Ще решат ли нефтопроводите войната с Иран?

Стратегията на Иран във войната със САЩ и Израел вече е ясна: да наложи непоносим икономически натиск върху президента Доналд Тръмп, като го принуди да се откаже от своята „война по избор“, докато цените на бензина в САЩ се повишават.

Има ли начин този план за оцеляване на Ислямската република да се провали? Да, ако старият ѝ регионален враг, Саудитска Арабия, успее да стабилизира петролния пазар.

Тръбопроводът Изток-Запад

Тук се намесва тръбопроводът Изток–Запад, дълъг 1200 километра, който пресича Арабския полуостров от Персийския залив до Червено море. Основната му цел е именно за такъв исторически момент: евентуално затваряне на Ормузкия проток от страна на Иран.

Саудитците го изграждат преди 45 години, мислейки, че един ден Техеран ще успее да направи това, което тогава било немислимо - да спре корабоплаването през този тесен воден коридор.

Ормузкият проток

Протокът е пропусквателна точка за около 20  млн. барела дневно суров петрол и рафинирани продукти - приблизително една пета от глобалното потребление.

Саудитският тръбопровод не може да компенсира изцяло този обем - дори не се доближава. Но може да осигури алтернативен маршрут за до 5 млн. барела на ден.

Друг тръбопровод, собственост на Обединените арабски емирства, предлага отделен обходен маршрут към Оманския залив с капацитет 1,5 млн. барела дневно. При извънредна ситуация ОАЕ вероятно могат да увеличат потока до близо 2 млн. барела.

Заедно тези тръбопроводи могат да забавят - макар и да не спрат - неконтролируемия скок на цените на петрола, ако двете страни успеят да насочат достатъчно танкери към пристанищата за товарене, където се доставя петролът.

В момента около 25 супертанкера, всеки с капацитет приблизително 2 млн. барела, са се отклонили от първоначалните си дестинации и се насочват към новите точки за товарене. Остава да се види дали пристанищната инфраструктура ще се справи с тази „армада“.

Загубата на доставки след първите удари срещу Иран беше толкова жестока, че цените на петрола скочиха над 100 долара за барел веднага след отварянето на енергийния пазар в неделя вечерта - увеличение от 20% само за няколко секунди. В реално изражение цената на петрола все още е далеч под предишни пикове. Цената от 139 долара за барел, достигната през март 2022 г. след руската инвазия в Украйна, се равнява на около 157 долара в днешни пари.

Цената от 147,50 долара през юли 2008 г. би била около 205 долара за барел днес. Освен това ценовият шок засега е краткотраен - измерван в дни, а не в месеци или тримесечия.

За да се превърне ценовият скок в пълномащабна криза, цената трябва да се покачи още и да остане висока за по-дълъг период. Но ако дните на бомбардировки и ответни удари се превърнат в седмици, натискът върху пазара неизбежно ще се засили.

Обходните тръбопроводи спестяват време, но нищо не може да замени повторното отваряне на Ормузкия проток.

Рискове за Рияд и Абу Даби

Появяват се и нови рискове. Саудитска Арабия и ОАЕ вървят по тънка линия на сигурността. Пренасочването на петрола чрез обходните тръбопроводи е част от ангажимента им да поддържат енергийните пазари снабдени, независимо от обстоятелствата. Но действията им очевидно помагат на Вашингтон и могат да провокират нови военни ответни действия от страна на Техеран.

С увеличаването на броя танкери, насочени към новите точки за товарене извън Персийския залив, сред енергийните среди в Рияд и Абу Даби расте тревогата, че тръбопроводите, помпените станции или дори самите пристанища могат да бъдат атакувани от дронове.

Сунитските арабски държави в Персийския залив отдавна имат напрегнати отношения с Иран - страна с шиитско мнозинство. В последните години обаче Рияд и Абу Даби се опитват да подобрят отношенията.

Преди избухването на бойните действия те активно насърчаваха Техеран да постигне дипломатическо споразумение със САЩ чрез преговори, посредничени от Оман.

Петролът обаче ги вкарва в конфликта- с непредвидими последици. Все повече Третата война в Персийския залив започва да напомня на някои моменти от Втората световна война.

Например Битката за Атлантика, когато Германия се опита да прекъсне доставките на основни стоки за Великобритания. Сега това е битката за тръбопроводите.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria