърлили недостатъците.

Недоволството се е увеличило успоредно с подкрепата за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която се превърна в най-популярната партия на изток и води в анкетите преди изборите в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Западна Померания през септември.

Икономически подобрения

И все пак, на пръв поглед, това е озадачаващ набор от констатации. По отношение на икономическите резултати, източногерманците никога не са се чувствали толкова добре.

В края на Студената война, когато силно неконкурентоспособните държавни индустрии на ГДР бяха демонтирани и активите им бяха разпродадени от западни инвеститори, средните доходи бяха едва 40 процента от тези в Западна Германия. Сега те са се увеличили до близо 80%. Когато се вземе предвид малко по-ниската цена на живот на изток, разликата е още по-малка. През последните няколко години растежът е бил забележимо по-силен на изток, отколкото на запад.

Източногерманците не са слепи за тези подобрения. 73% от тях казват, че лично са спечелили повече чрез обединението, отколкото са загубили, а само 16% вярват в обратното.

Това отразява по-широк парадокс в германското общество: проучванията постоянно показват, че хората са склонни да бъдат като цяло оптимистични относно индивидуалните си обстоятелства, но песимистични относно страната като цяло.

Това е отчасти защото повечето германци се интересуват от неща, които надхвърлят собствения им банков баланс.

Чувство за изоставане

38-годишната Елизабет Кайзер, федерален министър за Източна Германия, разбира сложното взаимодействие между негодуванието и възможностите по-добре от повечето висши служители, тъй като е израснала в източния град Гера от няколко журналисти, които са работили за един от вестниците на режима на ГДР.

Тя казва, че особено в по-бедните части на региона, дори тези, които са били финансово осигурени, често са се чувствали третирани като граждани втора класа, особено защото много малко източногерманци достигат до върха на обществения живот.

Въпреки че Ангела Меркел, която прекара първите си 35 години в ГДР, е била канцлер в продължение на 16 години, източногерманците съставляват 20% от населението, но заемат 13% от работните места в националната държавна администрация, 4% от най-влиятелните постове в бизнес света, 2% от съдебната система и нито един висш команден пост във войската.

"Има чувство за изоставане, чувство, че демографските промени се отразяват на регионите, че институциите се затварят, че инфраструктурата се връща назад и затова има тенденция нещата да се оценяват негативно", обяснява Кайзер. "И особено ако погледнете как се развиха нещата през последните няколко години, с всички предизвикателства, последиците от кризите, покачващите се цени, инфлацията, несигурността относно работните места и надеждата за бъдещето, това наистина оказа влияние върху хората, особено в структурно по-слабите региони."

Често се твърди, че отпечатъкът на старата граница между двете Германии все още може да се види на почти всяка политическа, икономическа или социологическа карта на страната.

Проучването на Deutschland Monitor, базирано на интервюта с 8000 души в цяла Германия, предполага, че изтокът и западът всъщност се сближават по някои неочаквани начини. Например, и от двете страни отношението към вълната от промени, заливаща страната, се вписва в подобен модел, като около една четвърт от обществото е готово да я приеме, друга четвърт е склонно да ѝ се съпротивлява, а останалата половина е по същество несигурна и амбивалентна.

И двете части на Германия също така имаха приблизително еднакви нива на социална сплотеност, като категоричното мнозинство казваше, че хората в техния квартал са склонни да си помагат взаимно.

Изтокът и западът продължават да имат изключително силна привързаност към идеята за демокрация, въпреки че 49% от източните германци се чувстват недоволни от това как тя работи на практика, в сравнение с 38% от западните германци.

Докладът категоризира 51% от източногерманците като "демократи на доволството", докато 22% са класифицирани като "демократи, критични към политиката", 26% като "демократи, критични към системата" и 2% като "антидемократи". Цифрите в Западна Германия не се различават съществено.

"Трябваше да научим всичко от нулата"

Рок певицата Цигер е имала своите оплаквания от системата. Падането на Берлинската стена я изстреля към славата. Das Eis taut се издигна на върха на класациите, донасяйки участия в най-големите западногермански телевизионни предавания, шоу редом с Uriah Heep и концерт пред половин милион души във Филаделфия.

След това, подобно на много други източногерманци, Цигер и съпругът ѝ се сблъскаха с трудности. С отшумяването на първоначалната еуфория от обединението, концертите пресъхнаха и двойката многократно беше оставяна на произвола на съдбата от безскрупулни ветерани от музикалната индустрия от Запада.

"Всичко беше толкова ново за нас", спомня си Цигер. "Всички наши хора си тръгнаха. Не знаехме как работят нещата. Трябваше да учим всичко от нулата. Ако нямаш връзки, си загубен. Как се печелят пари в капиталистическа система?"

Отне шест или седем години, преди да се установят в новата Германия. В крайна сметка Меркел, която беше фен на музиката на Цигер, прие нейния хит Superfrau ("Супержена") като предизборна песен и взе певицата със себе си по време на кампанията из източните провинции.

"Тя имаше всичките ни записи. Обичаше музиката ни", казва Цигер. "Наистина я харесвах. Все още я харесвам. Тя беше толкова непретенциозна, толкова твърда жена, която си проправи път в мъжкия свят."

Цигер лесно може да разбере защо много източногерманци таят известна горчивина: икономическите трудности, доминираните от Запада медии, налагането на пандемична политика и чувството за изключване от елит, който е фундаментално незаинтересован от тяхната гледна точка.

И все пак тя е дълбоко благодарна за промените през последните четири десетилетия.

"Каква е ползата да си заравяш главата в пясъка, да хленчиш, да се оплакваш?", казва тя. "Абсолютно никаква, нула. Само те разболява, нищо повече."