Тръмп пропилява шанса си да постигне мир в Украйна

Един сериозен опит да се сложи край на войната означава да се пренасочи фокусът от териториалните въпроси, да се дадат реалистични обещания и да се съберат всички страни на масата за преговори

Когато Доналд Тръмп встъпи в Белия дом през януари 2025 г., осигуряването на бързо прекратяване на войната в Украйна беше сред основните приоритети в неговата външнополитическа програма. Въпреки политическата съпротива, той продължи да преследва тази цел в началото на втория си мандат, като възобнови диалога с руския президент Владимир Путин и започна паралелни дипломатически преговори с Киев и Москва, пише RS.

Осемнадесет месеца по-късно обаче мирните преговори зациклиха, а войната само се изостри. Вината за най-скорошния неуспех се носи на отклоняването на вниманието на САЩ към Близкия изток, но провалът на инициативата на Тръмп има по-дълбоки корени.

Просто казано, усилията на Тръмп в Украйна до този момент са били контрапродуктивни, като са отдалечили мира, вместо да го приближат. Фундаментални недостатъци в преговорния процес са подкопали усилията за постигане на примирие и са създали нови пречки пред сключването на краткосрочно примирие, които ще бъдат трудни за преодоляване.

Ако администрацията на Тръмп наистина иска да сложи край на конфликта в Украйна, ще трябва да преосмисли подхода си. Това означава да се престане да се набляга на териториалните въпроси, да се гарантира, че САЩ дават само реалистични обещания на всяка от страните, и да се премахнат бариерите, за да се включат всички страни и най-чувствителните политически въпроси. Пренасочването на настоящия мирен процес няма да е лесно, но тъй като прозорецът за сключване на споразумение се затваря, това трябва да стане спешно.

Първата грешка, която допуснаха американските преговарящи, беше да изведат въпроса за територията в центъра на преговорите за прекратяване на войната. Когато започна, „специалната военна операция“ на Русия не беше насочена към териториално завоевание. Вместо това целите на Москва бяха политически, включително предотвратяване на бавното придвижване на Украйна към Запада и спиране на интеграцията ѝ в западните (и НАТО) военни институции. Всъщност в началото на конфликта, когато Украйна и Русия се срещнаха в Истанбул, двете страни бяха на косъм от споразумение, което предвиждаше украински политически отстъпки в замяна на пълно руско изтегляне от териториите, завзети по време на кампанията през 2022 г.

Териториалният въпрос придоби по-голямо значение с течение на времето, след като Путин прие конституционни закони, с които включи областите, претендирани по време на конфликта, и тъй като войната се превърна в изтощителна, което направи по-амбициозните политически цели на Русия недостижими.

Въпреки това американските официални лица засилиха и насърчиха този фокус върху териториалния компромис като ключ към прекратяването на войната, първо като оказаха натиск върху преговорния екип на Украйна да приеме териториални отстъпки като условие за мир, а след това, след срещата на върха в Анкъридж през август 2025 г., като предложиха Украйна да се оттегли от частта от Донецк, която Киев все още контролираше, за да улесни постигането на примирие. В резултат на това размяната на „територия срещу гаранции за сигурност“ се превърна в централната парадигма на мирните преговори, като администрацията на Тръмп обещаваше неясни ангажименти за сигурност на Украйна, ако тя се оттегли от въпросната територия.

Сега централната роля на териториалния въпрос в преговорния процес се превърна в сериозна пречка за мира. Истинските основни причини за войната — приобщаването на Украйна към Запада и настъпването на НАТО към границите на Русия — се поддават на компромис и взаимни отстъпки, създавайки пространство за споразумение. По въпроса за територията обаче позициите на двете страни изглеждат несъвместими. Русия и Украйна не могат едновременно да контролират спорната територия. Дори споразумение за споделен суверенитет би изисквало единна административна власт, отговаряща за правните въпроси и данъчното облагане.

Но поставянето на териториалния въпрос в центъра на преговорите не беше единствената грешка, допусната от американските преговарящи.

Едно устойчиво споразумение за прекратяване на войната в Украйна трябва да съдържа условия, които съответстват на реалността на бойното поле, тъй като никоя от страните не може да очаква резултат, който не е спечелила чрез бойни действия. Вместо да подтикне двете воюващи страни към такова споразумение, обаче, Вашингтон ги отдалечи от него, предлагайки нереалистични обещания, от които Русия и Украйна сега, разбираемо, не желаят да се откажат.

Към Украйна администрацията на Тръмп на моменти е говорила за "подобни на член 5" гаранции за сигурност,

които вероятно няма намерение да предостави. Още от времето на Джордж Буш президентите са били ясни, че воденето на война с Русия заради Украйна не е в интерес на САЩ.

