Тянанмън, 20 години по-късно

Цивилен полицай поставя камера на площада. Снимка: БГНЕС 

8 / 16

Малко след кървавото потушаване на продемократичните протести на китайския площад Тянанмън през 1989 година Китай се превръща в световен парий.

Бил Клинтън, който тогава е в предизборна кампания за президент, осъжда властите в страната и ги нарича „касапите на Пекин“.

Европейският съюз въвежда вето върху продажбата на военно оборудване за Китай, която е в сила и до днес.

Така започва обширния си репортаж CNN по повод 20-годишнината от кървавите събития на Тянанмън.

Протестите през 1989 година са предизвикани от смъртта на про-демократично ориентирания представител на властта Ху Яобанг, който умира на 15 април. 

Събитията преди 20 години са провокирани и от икономическата криза, в която Китай изпада през 1988 година, растящата инфлация (в големите градове тя достига 30%).

Всеобщото недоволство от статуквото изригва в публични протести. Хората се събират, за да почетат паметта на Яобанг, като в навечерието на погребението му на площада се събират 1 милион души.

Демонстрациите нямат определена кауза или лидер, а сред участниците са и разочаровани членове на Комунистическата партия, както и реформатори, които са против авторитарния режим и настояват за икономически реформи.

Протестите продължават седем седмици – от смъртта на Ху до фаталния 4 юни, когато танкове разчистват площад Тянанмън.

Военният отговор на демонстрациите води до смъртта на много цивилни граждани. Броят на загиналите и досега не е известен с точност.

Според някои тогавашни доклади на Китайския червен кръст убитите са 2600 души, но сега организацията отрича да е предоставяла такива данни.

Официалната статистика на китайското правителство е далеч по-скромна – 214 загинали, сред които и войници, както и 7000 ранени.
 
Комунистическата партия обаче преживява този тъмен етап от историята си главно заради позитивния ефект на икономическия растеж, който повишава жизнения стандарт на много хора.

Гражданите получават и право да се радват на по-голяма лична свобода и да преследват мечти – стига те да не са в ущърб на държавата.

За малко повече от десетилетие Китай успява да поддържа средно 9% ръст на икономиката годишно, главно заради огромните инвестиции и износ.

Въпреки че сега растежът е 5-8%, страната остава икономическа свръхсила и един от малкото светли лъчи в глобалната рецесия.

В момента Китай е третата най-голяма икономика в света, а някои предричат, че ще е лидер след само едно поколение време.

Въпреки че режимът продължава да е все така авторитарен, със значителни ограничения на свободата (спрямо разбиранията на западния свят) и една доминираща, управляваща партия, Пекин позволи плурализмът да процъфти в социалната и икономическата сфера.

Казано с други думи – ако хората се въздържат от идеи за превземане на властта, те имат шанса да мечтаят да са богати и да живеят луксозно.
 

Китайските власти обаче за пореден път дадоха ясно да се разбере, че страната е далеч от налагането на стандарти за свобода на словото.

Непосредствено преди 20-ата годишнина от кървавите протести за смяна на комунистическия режим китайската версия на социалната мрежа Twitter бе свалена.