Турция - страната-членка на НАТО, която движи превъоръжаването на Европа

Превръщането на Турция в ключов стълб на европейската отбрана в началото беше постепенно. Анкара продаде своите новаторски дронове на Украйна, с което помогна за унищожаването на руски танкове. Тя беше домакин на първите кръгове от мирните преговори между Украйна и Русия. Когато режимът на Асад падна в Сирия, съседна Турция се превърна в дипломатически мост между международната общност и новото правителство в Дамаск, пише The Telegraph.

След това, по-рано тази година, Турция – зад затворени врати – помогна да се спрат израелските планове за активиране на ирански опозиционни групи, базирани в Ирак, с цел сухопътна инвазия в Иран, което би довело до още по-голям хаос и нестабилност.

Днес военната мощ, дипломатическото влияние и стратегическото географско положение на Турция са напълно очевидни, тъй като страната е домакин на среща на върха на НАТО.

Като дом на втората по големина армия в НАТО, Анкара през последното десетилетие инвестира значително в отбранителното производство.

Сега страната е в състояние да задоволи 80 процента от собствените си военни нужди, като същевременно изнася значителни количества в чужбина: износът достигна рекордно високо ниво от над 10 млрд. долара (7,4 млрд. лири) миналата година и се очаква да нарасне.

Освен дронове за Украйна, Турция е продала системи за електронна война и радарни системи на Полша,

започна строителството на кораби за военноморска логистика за Португалия и предстои да достави усъвършенствани реактивни тренировъчни самолети на Испания през следващите няколко години.

Това е в допълнение към системите за противовъздушна отбрана за Ирак и изтребители за Индонезия, както и други сделки.

Полша, Естония, Унгария, Албания, Косово и Босна и Херцеговина също са внесли оръжие от Турция, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

Очаква се увеличение на продажбите на турско оръжие, тъй като Европа се превъоръжава срещу нарастващата заплаха от Русия и тъй като Доналд Тръмп оказва натиск върху съюзниците от НАТО да харчат повече за отбрана.

TB2, дрон със средна височина и голяма автономност, проектиран и построен в Турция, олицетворява ролята на Анкара като доставчик на оръжие.

Компанията, която стои зад него - Baykar, чийто председател е женен за дъщерята на Реджеп Тайип Ердоган, турския президент - е реализирала износ на стойност 2,2 милиарда долара миналата година, което представлява по-голямата част от приходите ѝ. Държави, включително Украйна, Полша, Румъния и Хърватия, са внесли техни дронове от Турция.

Редица турски отбранителни компании, включително Roketsan и Aselsan, бяха включени тази седмица в мащабни отбранителни проекти на НАТО за разработване на ударни способности и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Една шега, чута на срещата на върха, беше, че Турция дори е успяла да посредничи между Запада и Запада – например, между Тръмп и европейските съюзници в НАТО, след като президентът на САЩ заплаши да се оттегли от алианса.

Тръмп е казал, че ако Ердоган не беше домакин на срещата на върха, нямаше да присъства.

Двамата лидери имат близки отношения – толкова близки, че президентът на САЩ заяви в Анкара, че обмисля да позволи на Турция да се върне в програмата за изтребители F-35, след като тя беше изключена през 2019 г. заради закупуване на руска ракетна система.

Дипломатическото влияние, което Турция притежава, стана полезно за Европа, която се озова на нестабилна основа с непредсказуемия Тръмп и по-малко надеждния чадър за сигурност на САЩ.

Никой друг съюзник на НАТО не е в такава позиция, разположен на кръстовището на Черно море, Източното Средиземноморие, Близкия изток и Кавказ.

Турция също така контролира проливите Босфор и Дарданели, които управляват достъпа до Средиземно и Черно море.

Страната отдавна заема неудобно място в западната архитектура за сигурност – член на НАТО от 1952 г., но държана на една ръка разстояние.

Само преди няколко години Турция дразнеше съюзниците си – забавяше кандидатурите на други страни, желаещи да се присъединят, отказваше да прилага западни санкции срещу Русия заради нахлуването ѝ в Украйна и потискайки несъгласието у дома, за тревога на западните служители.

Това вече не е така.

Но преминаването на Турция от аутсайдер към стълб на европейската сигурност остава предизвикателство.

Засега, въпреки напредъка на Турция в производството на отбрана, тя все още разчита на американски двигатели за задвижването на своя изтребител Kaan.

Нарастващите връзки на Европа с Турция може, изненадващо, да разстроят Тръмп. Той е раздразнен от избора на съюзниците от НАТО да купуват оръжия в Европа, вместо да купуват американски, за да постигнат увеличените си цели за разходи за отбрана.

Турското самохвалство предизвиква гняв и от Израел, където официални лица не искат страната, която някои наричат ​​"новият Иран", да получава изтребители F-35.

Бенямин Нетаняху, израелският премиер, се оплака, че това ще разруши баланса на силите в Близкия изток.

Публично европейските страни пренебрегват въпроса. Улф Кристесон, шведският премиер, заяви пред The ​​Telegraph, че не се притеснява да разстрои Израел като следствие от изграждането на по-силни отбранителни връзки на Запада с Турция, обяснявайки го като въпрос на изпълнение на приоритетите за разходи за отбрана. Но в частни разговори много дипломати и длъжностни лица признават, че Израел е основен дестабилизиращ фактор на световната сцена и не очакват това да се промени, докато не се наложи ново ръководство. Те също така очакват Израел да лобира в Европа срещу закупуването на оръжия от Турция.

Турция е критикувана от Иран за това, че се сближава със Запада – може би единственото нещо, за което Ислямската република и Израел могат да се споразумеят.

Всичко това може да бъде дестабилизиращо за Европа – и за света.

В краткосрочен план Европа няма друг избор, освен да работи с Турция, но в дългосрочен план това може да доведе до ответен удар и още по-голяма глобална нестабилност.