Как с конфликта в Близкия изток Тръмп избра Путин пред Запада

Жестока ирония е, че най-големият победител в катастрофалната война на Доналд Тръмп срещу Иран е Владимир Путин. Или по-точно руската военна машина, която той командва.

Преди Тръмп да бъде убеден или измамен от Бенямин Нетаняху да наложи "смърт, огън и ярост“ на Иран и да разгърне хаос в целия Близък изток, руската икономика страдаше тежко от натиска на санкциите и войната. В един момент тя вече нямаше да може да поддържа войната си на изтощение в Украйна.

Сега, тъй като Москва зависи толкова много от износа на петрол и газ, далеч по-доходоносен от преди, страната се радва на финансов процъфтяващ износ.

Всъщност, нещастните граждани на Запад, които купуват бензин и отопляват домовете си, подхранват продължаващите атаки срещу цивилни в Украйна. По този начин "президентът на мира“ не само е завлечен в блатото на конфликт в Близкия изток, в който се закле никога да не влиза, но и е помогнал на Путин да удължи собствената си агресивна война в Украйна.

Последното разхлабване на американските петролни ограничения срещу Русия, позволяващо на „сивия флот“ от танкери без флаг, нарушаващи санкциите, да действат безнаказано, само допринася за мрачните макроикономически последици от тази война. Докато Великобритания, например, регистрира нулев икономически растеж през януари и е на ръба на рецесията, Русия се радва на бум на природните ресурси – около 5 милиарда паунда допълнително само от началото на войната, тъй като цената на барел петрол се колебае около 100 долара.

Представете си какво би означавало за Кремъл повторното удвояване на цените на петрола и газа. Точно това се хвали иранският режим – "готови сме петролът да бъде 200 долара за барел, защото цената на петрола зависи от регионалната сигурност, която вие дестабилизирахте“. Може би това е просто някаква бравада, идваща от купчина развалини в центъра на Техеран, но не е немислимо в безпрецедентни времена.

В отговор Тръмп прави тромав опит да придаде малко позитивен оттенък на огромната си ненасилствена грешка. Той се хвали, че: "Съединените щати са най-големият производител на петрол в света, така че когато цените на петрола се покачват, ние печелим много пари". 

Разбира се, местоимението "ние“ в този контекст означава главно американските петролни компании, а не американския народ.

Средностатистическият американец сега плаща повече, за да зареди пикапа, повече за отопление на домовете си и, с течение на времето, когато ефектите се проявят напълно, повече за хранителните си стоки и почти всичко останало. Това, разбира се, е в допълнение към тарифите, т.е. вносните такси, които той вече е наложил върху всичко, което Америка внася от външния свят – дървен материал от Канада, коли от Германия, кукли Барби от Китай. Всичко се покачва, покачва, покачва.

Струва си да се повтори, че това е първата война в Близкия изток, която засяга всяка нация в региона и тя донесе най-големите ограничения в световните доставки на петрол и газ (да не говорим за хелий и други странични продукти). Това не е просто "екскурзия“, както Тръмп обича да я нарича (дали не е чул правилно генералите си, когато са я нарекли "нахлуване“?). Нито пък е бърз хирургически удар по детинския начин, по който министърът на отбраната Пийт Хегсет го представя. 

Със сигурност не е компютърна игра, както онези неприлични видеоклипове на Белия дом изобразяват смърт и наранявания. Това е война по избор, която е също толкова неконтролируема, колкото всяка от онези, водени от предшествениците на Тръмп в Афганистан, Ирак, Сирия или Либия – но има дори по-тежки глобални последици, пише в анализа си The Independent.

Войната не изглежда да ще свърши скоро, дори и Тръмп да иска, защото държавите от Персийския залив се нуждаят от защита от САЩ, а Ормузкият проток трябва да бъде освободен. Само Америка може да направи това и сега няма друга алтернатива, освен да продължи асиметричния конфликт, който в момента губи.

Войната с Иран вече се усеща като дебакл от мащаба на Виетнам. Тръмп ще плати висока политическа цена за историческия си гаф, когато американците дадат присъдата си за безразсъдната му политика на междинните избори през ноември. Какво унижение донесе американският президент на Америка за нейния 250-годишен рожден ден.