Паметниците на Червената армия извън Русия падат, в Берлин започна дебат

В Трептоуър парк 30-метрова бронзова статуя на изваян войник от Червената армия защитнически държи германско дете в едната си ръка, а в другата - меч, с който разбива свастика на парчета.

Трудно е да се намери пътеводител на Берлин, който да не препоръчва на туристите да се отбият в обширния парк в югоизточената част на столицата, за да посетят площ от девет хектара в центъра му. Съветският военен мемориал е мястото, където са погребани повече от 7000 от 80 000 войници от Червената армия, паднали в битката за Берлин през 1945 г.

Централната му алея, завършена през 1949 г., е оградена от 16 саркофага от бял варовик, всеки от които е украсен с цитат от Йосиф Сталин, изложен на немски и руски език и облицован със злато.

В продължение на десетилетия Германия до голяма степен е оставила своите паметници от съветската епоха на мира

Това обаче може би е на път да се промени. Руската инвазия в Украйна и статутът на президента Путин като глобален пария промениха начина, по който се възприема мемориалът. Историци и активисти твърдят, че паметниците представят сталинистка версия на историята и продължават да служат като троянски кон за руската пропаганда днес, пишат от The Times.

В отговор в парламента на Берлин се предприема движение за добавяне на исторически контекст към мястото. Александър Фрайер-Винтерверб, представител на района Трептов-Кьопеник, в който се намира паркът, иска да назначи експертна група, която да препоръча промени.

"Струва ми се, че това място е предимно за пропаганда, а не за отделните хора, дали живота си за освобождението на Берлин", казва Фрайер-Винтерверб пред The ​​Times. "Това е съвременен исторически документ, така че целта ми не е да прикривам нещо, но искам да бъде поставено в контекст."

Като пример той цитира твърдението на саркофага, че "Втората световна война е започнала със срамното нападение на хитлеристка Германия срещу славния Съветски съюз".

Този мемориал, както е типично за тези, създавани в съветската епоха, посочва годините на войната като 1941 до 1945, като пренебрегва нацисткото нахлуване в Полша през 1939 г., както и тайния нацистко-съветски пакт за разделяне на Източна Европа между тях, довел до разделянето на Полша и балтийските държави.

"Това е шамар в лицето на поляците и всички останали хора, които са страдали през тези години, ако не разкажем историята както трябва другаде", подчертава Фрайер-Винтерверб от лявоцентристката социалдемократическа партия.

Неговото предложение е входната зона да се използва за предоставяне на контекст.

В много отношения това е умерена реакция в сравнение с Полша и балтийските държави, които демонтираха голям брой статуи в чест на Червената армия, описвайки ги като икони на руския империализъм и окупация.

Русия отвърна на удара, като премахна почитта от мемориални места или гробища за граждани на тези страни, убити в съветските лагери ГУЛАГ.

Предложението за поставяне на обяснителни табели предизвика негативна реакция както от крайно левите, така и от крайно десните в германската политика. Но Ева Якубовска, член на борда на базираната в Берлин украинска застъпническа група Vitsche, твърди, че съветските паметници са част от исторически наратив, който Кремъл използва, за да оправдае войната си от 2014 г. насам.

"Русия вече използва тези места като пространства за пропаганда, за да твърди, че всичките ѝ действия са за защита и самозащита", обяснява тя. "Историческата отговорност на Германия не е към държава или нейната идеология, а към войниците, с чиято памет се злоупотребява днес."

От 2022 г. насам мястото на Трептов парк често се превръща в гореща точка на напрежение около войната

През април 2022 г. статуя на съветски войник беше вандализирана с надпис "Украинска кръв по руски ръце" и "Путин = Сталин".

За Якубовска значението на мястото в рамките на кремълската идеология означава, че добавянето на исторически контекст ще изисква много повече от някои информационни табла. В дългосрочен план тя би предпочела да види увеличено разпределение на държавни средства за подкрепа на образователни и художествени проекти, ангажирани с наследството на мемориала и други подобни на него, както и ролята, която те играят в Берлин днес.

"Истинското възпоменание трябва да бъде живо и непрекъснато", казва Якубовска. "Това не е само за Русия - как можем да се уверим, че четем историята критично и да спрем да бъде манипулирана?"

Полският историк Хана Радзейовска се съгласява, че случаят със съветските паметници предлага възможност на Германия да проведе дългоочакван преглед на своята известна "култура на паметта". Тя вярва, че Германия би могла да се поучи от подхода, възприет от полските и балтийските си съседи - те разглеждат паметниците не само като почит към загиналите във войната, но и като маркировка на територия в съответствие със сталинистката идеология.

"Защо няма паметник за американските или британските войници, които също са освободили германците?", попита Радзейовска, директор на Института Пилецки в Берлин. "Фактът, че единственият видим аспект на това възпоменание е към тоталитарния режим, е много съмнителен."