Над 720 000 души са разследвани в Турция за връзки с "Гюлен"

Близо десет години след неуспешния опит за преврат в Турция мащабът на преследването срещу предполагаеми последователи на движението "Гюлен" продължава да расте. Повече от 720 000 души са били обект на съдебни производства, а над 127 000 вече са получили присъди, съобщи турският министър на правосъдието Акън Гюрлек.

В интервю за вестник Sabah той посочи, че властите са започнали производства срещу общо 720 338 души. Осъдените са 127 102, а разследванията или съдебните процеси срещу други 83 404 все още не са приключили.

Хиляди присъди за опита за преврат

По данни на министъра вече са приключили 289 дела, пряко свързани с опита за преврат от 15 юли 2016 г. По тях са осъдени 4891 души.

Утежнени доживотни присъди са получили 1634 души, други 1366 са осъдени на доживотен затвор, а на 1891 са наложени наказания с различна продължителност.

Гюрлек добави, че Върховният апелативен съд е потвърдил решенията по 236 от общо 271 дела, изпратени за разглеждане.

Издадени са заповеди за арест на 33 827 души. Други 10 485, обвинени или осъдени за участие в опита за преврат или за принадлежност към движението "Гюлен", в момента се намират в турски затвори.

Само през първите шест месеца на 2026 г. властите са провели 1065 операции срещу предполагаеми членове на движението и са задържали 2451 души.

Репресиите започват още преди 2016 година

Кампанията на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу движението "Гюлен" започна след разследванията за корупция през декември 2013 г., които засегнаха самия него, членове на семейството му и хора от най-близкото му обкръжение.

Ердоган определи разследванията като заговор, а през май 2016 г. турските власти официално обявиха движението за терористична организация, пише БГНЕС.

След опита за преврат на 15 юли същата година президентът незабавно обвини последователите на покойния мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен, че стоят зад него, и значително разшири вече започналите репресии.

Движението, което се представя като световна гражданска инициатива, вдъхновена от идеите на Гюлен, категорично отрича да е участвало в преврата или в каквато и да е терористична дейност.

Присъди за работа, банкови сметки и приложение за съобщения

След 2016 г. турските съдилища осъждат предполагаеми привърженици на движението по обвинения в тероризъм, като използват за доказателства и дейности, които сами по себе си са били законни.

Сред тях са работа в частно училище, свързано с движението, внасяне на средства в вече закритата Bank Asya, използване на приложението за съобщения ByLock, членство в свързан синдикат и абонамент за определени вестници и списания.

Като доказателство е използвана дори помощта за семейства на хора, изпратени в затвора или уволнени заради предполагаеми връзки с движението.

Критики от Страсбург и ООН

Европейският съд по правата на човека вече се е произнасял срещу Турция по подобни случаи.

По делата Yüksel Yalçınkaya срещу Турция и Yasak срещу Турция Голямата камара прие, че турските съдилища са правили извод за членство във въоръжена терористична организация само въз основа на използването на ByLock или на предполагаема принадлежност към движението.

Според съда това е ставало, без отделните елементи на престъплението да бъдат установени чрез индивидуална оценка на конкретния случай.

Експерти на Организацията на обединените нации също са критикували Анкара за неясно формулираните антитерористични закони и за прилагането на принципа "вина по асоциация", при който законни дейности могат да бъдат използвани като основание за наказателно преследване.

Те предупредиха, че произтичащият от тази практика модел на произволни задържания може да представлява престъпление срещу човечеството, ако се окаже широко разпространен или систематичен.