Какво означава сделката на Доналд Тръмп с хусите?

Въпреки че споразумението е оскъдно от подробности, президентът Тръмп трябва да продължи да работи за по-ясно разрешаване на кризата в Червено море.

Съединените щати подписаха неясно споразумение с базираното в Йемен движение на хутите ( Ансар Аллах) за прекратяване на боевете им в Червено море. Шокиращото съобщение веднага повдигна много въпроси, не само дали сделката включва всички кораби в Червено море и Израел - последният от които хутите продължават да атакуват . И все пак, дори с ограничени подробности и противоречиви доклади за същността на споразумението, решението за прекратяване на боевете с групировката бележи ключов момент за външната политика на САЩ в Близкия изток, пише за The National Interest Александър Ланглоа, анализатор по външна политика и сътрудник в Defense Priorities.

Сделката идва след съобщения, намекващи за подновяване на сухопътната война в Йемен, подкрепена от материалната подкрепа на САЩ за международно признатото правителство (IRG) на Йемен. Според The ​​Wall Street Journal , Обединените арабски емирства са се обърнали към служители на администрацията на Тръмп с план, надявайки се да се възползват от въздушната кампания на САЩ, като проведат паралелна сухопътна операция на територията на хусите. От тяхна гледна точка, въздушната кампания на САЩ би могла да отвори вратата за проправителствени групировки срещу отслабените сили на хусите.

Това мислене е погрешно, защото подценява подобни неуспешни подходи и рисковете от подновяване на бойните действия. Следователно, администрацията на Тръмп е постъпила разумно, като е сключила сделка със Сана, особено след провала на подновената операция на САЩ срещу хусите, която започна в средата на март. Докато Централното командване на САЩ (CENTCOM) твърди за над 1000 удара по предполагаеми позиции на хусите, то отказва да сподели много подробности за ударите, включително броя и вида на жертвите, използваните оръжия и унищожените вражески активи. Администрацията на Тръмп – известна с бурните си усилия да подчертае политическите си победи – твърди за успех, но отказва да сподели много доказателства, което едва ли насърчава доверието в подобни твърдения.

Повечето информация за американските удари идва от гражданското общество и Организацията на обединените нации, които продължават да следят жертвите сред цивилното население в рамките на операция „Rough Rider“ . Досега консервативните оценки сочат 158 убити и 342 ранени цивилни между 15 март и 22 април – без да се включва ударът на 28 април срещу център за задържане на мигранти хути, при който според съобщенията са убити над шестдесет и осем африкански мигранти. Според проекта за данни за Йемен, общият брой представлява 2,12 жертви на удар , което отбелязва огромно увеличение на щетите сред цивилното население от предишните водени от САЩ въздушни кампании в Йемен.

Това проследяване идва, след като източници от Конгреса на САЩ и съюзнически военни служители твърдят, че служители на Министерството на отбраната са ги информирали за ограничения успех на операцията. Вместо „ унищожението “, за което висши служители на Тръмп твърдят публично, хусите отново са укрепили критични обекти и са разпръснали ресурси и персонал, точно както направиха по време на бомбардировките, водени от Саудитска Арабия, между 2015 и 2022 г. Междувременно цената на операцията е в милиарди долари, включително 750 милиона долара за боеприпаси, необходими за други военни театри, на фона на липсата на вътрешен производствен капацитет . Междувременно хусите са свалили най-малко седем дрона MQ-9 Reaper – на стойност 30 милиона долара всеки.

Рискът за американските войски също остава висок. На 28 април един от двата американски самолетоносача в региона - USS Harry S. Truman - едва избегна огъня на хусите . При този инцидент F-18 на стойност около 60 милиона долара падна зад борда, като почти отнесе със себе си членове на екипажа. Друг F-18 беше загубен при неясен инцидент на или около 6 май. Високопоставени военни служители описват боевете като най-интензивните за американския флот от Втората световна война насам.

Човек би трябвало да постави под въпрос жизнеспособността на операцията, предвид разходите и рисковете, камо ли значителните нива на щети за цивилното население поради смекчаването на механизмите за защита на цивилното население от страна на Тръмп. Това не говори нищо за потенциалната подкрепа на Вашингтон за подновен конфликт чрез посредници – все още реална възможност, предвид липсата на яснота около споразумението между САЩ и хусите. Предвид непостоянния подход на Тръмп към външната политика, е изключително важно подновените бойни действия, които включват подкрепа за сухопътни операции в Йемен, да се разглеждат като разширяване на конфликта, напомнящо за пълзенето на мисиите, което измъчваше американските военни авантюри в ерата след 11 септември.

