Кой се страхува от ракетата „Томахоук“?

„Томахоук“ е основен елемент от ракетния арсенал на САЩ от повече от четири десетилетия и остава актуален и в съвременната епоха, както показват ударите през уикенда в Нигерия.

Администрацията на Тръмп наскоро обяви използването на крилати ракети „Томахок“ срещу терористични цели в Нигерия. „Томахоук“ е едно от най-дълготрайните и влиятелни оръжия от епохата след Студената война – както се демонстрира в Нигерия, пример за това как САЩ използват сила, без да рискуват пилотите си. Като символ на прецизната война от разстояние, „Томахоук“ е предпочитаният от Америка начин да нанесе първия удар от далеч, пише Харисън Кас, старши автор по въпросите на отбраната и националната сигурност в The National Interest.

„Томахоук“ е крилата ракета с дълъг обсег, подзвукова, предназначена за наземни атаки. Изстрелвана от надводни кораби и подводници, „Томахоук“ е проектирана да лети ниско, по маршрути, следващи релефа на терена, за да избегне вражеските радари. Ракетата е оптимизирана за прецизни удари срещу високоценни неподвижни цели, което, за целите на администрацията на Тръмп, я прави идеална за използване срещу терористичните лагери в Нигерия.

Произходът на ракетата датира от края на Студената война. Съединените щати бяха загрижени за проникването през плътната съветска противовъздушна отбрана и усещаха нуждата от неядрена опция за прецизни удари. „Томахоук“  беше разработен като отговор на тази нужда и въпреки че ранните варианти включваха версии с ядрено оръжие, те по-късно бяха изтеглени от употреба, оставяйки само конвенционалните варианти в експлоатация.

„Томахоук” влезе в експлоатация през 80-те години и се превърна в оперативна емблема по време на войната в Залива, когато ракетата беше използвана масово, а нейното въздействие беше излъчено по телевизията в целия свят. През 90-те и 2000-те години „Томахок“ се използваше многократно като средство за започване на конфликти. В конфликтите в Европа, Африка и Азия – на Балканите, в Либия, Сирия, Ирак, Афганистан – „Томахоук“ е постоянно присъстващ.

Как работи ракетата „Томахоук“

За насочване „Томахок“ разчита на комбинация от INS, GPS, TERCOM и DSMAC. Това позволява висока точност на много големи разстояния. Профилът на полета е дозвуков и на ниска височина, с предварително програмирани точки. Ракетата е проектирана не за скорост, а за стелт чрез ниска забележимост. Полезният товар включва конвенционална високо експлозивна бойна глава, която е ефективна срещу укрепени или високоценни фиксирани цели. Платформите за изстрелване на Tomahawk включват вертикални системи за изстрелване (VLS) на разрушители и крайцери или торпедни тръби на подводници.

Тактически, „Томахоук“  често се използва в началните фази на конфликт, за да унищожи противовъздушната отбрана, командните центрове, радарите, инфраструктурата и т.н. Това позволява на САЩ да нанасят удари без разрешения за прелитане и без незабавно въздушно превъзходство. Често салвите от Tomahawk се съчетават с последващи въздушни кампании.

Стратегически, „Томахоук” дава на САЩ възможност за прожектиране на сила с нисък риск, кинетично въздушно присъствие, без да е необходимо пилоти над вражеска територия. Това намалява риска от ескалация в сравнение с ударите с пилотирани самолети. "Томахоук" служи и като сигнално средство, като „умерено“ използване на сила, което е видимо, но относително ограничено. В това отношение САЩ използват "Томахоук" за наказание, възпиране и изпращане на послания. Ракетата също така е станала централна за доктрината на САЩ за морски удари, превръщайки корабите в мобилни ударни бази, а не само в пасивни защитници на флота.

Основното ограничение на ракетата е нейната подзвукова скорост. Тъй като се движи бавно, „Томахоук“ е уязвима на съвременните интегрирани въздушни отбрани, ако се използва многократно. Ракетата също така не е ефективна срещу подвижни цели, което ограничава приложението ѝ до фиксирани или полуфиксирани цели. „Томахок“ също така е доста скъпа, което насърчава селективното ѝ използване. А ефективността на ударите с „Томахоук“ често зависи в голяма степен от качеството на наличната разузнавателна информация.