Ердоган отваря нов фронт във Вашингтон: битката с Израел се пренася в САЩ

На 16-та улица във Вашингтон, с изглед към парка "Меридиан Хил", управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (АКП) превръща бившето френско посолство в постоянна база за разширяващата се операция за оказване на влияние във Вашингтон. Партията закупи имението в стил "Боз-ар" за около 4,9 милиона долара през 2024 г., а най-новото декларационно заявление по Закона за регистрация на чуждестранни агенти от 12 юли показва, че оттогава от централата на AKP са постъпили още 1,3 милиона долара, като голяма част от тях са отишли за ремонтни работи в имота.

Офисът се ръководи от Халил Мутлу, братовчед на президента Реджеп Тайип Ердоган и регистриран представител на AKP в Съединените щати. В същото заявление са изброени 85 политически дейности за период от шест месеца – от декември до май тази година, включително срещи с длъжностни лица от Държавния департамент, служители на Конгреса и някои от най-изтъкнатите експерти от аналитични центрове във Вашингтон, специализирани по въпросите на Турция и Сирия, пише за RS Хекмат Матю Абухатер, кандидат за магистърска степен по публична политика в Йейлската школа „Джаксън“ за глобални въпроси.

От 7 октомври 2023 г., когато Хамас нападна южната част на Израел,

отношенията между Анкара и Тел Авив постепенно преминаха от повърхностна дипломатическа враждебност към нещо, по-близко до открито стратегическо съперничество, като Сирия се превърна в най-видимата гореща точка между двете регионални средни сили. Голяма част от това напрежение се проявява във Вашингтон при президента Доналд Тръмп.

Дискусия през март в института "Брукингс", цитирана в статията, отрази тази промяна. Бившият посланик на САЩ в Турция Джон Бас обсъди реториката на израелски политически фигури, които описват Турция като "бъдещия Иран", докато изследователката от "Брукингс" Асли Айдинташбаш, позовавайки се на изявления на бившия израелски премиер Нафтали Бенет, заяви, че идеята, че Турция може да се превърне в по-голяма заплаха от Иран, е преминала от периферията на израелските кръгове по сигурността към основния политически дебат.

На фона на ескалиращото напрежение срещите на Мутлу дават представа за политическите кръгове във Вашингтон, с които ПСР поддържа връзки. Документите показват, че на 29 януари са се състояли отделни срещи с изследователя от Атлантическия съвет Рич Аутзен и старши изследователката от Вашингтонския институт Анна Борщевская. Пет дни по-късно делегацията присъства на изслушване на Хелзинкската комисия по въпросите на Сирия, където Аутзен и Борщевская дадоха показания заедно с Майкъл Доран от Хъдсънския институт. На 9 февруари документите отчитат частна среща между Мутлу и Доран.

Тези трима експерти разглеждат Турция от различни гледни точки, но в публичната си дейност като цяло предвиждат значителна положителна роля за Анкара в зараждащия се регионален ред. Аутзен твърди, че отношенията между САЩ и Турция са на път да се подобрят, тъй като интересите им все повече се сближават; Доран описва Турция като ключов партньор на САЩ за стабилизиране на Сирия и балансиране на израелските опасения за сигурността; а Боршевская призовава за по-задълбочено американско ангажиране в Сирия, за да се измести руското влияние, като определя Турция като един от регионалните участници, способни да предоставят на Дамаск алтернативи на Москва.

В свидетелските си показания пред Конгреса Доран изтъкна, че изтласкването на Русия от Сирия зависи от намирането на баланс между Турция и Израел. По-късно той описа Турция като „ръката на НАТО в Сирия“ и заяви, че Анкара може да помогне за изграждането на новите сирийски сили за сигурност. По подобен начин Аутзен призова за по-голяма роля на Турция в стабилизирането на Сирия и военното обучение, като същевременно предупреди, че предпочитанието на Израел към слаба, фрагментирана Сирия може да влезе в противоречие с желанието на Анкара за обединена държава.

Това съперничество вече оформя политиката по отношение на Сирия и продажбата на съвременно американско оръжие. Ердоган заяви през юни, че израелските атаки срещу Сирия и Ливан са стигнали до точката, в която заплашват самата Турция. Израел, от своя страна, се противопостави на завръщането на Турция в програмата F-35, като израелски официални лица предупредиха, че продажбата на съвременни изтребители на Анкара може да застраши качественото военно превъзходство на Израел.

Тази борба стигна директно до Овалния кабинет. На срещата си с Тръмп на 28 юли израелският премиер Бенямин Нетаняху донесе карта на Сирия, за да докаже, че Турция контролира повече сирийска територия от Израел. Според израелски представител на картата се твърдеше, че Турция ефективно контролира 5% от Сирия, в сравнение с едва 0,1%, контролирани от Израел.

Тръмп се ориентира в посока на Анкара. На срещата на върха на НАТО в Анкара в началото на юли той обяви, че ще отмени санкциите по CAATSA, наложени заради закупуването от Турция на руската система за противовъздушна отбрана S-400, и показа готовност да продаде на Анкара изтребители F-35.

Натискът на Турция във Вашингтон идва и на фона на отслабването на политическото влияние на Израел в Съединените щати. Проведено през март проучване на Pew установи, че 60% от американците имат неблагоприятно мнение за Израел, което е увеличение спрямо 42% през 2022 г. Сред републиканците на възраст под 50 години 57% гледат неблагоприятно на Израел. Gallup също така установи, че американците вече не симпатизират повече на израелците, отколкото на палестинците, с което се слага край на тенденция, продължила повече от две десетилетия.

Загубата на обществена подкрепа за Израел неминуемо ще отвори известно политическо пространство за други регионални сили да представят аргументите си във Вашингтон, а Турция се опитва да заеме част от него. Централата в „Меридиан Хил“ осигурява на ПСР постоянна база, докато срещите на Мутлу поставят партията на Ердоган в политическите кръгове, където се обсъждат именно въпросите, по които Анкара и Йерусалим са в конфликт.

По-голямата промяна вече се простира далеч отвъд Вашингтон. В петък Ердоган се присъедини към саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и пакистанския министър-председател Шехбаз Шариф в Мека, за да подпишат споразумение за взаимна отбрана, в което се декларира, че атака срещу един от тях ще се разглежда като атака срещу всички три. Пактът обединява втората по големина армия в НАТО, Пакистан, разполагащ с ядрено оръжие, и най-мощната арабска държава в Персийския залив в момент, когато регионалните правителства преоценяват геополитическия пейзаж на Близкия изток след войната с Иран.

Имението на Меридиан Хил е само една част от това по-широко прегрупиране. Но то дава на конкуренцията конкретен адрес. Докато Израел се опитва да убеди Вашингтон, че Турция се превръща в „следващия Иран“ на региона, партията на Ердоган изгражда собствена инфраструктура, за да изложи контрааргументите си.