Достигна ли Европейският съюз пика на санкциите срещу Русия?

На Европейския съюз (ЕС) му бяха необходими шест седмици, три неуспешни опита и почти цяла нощ маратонски преговори, за да приеме последния пакет от санкции срещу Русия. Това не беше единичен провал. Едва три месеца по-рано предишният пакет беше блокиран 76 дни поради взаимното вето на две държави – Словакия и Унгария. Двадесет и един пакета и повече от четири години, след като ЕС наложи първите си санкции срещу обкръжението на Кремъл заради мащабната инвазия в Украйна, механизмът, който се движеше почти в унисон – с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан – започва да показва признаци на умора. Не защото Европейският съюз е престанал да налага санкции на Москва, а защото списъкът вече е толкова обширен, че сега му е все по-трудно да намери нещо ново, което да санкционира, без някой от партньорите да се оттегли от преговорите, пише испанският El País.

Комисията представи пакет 21 като най-големия набор от индивидуални санкции, одобрен от началото на войната, с 218 посочени лица и организации. От банки до кораби, които са част от "сенчестия" флота, с която Русия заобикаля ограниченията за транспортиране на своите въглеводороди. Това, което не спомена, поне не с такава подробност, беше всичко, на което трябваше да се откаже, за да го постигне: изключение, за да може гръцка корабна компания да продължи да превозва руски втечнен природен газ към трети държави, пълното отменяне на забраната за внос на руска треска и пикша, съществено облекчаване на визовите ограничения за бивши военни или разрешението, толкова колоритно, колкото и показателно, Италия и Гърция да продължат да купуват руска кожа от цибелинска катерица, с която да се облича европейската висша мода.

ЕС не е далеч от достигането на своя "връх на санкциите", смята Якоб Функ Киркегард, изследовател в икономическия think-tank „Бругел“, тоест точката, в която правителствата започват да дават приоритет на националните си икономически интереси пред налагането на нови ограничения срещу Русия. 

От февруари 2022 г., когато един от първите европейски пакети от санкции замрази активите на президента Владимир Путин и на външния министър Сергей Лавров, ЕС постепенно изгражда икономическа обсада,

която днес включва безпрецедентното блокиране на около 210 000 милиона евро от резервите на руската централна банка. Освен това ЕС одобри изключването на основните руски банки от системата за финансови съобщения SWIFT; ембарго върху руския петрол, транспортиран по море, придружено от ценови таван, въведен съвместно с Г-7; забрана за внос на въглища, дървен материал и водка; вето върху руските диаманти, което лиши Москва от източник на приходи, оценяван на 4 милиарда евро годишно; блокиране на достъпа до европейски пристанища за над 670 кораба от така наречената „фантомна флота“ на Русия, както и отнемане на лицензите на медии като RT и "Спутник".

Освен това черният списък на индивидуалните санкции на Съюза вече наброява хиляди имена – от депутати от Държавната дума до бизнесмени от военния сектор, като в последния пакет са включени над сто банки и оператори на криптовалути, повече от 40 кораба от „фантомната флота“ и няколко нефтопреработвателни завода в Русия и Беларус. Декларираната от Брюксел цел във всеки кръг е една и съща: да лиши Кремъл от приходите, с които финансира войната, и да повиши, сектор по сектор, разходите за нейното поддържане.

Но мащабната инвазия навлиза в петата си година без перспективи за примирие. А ЕС работи сега, за да продължи да поддържа темпото на санкциите, които не само изпращат послание към Русия (и към Украйна), но и представляват изтощение за руската икономика. Пример за това е, че приходите, които Москва успя да събере през четвъртата година на войната, бяха с 27% по-ниски в сравнение с периода преди инвазията, според данните на финландския think-tank CREA, който проследява руския износ. И още един пример: продажбите към ЕС, които преди бяха най-важният пазар за Русия, се сринаха с 36%.

"Проблемът е, че прилаганата стратегия за санкции – един дълъг общовалиден списък, който смесва различни видове мерки и наименования – става все по-сложна", признава дипломат от Брюксел.

Пакет 21 е пример за това. Той не успя да бъде приет, докато не беше договорено да бъде смекчен поради възраженията на Германия и Португалия относно руската риба, на Франция и Италия относно визите, на Австрия, която договори изключение за руските активи, свързани с банката "Райфайзен", и на България, която успя да извади от черния списък патриарха на Руската православна църква Кирил. Освен това, в безпрецедентен епизод, Гърция успя да включи изрична препратка, която изменя предишен пакет, за да може "Динагас" – една от големите ѝ корабни компании – да продължи да транспортира руски газ към трети държави.

Предвид този нарастващ блокаж Киркегард разграничава два пътя, по които вече се развива европейската политика на санкции.

Първият се състои в това да се насочва все повече вниманието към компании от трети страни, като например 14-те китайски компании, санкционирани през последните месеци заради връзките им с руската отбранителна промишленост. Това е по-удобна политическа територия, отбелязва той, защото зад нея не стои никакъв особено мощен или добре свързан европейски национален интерес, готов да я блокира, макар и това да носи риск от ответни мерки. Всъщност Пекин вече отговори с незабавни контрамерки.

Вторият подход е по-деликатен, тъй като предполага изваждането на определени въпроси от обхвата на санкциите, за които се изисква единодушие, и превръщането им в обикновена търговска или енергийна политика, подлежаща на квалифицирано мнозинство. Това е единственият начин, смята Киркегард, да се заобиколят ветота като гръцкото върху транспорта на втечнен газ към трети държави – нещо, което, както признава, "е ясно, че никога няма да се преодолее" по пътя на единодушието. Прехвърлянето на тези правомощия, предупреждава експертът, няма да бъде лесно.

По отношение на предстоящите пакети икономистът от "Бругел" счита, че най-обещаващата област вече не е в измислянето на нови категории ограничения, те почти винаги биват защитени от някое национално правителство, щом засегнат конкретен интерес, а в преследването с по-голяма решителност на заобикалянето на вече одобреното. Той дава за пример руските ракети, които Украйна постепенно разглобява на фронта и които разкриха западни технологични компоненти, постъпили в Русия чрез посредници в трети държави. Погледнато в перспектива, обобщава Киркегард, истинският маневрен простор се крие повече в ефективното прилагане, отколкото в каквото и да било друго.

От Брюксел настояват, че балансът, въпреки всичко, продължава да е в полза на Европа. Според данни, представени от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, руската икономика се забавя значително; повече от две трети от ликвидните активи на суверенния фонд на Кремъл са изчезнали, а руските приходи от енергетика са спаднали с около 40 % в началото на тази година. Това, което вече никой в Брюксел не смее да гарантира – дори и тези, които изготвят санкциите е, че Европейският съюз ще може да продължи да оказва натиск върху Москва със същия темп, с който го е правил досега.