Всъщност, ако Вашингтон се надява да сложи край на ударите на хусите срещу международното корабоплаване, защо е обмислял разширени усилия за подновяване на конфликта в Йемен с участници, които се стремят към пълното елиминиране на хусите? Дали този подход все още се разглежда, ако споразумението се провали? Също толкова важно е, защо Вашингтон сключва двустранни споразумения с група, която изглежда не включва цялото международно корабоплаване, ако това е била първоначалната цел?

Подобни въпроси подчертават противоречивия характер на подхода на САЩ. Вторият мандат на Тръмп е белязан от интензивен конфликт между служители, ориентирани към сдържаност, които предпочитат да сключват сделки с противниците на САЩ, и неоконсервативни служители, които предпочитат по-конфронтационен подход.

И все пак, неоконсервативната позиция е по-скоро същият неуспешен начин на мислене от миналото. В този контекст някои биха могли да твърдят, че местните сили ще играят ролята на допълнителен натиск върху хусите. Тези аргументи са неискрени, а именно защото американските служители многократно са показвали неспособност да избегнат разширяването на участието си в подобни конфликти.

Има изобилие от доказателства в това отношение, от Ирак и Афганистан до Сирия и Африканския рог . Очаква ли се американските граждани – които уж са дали на администрацията на Тръмп мандат да намали външните разходи и чуждестранните войни – да заявят колективна амнезия за тези минали конфликти и предизборните обещания от миналата година?

Политиката на САЩ трябва да отговори на един прост въпрос: „Как ще свърши това?“. Всяко тълкуване на конфликта и засиленото участие на САЩ предполага дълга и грозна бавна борба, водеща до десетки или стотици хиляди смъртни случаи. С подкрепата на САЩ и ОАЕ, съюзените с Ислямската революционна революция сили биха се срещнали с внушителна и масивна армия на хусите по фронтовата линия с множество големи градове . Хусите вероятно ще подновят ракетните удари по градовете и инфраструктурата на Ислямската революционна революция, разположени покрай големите градове в Персийския залив – особено ОАЕ. Казано по-просто, няма да е лесно да се затвори капакът, след като тези стъпки бъдат предприети.

Консервативна оценка предполага, че резултатът от този сценарий отразява миналото: брутален конфликт по относително замразени линии. Тази оценка предполага, че антихутският блок внезапно ще намери способността да сътрудничи – нещо, което не е бил в състояние да направи от началото на войната през 2015 г., предвид многото си конкуриращи се фракции. Пожелателното мислене , което отхвърля истинската природа на конфликта за това как политиците биха искали той да бъде, е основата за разрастване на мисията.

Още по-лошо е, че в сценарий, при който боевете се възобновят както във въздуха, така и на земята, условията на глад са гарантирани, че ще се завърнат в Йемен. Спомнете си, че страната преживя една от най-тежките хуманитарни кризи на века само преди няколко години, като кадри на гладуващи бебета накараха бившия президент на САЩ Джо Байдън да премахне обозначението на хусите като Чуждестранна терористична организация (ЧТО), за да подобри хуманитарната ситуация. Решението на Тръмп да възстанови това обозначение – наред с решението на администрацията му да съкрати повечето чуждестранни операции за хуманитарна помощ – подчертава човешките рискове от всяко подновяване на широко разпространени боеве на място.

Вместо да продължава да се задълбочава в конфликта в Йемен за сметка на живота на йеменци и разумна регионална стратегия, Тръмп би постъпил разумно, ако се вслуша в сдържаното крило на Белия дом, избирайки решение на проблема, който съществува от 2023 г. Хутите продължават да свързват атаките си в Червено море с прекратяване на огъня в Газа и са действали по обещанието, че тези атаки ще приключат, когато войната в Ивицата Ивица приключи.

Дали новата сделка на Вашингтон с хусите сигнализира за по-добри дни, предстои да видим, но тя би могла да бъде стъпка към по-широк мир, ако бъдат направени правилните стъпки за постигането му. Независимо от това, ако Тръмп наистина е президент на мира и сключващ сделки, той ще осъзнае, че една сделка може най-накрая да успокои Близкия изток, стига да има политическата смелост да я преследва.