Сирски към Федоров: Извинявай, ако съм те обидил

Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Александър Сирски публично се извини на Михайло Фьодоров в колонка в "Military". В нея той говори и за разногласията си с бившия министър.

Ето какво написа Сирски: 

Ще бъда честен: не се интересувам от медийна работа. Не градя имидж и нямам политически амбиции. Ангажиран съм във война. 24/7. Затова рядко давам интервюта и почти никога не пиша колонки.

Но през последните дни мълчанието ми се тълкува като съгласие. Цяла митология за конфликти и саботаж се е изградила около армията и Генералния щаб. Затова веднъж за винаги ще кажа всичко лично.

Относно "конфликта"

За мен беше изненада да науча, че с министъра имаме конфликт. Възприемах отношенията ни като работни: със сложни проблеми, с различни позиции. Така трябва да бъде между две институции по време на голяма война.

Ако съм обидил някого: Михаило Албертович, извинете. Мога да бъда груб. Но моля вас, както и всички, които следят тази история с ентусиазъм: нека се съсредоточим не върху личното, а върху глобалното. Върху победата.

Защото има една идея, по-важна от всяка фамилия: Украйна е по-голяма от Федоров, Сирски и от всеки друг от нас. Украйна ще устои не защото има незаменими хора, а защото има армия, институции и милиони хора, които си вършат работата. Свеждането на тази война до конфронтация между двама души е най-голямата услуга, която можем да направим на врага.

И това се отнася не само за г-н Федоров и мен. Виждам как хората се разделят на "лагера на Федоров" и "лагера на Сирски". Веднага щом даден въпрос, свързан с войната или военните, се политизира, той се опростява до лозунг. И всеки от въпросите, за които в момента се спори в интернет - договори, обществени поръчки, мобилизация - е много по-сложен от всяка публикация за него. Лозунгите не се използват за вземане на решения, от които зависи животът на хората.

И втората мисъл, от която следва всичко, което ще кажа по-нататък: войната се печели с истинска работа, а не с обществената драма около нея. Следователно, останалото, което ще напиша, няма да е за взаимоотношения, а за работа.

Кой е отговорен за какво?

Нека започнем с основите, които бяха изгубени в дискусията.

Министерството на отбраната е осигуряването на войски, снабдяването, разработването на политики и гражданският контрол над Въоръжените сили на Украйна. Това е огромна работа, без която армията не може да се бори. Министърът не трябва лично да е на нулата и не трябва да бъде военен стратег. Това не е негова задача и не е негова отговорност.

Военната стратегия, планирането на операциите, ситуацията на фронта - по закон аз съм отговорен пред Върховния главнокомандващ. Удари на далечни разстояния, изолирането на Крим - това се прави от Въоръжените сили на Украйна, Службата за сигурност на Украйна, Службата за държавна сигурност на Украйна и се координира от Върховния главнокомандващ и мен. Не защото "не позволявам" на никого да успее, а защото така са изградени институционалните процеси във всички армии по света.

Когато ме обвиняват в "липса на стратегия", ще ви напомня за едно просто нещо: военната стратегия не е публичен документ или публикация в социалните мрежи. Докладва се на Върховния главнокомандващ и резултатът от него е видим на фронта, където милионна армия вече четвърта година сдържа превъзхождащ враг. Всеки, който изисква Върховният главнокомандващ публично да "представи стратегията", изисква тя да бъде представена на врага.

Напоследък говорим много за визия. Визията е полезно нещо: можеш да изградиш стартъп с визия. Но за да спечелиш война, ти е нужна стратегия. Визията рисува желаното бъдеще. Стратегията отговаря на въпроса откъде да вземеш резервите, боеприпасите, хората и времето, за да стигнеш до това бъдеще.

А ето и за "ръчното управление". Служа в армията повече от 40 години. Аз съм армеец: не поставям ултиматуми на моя командир и не контролирам войските чрез куриери. Милионна армия не се контролира чрез WhatsApp. Тя се контролира чрез щаба, заповедите и отговорността на командирите на място. Едно от последните решения: Делегирах правомощия на командирите на корпуси, включително по отношение на преместването на военнослужещи в рамките на корпуса. Това е обратното на ръчното управление.

Относно дроновете

Най-странното обвинение, което съм чувал, е, че уж "не искам да се бия с дронове".

Силите за безпилотни системи като отделен клон на въоръжените сили бяха създадени под мое ръководство. Лично аз внесох кандидатурата на Мадяр на президента да постави майор Мадяр начело на БПЛА. Това беше непопулярно решение и аз го поех под пълна отговорност. Защо той? Защото той не просто израсна от войник до офицер, а създаде уникално подразделение и има визия. Всички виждаме резултата всеки ден.

