Нетаняху за Младенов: Той е назначен за генерален директор на Съвета за мир за Газа

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в четвъртък, че бившият пратеник на ООН за Близкия изток, българският дипломат Николай Младенов, е избран за генерален директор на Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп, чиято цел е да наблюдава мирния процес в Газа.

Нетаняху направи изявлението след среща с Младенов в Йерусалим. То включваше снимки на двамата мъже и кратко видео, на което се ръкуват.

*Prime Minister Netanyahu meets with prospective Gaza Board of Peace Director Mladenov*

Prime Minister Benjamin Netanyahu met today (Thursday, 8 January 2026), at the Prime Minister's Office in Jerusalem, with Nickolay Mladenov, who is set to become the Director of the Gaza… pic.twitter.com/FhHEpJkbpm
— Government Press Office 🇮🇱 (@GPOIsrael) January 8, 2026

В съобщението Нетаняху посочи Младенов като "назначен" генерален директор на съвета, който е предназначен да наблюдава прилагането на втората и далеч по-сложна фаза от прекратяването на огъня.

Нямаше незабавно потвърждение от Вашингтон, но назначението бележи важна стъпка напред за мирния план на Тръмп за Близкия изток, който е в застой след октомврийското прекратяване на огъня, слагащо край на повече от две години боеве между Израел и Хамас.

Очаква се Тръмп да назначи членовете на съвета по-късно този месец, като Младенов ще бъде техен представител на място.

Висш американски служител, пожелал анонимност, тъй като назначението не е официално обявено, потвърди, че Младенов е изборът на администрацията на Тръмп за ежедневен администратор на Съвета за мир.

Съгласно плана на Тръмп, съветът трябва да контролира ново технократско палестинско правителство, разоръжаването на Хамас, разполагането на международни сили за сигурност, допълнителното изтегляне на израелските войски и възстановяването на Ивицата Ивица.

Младенов е бивш български министър на отбраната и външните работи, който е бил пратеник на ООН в Ирак, преди да бъде назначен за мирен пратеник на ООН в Близкия изток от 2015 до 2020 г. През това време той често е работил за облекчаване на напрежението между Израел и Хамас.

Първата фаза на прекратяването на огъня, която започна на 10 октомври миналата година, спря боевете и доведе до размяна на заложници, държани от Хамас, в замяна на стотици палестинци, държани от Израел.

Споразумението до голяма степен е спазено, макар че е помрачено от взаимни обвинения в нарушения.

Хамас все още не е върнал тялото на един заложник - израелски полицай, убит при нахлуването на 7 октомври 2023 г., което предизвика войната. Междувременно продължаващите израелски удари в Газа са убили над 400 палестинци, според местни здравни служители.

Израел твърди, че ударите са в отговор на нарушения на споразумението, но палестинските здравни служители казват, че сред загиналите има десетки цивилни.

В четвъртък лидерите на Египет и Европейския съюз, които се срещнаха в Кайро, призоваха за разполагане на международни стабилизационни сили в Газа, които да наблюдават спазването на прекратяването на огъня през октомври.

"Ситуацията е изключително тежка. Въпреки това Хамас отказва да се разоръжи. Това блокира напредъка към следващия етап от мирния план, като същевременно Израел ограничава и международните неправителствени организации, които излагат на сериозен риск достъпа до хуманитарна помощ", каза ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас. "Няма оправдание хуманитарната ситуация в Газа да се е влошила до сегашното ниво."

UNRWA предупреждава за "огромен вакуум" в помощта

Междувременно ръководителят на агенцията на ООН за палестинските бежанци предупреди в четвъртък, че израелският натиск върху организацията рискува да създава "огромен вакуум" в услугите.

Филип Лацарини, генерален комисар на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство (UNRWA), заяви пред репортери в Анкара, че никоя друга организация няма капацитета или "общностното доверие" да предоставя здравни, образователни и социални услуги там.