Към Русия Вашингтон изглежда е намекнал, че би могъл да принуди Украйна да се оттегли от останалата част от Донецк съгласно така наречената формула от Анкъридж. Такъв ангажимент никога не е бил осъществим. За Киев отстъпването на територия на преговорната маса е политически токсично. Би било по-лесно да загуби тези земи на бойното поле, въпреки високите разходи, които това би довело. Във всеки случай Съединените щати просто не разполагат с необходимото влияние върху Украйна, за да наложат такава отстъпка.

След като обаче им бяха обещани толкова благоприятни условия, нито Украйна, нито Русия са готови да приемат по-реалистични такива, особено поради политическите разходи, свързани с оттеглянето от ангажименти, поети пред вътрешната аудитория. Затова Съединените щати ще трябва да отменят празните си обещания, преди да може да се постигне реалистично мирно споразумение.

Накрая, макар Вашингтон да е организирал няколко тристранни срещи на върха, включващи Русия, Украйна и Съединените щати, той е проявявал склонност към изолирани срещи, като в някои моменти се консултира с Русия, а в други – с Украйна или с украински и европейски лидери поотделно. Все още не е имало среща, в която да са участвали европейски представители заедно с двете воюващи страни и Съединените щати.

Този подход е усложнил усилията за постигане на мир по няколко начина. За начало, повторните кругове на преговори между Съединените щати, Европа и Украйна отнеха много време, но допринесоха малко поради отсъствието на Русия. Вярно е, че Москва няма правни претенции по въпроси като ангажиментите за сигурност, предложени на Украйна след войната, но от практическа гледна точка само гаранции, които имат подкрепата на Русия, могат да осигурят дългосрочна сигурност на Украйна. Тъй като може да продължи да воюва, Москва разполага с де факто право на вето върху всякакви предложени условия на споразумение, които отхвърля.

Като разчитаха на срещи, които умишлено изключваха ключови заинтересовани страни, американските преговарящи подхраниха тревогата и параноята сред всички участници. Европейците се притесняваха, че САЩ и Русия ще сключат споразумение над главите им, което да засегне тяхната сигурност. Русия беше загрижена за обещанията на САЩ и Европа към Украйна, че след войната на територията на Украйна може да бъдат разположени сили на НАТО. А Украйна се страхуваше от споразумения между Тръмп и Путин, които биха довели до наложени на Украйна отстъпки или до значителни съкращения на американската военна подкрепа за страната.

Нищо от това не се е случило, но подходът на САЩ е втвърдил преговорните позиции на всички страни, вместо да насърчи постигането на компромис.

Лошата новина, следователно, е, че дипломатическият процес, започнат от САЩ миналата година, е обречен на провал. Добрата новина е, че основните проблеми, които досега са провалили усилията за мир, са разрешими с подходящи промени.

Три промени са най-неотложни. Първо, преговорният екип на САЩ трябва да остави настрана териториалните въпроси и да се съсредоточи първо върху основните политически и свързани със сигурността въпроси, които стоят в основата на войната. Въпросите за територията ще трябва да бъдат разгледани в даден момент, но преговарящите може да установят, че има по-голяма гъвкавост, ако и двете воюващи страни смятат, че най-важните им интереси в областта на сигурността са защитени.

Второ, Вашингтон трябва да предложи на двете страни реалистична оценка на вероятните условия на споразумението и да ги подтикне към приемането му. Киев може да получи някои гаранции за сигурност от Съединените щати, но те вероятно няма да достигнат нивото на гаранциите по член 5. В същото време Москва вероятно ще трябва да направи компромис относно бъдещия статут на всяка територия в Донецк, която не завземе със сила.

Накрая, бъдещите кръгове от преговори трябва да бъдат всеобхватни, като включват всички заинтересовани страни по всеки обсъждан въпрос. Всеобхватният характер трябва да бъде балансиран с това, което е практично. Европа не е необходимо да бъде включена там, където интересите ѝ не са засегнати, точно както само Русия и Съединените щати трябва да участват в обсъжданията на двустранни въпроси. Разбира се, такъв формат би изисквал от европейските държави първо да определят кой ще говори от тяхно име и какви са техните интереси, освен тези на Украйна.

Осъществяването на тези промени и възобновяването на диалога в краткосрочен план трябва да бъде приоритет за администрацията на Тръмп. Въпреки че мнозина са убедени, че Украйна е "обърнала хода на събитията", инерцията скоро ще се обърне отново в полза на Русия. Освен това, в този момент времето не е на ничия страна. За всички страни сделката, която ще бъде на разположение утре, ще бъде по-лоша от тази, която е на масата днес.