Човек, който "не иска да се бие с дронове", не създава първия в света отделен клон на безпилотните системи и не назначава командир за него, противно на всички традиции на военната йерархия.

Но ще кажа и втората част от истината, длъжен съм да го направя, защото резултатът на бойното поле е законово моя отговорност.

Дроновете днес причиняват голям дял от жертвите. Това е факт. Но за да се подготви бойното поле за ефективна операция на дронове, са необходими артилерия, минохвъргачки, инженерни средства, противовъздушна отбрана, електронна война и десетки други артикули. Генералният щаб предоставя на министерството пълен списък с необходимото за война. Всичко трябва да се закупи, не само това, което е в тенденция в момента.

Не воюваме с конвенционално малка държава. Срещу нас е враг, който превъзхожда във всичко, който се бие, по-специално, с артилерия, авиация и пехота. Не мога да прехвърля милионна армия "на дронове" за два месеца и да кажа: сега се бием така. Освен че това е очевидно приключение, всеки експеримент от такъв мащаб се плаща от нашите земи и нашия народ.

Относно кадрите

Казват, че промотирам "само лоялните". Вижте фактите. Мадяр. Апостол. Хнатов. Андрий Билецки. Редис. Верес. Ахил. Евгений Карас. Списъкът продължава. Това са хора, които са се издигнали от младши офицери до ръководни позиции. Аз ги назначавам, аз ги повишавам, аз се грижа за тях. Много от тези назначения бяха непопулярни в системата. Одобрих ги, защото единственият ми критерий е резултатът.

Да, процедурите по преместване са дълги и сложни. Но тези процедури се определят от нормативни актове, които са разработени много преди мен и които самото министерство има право да променя. Ще подкрепя всяко опростяване, което не разрушава контролируемостта на армията.

Относно административната работа

Няма да говоря за личности. Ще говоря само за фактите, защото те се отнасят до мотивацията на един милион души във войската.

Новите договори бяха представени преди повече от месец. Към днешна дата около 2000 военнослужещи са ги подписали за милионната армия. В същото време получих голям брой демотивирани войници и офицери, които очакваха едно условие, а получиха друго. Самата резолюция за "експеримента" повдига сериозни правни въпроси. Сравнете: увеличението на финансовата подкрепа в системата на Министерството на вътрешните работи беше осъществено чрез промени в бюджета и чрез Върховната рада. Това е разликата между решение и презентация. Защото презентациите не трябва да се превръщат в самопрезентации: зад всеки слайд трябва да има документ, бюджет и процедура. В противен случай, вместо решение, армията ще получи разочарование.

Същото важи и за мобилизационната реформа - задача, поставена от президента. Сухопътните войски и Централният комитет на въоръжените сили са в моята вертикала и ние сме готови за промени: присъстваме на всички заседания във Върховната рада, докладваме за всички нарушения на Държавното бюро за разследване и настояваме за включване на полицията. Но самата реформа е законодателна и административна работа на министерството. Чакам я, както чака цялата страна.

И последното нещо, за което нямам право да мълча, е финансовата подкрепа. Самият министър публично заяви, че част от средствата от заплатите на военните са насочени за закупуване на дронове. Поради това през втората половина на годината възникна въпросът за финансирането на плащанията.

Ще бъда честен: заплатата на войника не е резерв за преразпределение, а държавно задължение към хората, които рискуват живота си всеки ден. Заедно с правителството в момента търсим решение, така че всеки военнослужещ да получава своето навреме и в пълен размер. Просто няма друг вариант. Но трябва да си направим извод за бъдещето: решения за милиарди не могат да се вземат, без да се изчислят последствията за милион души.

Бих искал да отбележа отделно: тази колонка не е за тези, които спорят в социалните мрежи. Тя е за тези, които носят бремето на войната всеки ден. Нашите войници не се интересуват кой кого е надиграл в интернет. Те се нуждаят от снаряди, ротация, навременно плащане и увереност, че държавата работи зад гърба им, а не от спорове. Всичко, което написах по-горе, е за това.

Вместо заключение

Не воювам с министерството. Воювам с Русия. Генералният щаб никога не се е противопоставял на министерството: ние сме сътрудничили и ще сътрудничим с всеки министър, назначен от държавата. Защото в армията не избират с кого да служат. В армията изпълняват заповеди и си вършат работата. Но я вършат качествено.

Моята работа е война. Стратегия, фронт, хора. Това правя и ще продължа да правя. За предпочитане без интервюта и колонки.

Украйна е по-голяма от чиито и да било имена. И Украйна ще се пребори, ако всеки си върши работата на мястото.