Още по-голям геополитически удар за САЩ – Тръмп губи Азия от Китай

Поне от десетилетие развиващите се страни в Азия и Африка се тревожат, че стават все по-зависими от Китай. Те се опасяват от дългови капани, принудителни политики и скрити разходи, които биха могли да тласнат икономиките им към криза.

Кризата дойде - и тази логика беше обърната с главата надолу. След няколкото седмици война на САЩ и Израел срещу Иран и последвалите ответни удари именно страните, заложили на китайските вериги за доставки, се справят по-добре от онези, които се довериха на Pax Americana, пише Bloomberg.

Пакистан показа неочаквана устойчивост

Да вземем Пакистан. Досега страната би трябвало да е в разгара на пореден икономически и социален срив. Тя винаги е била уязвима към шокове в цените на енергията, тъй като внася почти цялата си енергия, голяма част от нея през Ормузкия проток.

Страната има 130 млрд. долара външен дълг и постоянен дефицит по текущата сметка, така че и най-лекото сътресение би трябвало да я тласне към познатата спирала: спешни молби към Международния валутен фонд, 18-часови спирания на тока, безредици по улиците.

Нищо подобно не се вижда. Има признаци на напрежение, разбира се: Исламабад повиши цените на горивата и планира да спира електричеството за по два-три часа дневно.

Продължителен недостиг на втечнен природен газ ще затрудни поддържането на работата на електроцентралите. Но в сравнение със ситуацията отпреди само няколко години, когато след руската инвазия в Украйна икономиката преживя пълен срив, сега страната показва забележителна устойчивост.

Каква е разликата? Произведените в Китай соларни панели. Пакистанците с ентусиазъм преминаха към слънчева енергия, като от 2024 г. насам внасят по около 17 гигавата фотоволтаици годишно. Една четвърт от домакинствата са инсталирали соларни панели за собствено ползване.

Исламабад дори не трябваше да харчи особено много пари за субсидиране на този преход към възобновяема енергия. Нужно беше само да се възползва от китайския свръхкапацитет, вместо да се бори с него, и да го направи полезен за собствените си граждани, като поддържа ниски мита.

Цената на вносните соларни панели спадна с почти 60% през 2024–25 г.; субсидиите на Пекин поддържаха фабриките му работещи, но също така финансираха електрификацията на милиони домакинства в Пакистан.

Евтините китайски технологии се превръщат в източник на устойчивост

Много други държави направиха обратния избор, за да защитят местното производство или да сведат до минимум политическия риск. Тези, които се опитаха да държат евтините фотоволтаични клетки извън страните си, отчетоха много по-бавен темп на навлизане и в резултат са далеч по-изложени на хаоса в Залива.

И соларните панели не са единственият пример как евтините китайски стоки се оказват източник на устойчивост, а не на разруха. Непал има по-висок дял на електромобили от която и да е страна в света, с изключение на Норвегия.

Огромният му вносен парк от евтини електрически автомобили означава, че той е много по-малко притеснен от цените на бензина, отколкото повечето му азиатски съседи. А тези коли се движат с чиста електроенергия, идваща от хидроенергийна инфраструктура, частично финансирана от Пекин.

Не е трудно да си представим политици от целия развиващ се свят, които гледат тези примери и стигат до извода, че залагането на Пекин всъщност не е по-рискованият избор.

Някои може вече да са поели по този път; вносът на китайски соларни панели рязко се увеличи през последните две години, особено в Субсахарска Африка. Ако единственият избор е между зависимост от предвидимо меркантилисткия Пекин и зависимост от хаотични, егоцентрични и дестабилизиращи САЩ, изборът е очевиден.

Контрастът със САЩ става все по-видим

Това може да се окаже погрешна преценка. Не е разумно да си въобразяваме, че разчитането на добрата воля на Пекин е по-безопасно. Само през последната година Китай показа готовност да превръща контрола върху веригите за доставки в оръжие - например при производството на магнити и редкоземни елементи.

Но в момента контрастът е ярък. Страните, които вярваха, че отвореният търговски ред, подкрепян от американската хегемония, ще ги предпази от сътресения, изпитват затруднения; онези, които избраха да поемат риска от зависимост от китайски внос и инфраструктура, показват неочаквана устойчивост.

Това ще стане още по-лошо, ако Тръмп се изтегли от Залива, без да положи усилия да отвори отново Ормузкия проток. Тогава урокът, който светът ще научи, ще бъде още по-суров: Америка ще взема решения за вашите енергийни доставки, няма да поема никаква отговорност за последиците и след това ще си тръгне. Китай ще ви продаде технологията, която ви позволява да престанете да се интересувате от това какво правят САЩ.

Това е много по-голям геополитически удар за Съединените щати от всяка загуба на престиж във войната с Иран. Тръмп може да е смятал, че ще бъде запомнен като президента, който е възстановил американското величие, като е решил дългогодишни проблеми - Венецуела, Иран, може би Куба. Вместо това изглежда, че ще бъде запомнен като президента, който е изгубил Азия в полза на Китай.

Още подобни материали четете на Bloomberg TV Bulgaria