Доколко е възможен бунт на кюрдите в Иран?

Докладите сочат, че кюрдски ирански бойни групировки са започнали офанзива срещу силите на иранския режим в северозападната част на страната, уж с подкрепата на САЩ.

Кюрдските групировки отрекоха съобщенията. В статия на Washington Post в четвъртък Белият дом потвърди разговори с кюрдските лидери, но не каза, че тези дискусии са напреднали по-нататък. Въпреки че един служител, лидерът на PUK Бафел Талабани, каза: „Тръмп беше ясен в призива си“ в неделя, че „кюрдите трябва да изберат страна в тази битка - или с Америка и Израел, или с Иран“.

Кюрдите са едно от най-големите етнически малцинства в Иран и са концентрирани по западната граница на страната с Ирак и Турция. По време на революцията през 1979 г. много кюрди се надяваха, че новата Ислямска република ще предостави известна степен на регионална автономия. Разочаровани от това, което те смятаха за липса на признание, няколко кюрдски партии скоро се сблъскаха с новата държава във въоръжен конфликт, който в крайна сметка беше потушен, оставяйки кюрдските региони силно секюритизирани оттогава, пише за Responsible Statecraft Адам Уайнстийн е заместник-директор на програмата за Близкия изток в Института Куинси.

Районът се завърна в световния фокус през 2022 г. след смъртта на Махса Амини, 22-годишна иранка от кюрдски произход от Саккез, която почина в полицейски арест, след като беше задържана от иранската полиция за морал. Смъртта ѝ предизвика национални протести, които започнаха в кюрдските региони и се разпространиха из Иран под лозунга „Жена, живот, свобода“, получавайки световно признание.

Етническият бунт обаче е малко вероятно да привлече широка подкрепа сред населението на Иран

Той също така ще предизвика незабавна тревога в Анкара. Турция отдавна се противопоставя на сътрудничеството на САЩ с кюрдските въоръжени групировки в Сирия и със сигурност ще гледа с еднаква загриженост на появата на подкрепян от САЩ кюрдски бойни позиции в Иран.

Много кюрди все още помнят, че насърчавайки въстанията срещу Саддам Хюсеин през 1991 г., Съединените щати в крайна сметка стояха настрана, докато силите на Саддам смазваха кюрдските бунтовници. Неотдавнашното решение на Вашингтон да си затвори очите, докато новото сирийско правителство предприемаше стъпки за разпускане на де факто кюрдската автономна зона в североизточна Сирия, до голяма степен се разглежда по подобен начин.

Иранските кюрди въпреки това могат да продължат с въстанието, ако го разглеждат като мимолетна възможност.