Докато Армения гледа на Запад, Русия заплашва енергийните ѝ доставки

Армения, малка страна без излаз на море с 3 милиона души в Кавказ и бивша съветска република, ще отиде на избори на 7 юни. Традиционно силен съюзник на Русия, тя наскоро се обърна на запад и започна да кандидатства за присъединяване към Европейския съюз. В момента Партията на гражданския договор на премиера Никол Пашинян, която е за подобряване на отношенията със Запада, води в анкетите преди изборите.

Разтревожена, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова потвърди на 27 май, че Русия е изпратила писмо до Армения, в което се посочва, че ако процесът на присъединяване към ЕС продължи, руската страна ще спре или едностранно ще прекрати Споразумението за сътрудничество в доставките на природен газ, петрол и необработени диаманти, пише Даниел Маркинд за Forbes.

Това може да има огромно въздействие върху Армения. За разлика от съседния си Азербайджан, Армения няма значителни находища на петрол или природен газ и разчита на Русия за около 82% от природния си газ. Въпреки това, премиерът Пашинян провежда прозападна политика след загубите на Армения от Азербайджан във войните за окупирания от Армения регион Карабах през 2020 и 2023 г., което доведе до голям брой етнически арменски бежанци, завръщащи се в Армения. Отбелязвайки присъствието на руски миротворци в региона по това време, Пашинян обвини Русия, че не е защитила страната му и е преустановил участието на Армения в Организацията на договора за колективна сигурност, регионална отбранителна рамка, оглавявана от Русия.

Докато Армения страда от загубата на Карабах през 2023 г., Азербайджан печели дипломатически и стратегически позиции.

През август 2025 г. азербайджанският президент Илхам Алиев и премиерът Пашинян се срещнаха във Вашингтон с президента Тръмп и сключиха мирно споразумение, което сложи край на войната, призна суверенитета на Азербайджан над Карабах и установи „Пътя на Тръмп“ за мир и просперитет.

Администрацията на Тръмп последва посещението на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Армения и Азербайджан, подписвайки споразумения за стратегическо партньорство с двете страни. Въпреки тези развития, Раздел 907 от Закона за подкрепа на свободата остава в сила и е предмет на ежегодни президентски отменяния. Този закон, приет през 1992 г., забранява пряката американска помощ за Азербайджан. Той датира от първия карабахски конфликт и е въведен в отговор на блокада, наложена от Азербайджан на Армения по това време. Имаше причина за блокадата - окупация на азербайджанска територия, но всичко това е древна история днес, когато Азербайджан доставя енергийни ресурси и храни на Армения.

Раздел 907 е бил отменян многократно от американските президенти оттогава, като последното отменяне на президента Тръмп се случи на фона на променящите се съюзи в региона.

Възможността Съединените щати да се приближат все повече до Азербайджан и Армения, докато Русия се оказа ненадежден съюзник на Армения, очевидно тревожи Москва и влиятелните проруски арменски кръгове, особено в диаспората. Отдалечаването от Русия също означава, че Армения трябва да намери заместител на руската енергия.

Американските петролни и газови компании може да имат възможности да свържат арменската газова мрежа и петролни рафинерии с Азербайджан. На заседание на кабинета на 28 май президентът Тръмп похвали арменския премиер Никол Пашинян.

В сряда, 26 май, Тръмп публикува:

"Скоро Съединените щати и Армения ще започнат заедно пътя на Тръмп за международен мир и просперитет, който ще трансформира Южен Кавказ и ще помогне на нашите прекрасни американски енергийни компании да получат достъп от Централна Азия чак до Съединените щати."

Русия реагира яростно. На 30 май Русия отзова посланика си в Армения за консултации, позовавайки се на последните стъпки на Армения към Запада. Продължавайки последните си стъпки за затягане на икономическите ограничения на Армения, Москва добави и „временни ограничения“ върху арменския износ на избрани плодове и зеленчуци към забраните, които вече беше наложила върху арменската минерална вода, вина и ракия. Президентът Путин, подкрепен от други държави-членки на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), започна да оказва натиск върху Ереван да проведе референдум за това дали страната ще остане в ЕАЕС или ще кандидатства за присъединяване към Европейския съюз. На 1 юни Пашинян отхвърли идеята за провеждане на референдум по въпроса засега. Победа на Пашинян би застрашила допълнително позициите на Русия в южния пояс на Евразия и би увеличила шансовете за намеса на американските енергийни компании.

Докато Владимир Путин продължава да източва страната си в Украйна, контролът му над "задния му двор" се разпада. Вместо да разширява руското влияние с бързо и решително превземане на Украйна, преминаването на Армения в западния лагер сигнализира, че руското влияние намалява сред съседите му, създавайки възможности за американски дипломати и бизнеси. Трайното отменяне на ограниченията по чл. 907 би отворило нови бизнес възможности за американски компании в енергетиката, минералите, транспорта и други, консолидирайки печалбите, които администрацията на САЩ е работила усилено, за да осигури. Със сигурност това е обратното на това, което Путин е възнамерявал, но такава е съдбата на войната.