Защо хората със съмнителен характер се насочват към държавната служба

Според нови данни, 3,7 милиона млади китайци са се явили на ежегодния изпит за държавна служба през ноември, което е рекорд. Някои от тях може би не са имали чисто мотиви за това. В нов работен документ Джон Лиу от Университета в Хонконг и други използват плагиатството в магистърските тези, за да измерят нивото на нечестност. Те установяват, че тези, които са плагиатствали повече, са по-склонни да работят в публичния сектор. Веднъж попаднали там, те са по-склонни да бъдат повишени по-бързо.

Авторите стигат до това заключение след обработка на огромен обем данни. Те прегледаха 6 милиона дисертации от CNKI, китайски архив на академични статии, и ги сравниха с публичните регистри на кандидатите за държавна служба, като идентифицираха 120 000 държавни служители и техните дисертации. За сравнение използваха още 400 000 дисертации на лица, които не са държавни служители. Г-н Лиу и другите са обработили есетата чрез алгоритъм, като са изчислили „резултат за плагиатство“ за всяко едно, който описва припокриването с предишни работи.

Резултатите са интригуващи. Хората, които са постъпили в публичния сектор, имат оценки за плагиатство, които са с 15,6% над средната стойност. Митническите и данъчните служители са най-лошите, с 25% и 26% по-високи оценки от колегите си в частния сектор. Веднъж постъпили в държавната администрация, измамниците се изкачват по-бързо с 9% в първите пет години от кариерата си в сравнение с по-честните си колеги.

Връзката между бъдещо нечестно поведение и агресивно заемане от публикувани източници в минали академични работи може да изглежда слаба.

Но експеримент, проведен от авторите, изглежда показва, че тази променлива отразява трайна черта на характера. Те поканили 443 души като част от кандидатстване за работа да хвърлят зарове, като ги възнаграждавали въз основа на резултата. Хората, които са плагиатствали в дисертациите си, според тях, също са отчели невероятно високи резултати.

Авторите проучиха реалното въздействие на тези тенденции, като изследваха база данни с 140 милиона съдебни решения. Сравнявайки записите на съдиите, които са плагиатствали, с тези на академично честните им колеги, те установиха, че измамниците са с 10% по-склонни да подкрепят правителството пред гражданите в съдебни дела, с 15% по-склонни да се произнасят в полза на държавните предприятия пред частните фирми и с 12% по-склонни да застанат на страната на по-големите фирми пред по-малките. Изглежда, че тези съдии са били податливи на лобиране. Когато съдебните процеси се излъчват на живо по интернет, тези ефекти изчезват.

Оценката на работата в държавната администрация е известна със своята субективност. Фалшифицирането на показатели или подмазването на началниците може да е лесно за тези с по-малко морални скрупули, което помага за повишение. Това обаче не обяснява защо плагиаторите са по-склонни да постъпват на държавна служба.