Дилемата на Армения: сближаване с ЕС под строгия руски надзор

Бившата съветска република отправя предложения към Азербайджан и Турция, надявайки се, че и двете страни ще предприемат стъпката да отворят отново границите си и да ратифицират мирното споразумение от 2025 г. На контролно-пропускателния пункт за пристигащи на летището в Ереван, столицата на Армения, полицаят внимателно проверява документите. Той ги одобрява и подпечатва паспорта на новодошлия. Печатът вече не изобразява планината Арарат, планината, която има такова значение в историята на малката южнокавказка държава. Тя е била там преди по-малко от година. Беше премахнат преди няколко месеца от правителството на премиера Никол Пашинян, същият премиер, който винаги носи видна значка на ревера си, изобразяваща географските очертания на страната, с изключение на Нагорни Карабах, анклавът, за който са водени три войни с Азербайджан от падането на Съветския съюз през 1991 г. насам, пише испанският El Pais.

Това са два жеста от страна на правителството в Ереван: единият към Турция, където се намира тази библейска планина, която някога е била в сърцето на историческа Армения - първата страна, обявила се за християнска през 301 г. сл. Хр.; Другият жест е насочен към Азербайджан, страна, с която е постигнала предварително мирно споразумение през 2025 г., което все още не е ратифицирано. Изглаждането на неравностите с тези съседи е ключово за Армения, бивша съветска република с едва три милиона жители, да се придвижи към присъединяване към Европейския съюз.

Това е и за насърчаване на по-тесни връзки със Съединените щати, чийто президент Доналд Тръмп беше кръстникът на предварителното мирно споразумение. За властите в Ереван, предвид амбицията им да бъдат кръстопът, който скъсява пътя между Изтока и Запада и привлича инвестиции, е от решаващо значение Турция и Азербайджан да отворят отново границите си с Армения, затворени от 1993 г. насам.

Досега тези стъпки дават дипломатически резултати: полугодишната среща на Европейската политическа общност се проведе на 4 май в Ереван, а първата среща на върха ЕС-Армения се проведе на следващия ден. Това са признаци на подкрепа за пътя, поет от Пашинян, журналистът, който дойде на власт, след като ръководи революция през 2018 г., която свали проруския Серж Саргсян, обвинявайки го в корупция. Премиерът намира подкрепа и в цифрите: през 2025 г. Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна повече пари на Армения от всякога: 426 милиона евро.

А за следващите години са планирани инвестиции от 2,5 милиарда долара;

администрацията на САЩ, от своя страна, планира да насърчи коридор през южната част на страната, който скъсява маршрутите на Южен Кавказ (пътища, железопътни линии, нефтопроводи и газопроводи), който нарича "Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет" (TRIPP). Ще трябва да изчакаме до изборите на 7 юни, за да разберем каква реална подкрепа имат тези жестове сред населението. Съдейки по топлото посрещане, оказано на 6 май на Пашинян и френския президент Еманюел Макрон в Гюмри, втория по големина град в страната, хазартът на правителството изглежда вероятно ще се изплати. Анкетите също сочат в тази посока, давайки предимство на неговата партия, проевропейския "Граждански договор".

След нея, с известно разстояние, се нарежда проруската "Силна Армения", водена от арменско-руския олигарх Самвел Карапетян, който е под домашен арест, обвинен в подстрекателство към преврат. След революцията през 2018 г. Армения постигна значителен напредък в международните класации за демократично качество, като тези, съставени от The Economist. През последните години обаче се наблюдава лек спад.

Гарих Мискаян чака пред библиотеката на Ереванския университет. Оттам той води екскурзовод до мазето на сградата, където се намира офисът на "Рестарт". Тази студентска организация, която той ръководи, е била ключова за революцията през 2018 г., според 30-годишния историк. Той обяснява, че сега координира срещи между млади хора и политически партии:

"Нашата цел е те да участват в политиката. Анкетите показват, че не се интересуват. И всички взети решения ги засягат. Първите, които загинаха в Нагорни Карабах, бяха млади хора", твърди той.

Мискаян обяснява, че "Рестарт" е запазил дистанция от правителството след революцията преди осем години и въпреки че не изяснява политическата си принадлежност, е ясен пътят напред:

"Видяхме влиянието на Запада и на Русия. Споделяме западните ценности. Виждаме бъдещето в Европа. Въпреки че нямаме проблем с Русия", подчертава той.

Нищо от това не остава незабелязано в Москва, историческия съюзник на Армения, и присъства в ежедневието на страната. Влаковете се контролират от руската държавна железопътна компания (която държи концесията до 2038 г.); много от табелите по улиците (както официални, така и рекламни) са на руски език; в столицата, само на крачки от улица "Пушкин", се намира Държавният университет "Брюсов", кръстен на друг руски поет.

Владимир Путин използва честванията на 9 май (в памет на победата над нацистите във Втората световна война), за да каже, че опитът на Армения да се присъедини към ЕС е "сериозен въпрос".

"Видяхме същото в Украйна. Всичко започна с опита на Украйна да се присъедини към ЕС", отбеляза той. Нееднозначният отговор на Пашинян дойде този понеделник:

"Не искаме да навредим на интересите на Русия. [...] Ще продължим с идеята за задълбочаване на бъдещите ни отношения с ЕС." "Знаем, че не можем да бъдем в два митнически съюза едновременно", обясни депутатът Мария Карапетян от управляващата партия в парламентарна заседателна зала. "Създаваме меню от опции за арменския народ, защото предвид миналия ни опит, не е добре за нас да сме без алтернативи", обяснява тази бивша учителка, която влезе в политиката след революцията от 2018 г. и признава, разхождайки се из градините на парламентарния комплекс, че винаги си е представяла "по-спокоен живот" от този, който има сега.

"Силна Армения", проруската партия на магната Карапетян, отговаря писмено:

"Вярваме, че е напълно възможно да се поддържат балансирани и все по-тесни отношения едновременно с Европейския съюз, Турция, Съединените щати и Русия. 

"Това, което Армения прави, е диверсификация, ориентирана към Запада", тълкуват Сергей Мелконян и Анахиде Пилибосян в стъклените офиси на APRI, най-големия институт за политически изследвания в страната.

Тя, вицепрезидентът на организацията, смята, че тази "диверсификация" е това, което "нейната страна трябва да прави". Но бързо поставя граница:

"Важно е да се разбере, че Армения не е Украйна или Молдова." Какво има предвид тя? "Вижте географията!", отговаря той с възмутена изненада. "Ние не сме толкова близо до сърцето на Европа, колкото тези страни. Тяхното геополитическо или географско положение показва много ясно, че от тяхна гледна точка заплахите идват от Русия. От гледна точка на Армения заплахите не идват предимно от Русия, а от Азербайджан и Турция. Имаме само две отворени граници: с Грузия и Иран."

Азербайджан и Турция са посочени от двамата изследователи, които не виждат "добра воля" в тях. Те посочват, че споразумението, постигнато в Съединените щати, все още не е ратифицирано и че Азербайджан налага предварителни условия, които не са в текста, договорен през август 2025 г. между Ереван и Баку. "Топката е в полето на Азербайджан", отбелязват те, след като подчертават граничната блокада, нещо, което би могло да попречи на Пашинян и стратегията на ЕС да превърнат Армения в кръстопът, който отваря нови пътища между Азия и Европа, когато други (като руския или Червеноморския маршрут) са затворени.