Как кланът Кастро излезе от сенките?

Той обикновено носеше дънки, стара тениска и караше бяла Лада. Може би имаше някаква подсказка в малкото кубинско знаме, подпряно на таблото. Но едва след втората ми среща с приветливия мъж, разменяйки любезности, приятелката ми ме дръпна настрана и каза: "Осъзнаваш ли кой е той?"

Нямах представа - изглеждаше ми като просто още един кубинец, в периферията на нашия социален кръг. Тя понижи глас:

"Той е синът на Фидел Кастро."

Беше 2003 г., Кастро беше президент на Куба, а аз бях щатен кореспондент на BBC на острова. Бях доста смутен, че не успях да свържа точките, докато тихо бях впечатлен, че - предвид кой е той - е толкова дискретен.

Спомних си за епизода по време на посещение в Хавана миналата седмица, във време, когато има нов фокус върху по-младото поколение от най-известното кубинско семейство. Поне един от тях, "Раулито" Кастро, внук на бившия президент Раул Кастро, е бил тясно ангажиран с важни преговори с администрацията на Тръмп. Братовчедът на Раулито, Сандро Кастро, собственик на нощен клуб, дава интервюта за американска телевизия. В едно от тях той се измъква:

"Повечето кубинци искат да бъдат капиталисти."

Тяхното сравнително известно присъствие е рязка промяна от времето на Фидел Кастро и може да има последици през следващите седмици. Личният живот на Фидел е бил почти държавна тайна в Куба. Едно от обясненията е, че той е обичал да се представя за баща на нацията, патриот, посветил живота си на непрестанната революционна борба.

Подобна задача не би оставила време за буржоазното разсейване на истинското семейство. Така че, в продължение на десетилетия, в официалните медии изобщо не се споменаваше, че той има дългогодишна партньорка - Далия Сото дел Вале - с която има петима сина. Само най-големият му син, Фиделито, от брак преди революцията, беше признат. Спомням си, че гледах телевизионно отразяване на погребението на Кастро в Хавана през 2016 г. с кубински приятели. Един ме попита дали мъжете зад вдовицата на Фидел са телохранители. Те бяха синовете му.

Срамежливостта на Фидел Кастро към семейството му имаше няколко предимства: едно от тях беше, че децата - той имаше поне 11 чрез различни връзки - можеха да живеят относително нормален живот. И в много отношения те го правеха, отчасти защото баща им бдеше за поддържането на имиджа на егалитарно общество. Всяка видима показност рискуваше гнева на бащата, което не беше нещо, което трябваше да се приема лекомислено.

Раул Кастро, който пое властта от болния си брат през 2006 г., имаше много по-спокойно отношение

Той не полагаше усилия да скрие брака си с колежка революционерка Вилма Еспин и беше известен като много по-"нормален" у дома от брат си, работохоликът.

Като президент той също се опита да въведе малко повече нормалност в живота на кубинците, като отмени някои от доктринерските правила на Фидел. Той премахна забраната кубинците да отсядат в туристически хотели, позволи им да купуват и продават къщи и да притежават мобилни телефони. Някой, който познаваше семейството, ми каза, че Раул е бил добре запознат с това колко непопулярни са старите ограничения, защото внуците му са се осмелявали да му кажат.

Промените, за известно време - наред със сближаването с администрацията на Обама през 2015 г. - направиха по-малкия брат популярен. Кубинците се радваха на новите си свободи. Същото се отнасяше и за семейството му, занимавайки се с развиващи се малки предприятия. Раулито стана посредник за чуждестранни инвеститори. Той също така започна да си изгражда репутация на плейбой, вечеряйки в най-добрите ресторанти на Хавана и излизайки с красиви модели. Баща му, зетят на Раул, който почина през 2022 г., стана ръководител на Gaesa - сенчестия конгломерат, който контролира най-малко 40% от кубинската икономика, но не публикува отчети.

Недостатъкът е, че нищо от това не остана незабелязано

В последната ми вечер в Хавана взех такси с електрически мотоциклет, почти единственият начин да се придвижвам, предвид изключителния недостиг на гориво. Докато се промъквахме през тъмния като смола град, попитах шофьора си какво мисли за петролната блокада, наложена от администрацията на Тръмп. Ядосан ли е? И ако е така, на кого?

"Ядосан съм на всички", каза той. "Включително и на тях. Те са добре, вършат си работата, а ние страдаме."

"За кого говорите?", попитах аз. "La familia real" - кралското семейство - каза той.

Онази нощ, докато лежах буден в хотела си, не можех да не си помисля, че в тези заплашителни, емоционални времена, ако трябва да си Кастро, може би е най-добре да си този, който никой не познава.

Коментарът е на Стивън Гибс, коренспондент на The Times от Хавана